Определение № 3196 от 19.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 799/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Д. З., със съдебен адрес – [населено място], подадена чрез пълномощника му адвокат В. В., срещу въззивно решение №476 от 14.11.2024 г. по в.гр.д. №558/2024 г. на Окръжен съд - Русе, с което е потвърдено решение №782 от 03.06.2024 г. по гр.д. №163/2024 г. на Районен съд – Русе. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу „ОЛЕО ПРОТЕИН“ЕООД обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. В касационната жалба е изразено становище за необоснованост и неправилност на въззивното решение като постановено при съществени процесуални нарушения. В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа наличието на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите за задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото, включително събраните доказателства, доводите и възраженията на страните и да изложи собствени мотиви; за задължението на въззивния съд да тълкува едностранното изявление на ищеца за прекратяване на трудовия договор на основание чл.327, ал.1, т.1 КТ. Твърди се още наличието на очевидна неправилност – самостоятелно основание за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Ответникът по касационната жалба „ОЛЕО ПРОТЕИН“ЕООД, [населено място], в срока по чл. 287 ГПК е депозирал писмен отговор чрез адвокат П. И., с който се оспорва допускането до касационен контрол на подадената жалба, а по същество и основателността ѝ. Претендира се присъждане на деловодни разноски, за което е представен списък на разноските, договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане от 23.01.2025 г. Въззивният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение от 01.11.2021 г. по силата на сключен между тях при условията на чл.67, ал.1, т.1 във вр. с чл.70 КТ Трудов договор № 20/ 29.10.2021 г., като ищецът заемал длъжността “машинен оператор преса”. От 20.09.2022 г. ищецът е ползвал продължителен отпуск за временна неработоспособност, като на 16.11.2023 г. се явил на работа и представил болничен лист, касаещ периода 12.10.-25.10.2023 г. На 16.11.2023 г. ищецът подал молба до управителя на дружеството, с която заявил желае да бъде освободен, поради влошено здравословно състояние и невъзможност да изпълнява служебните си задължения. На същата дата работодателят издал процесната заповед, с която прекратил трудовото правоотношение с насрещната страна на основание чл.327, ал.1, т.1 КТ. Основният спорен въпрос между страните е дали подадената молба от 16.11.2023 г. съдържа волеизявление за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение. Според въззивния съд текстът на документа - “Господин управител, моля да бъда освободен, поради влошено здравословно състояние и невъзможност да изпълнявам служебните си задължения” води до безспорен извод за такова изявление. Налице е едностранно волеизявление, надлежно отправено до работодателя и то ясно, недвусмислено и безусловно изразява желанието на работника към 16.11.2023 г. да бъде прекратено правоотношението с насрещната страна по причина, че лицето не може да изпълнява служебните си задължения, поради влошено здравословно състояние. Касае се до материално субективно преобразуващо трудово право на работника или служителя и неговото упражняване води прекратяване на трудовия договор. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не следва да се допуска, поради липса на посочените от касатора основания за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. трето ГПК. Повдигнатите въпроси са обусловили дейността на въззивния състав при постановяване на обжалваното решение, но не е налице твърдяното противоречие с представените решения. По отношение на задължението на въззивния съд да обсъди всички твърдения, доводи, възражения и оспорвания на страните, да посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка и да изложи собствени мотиви е налице трайна практика на ВКС, включително и посочената от касатора. В нея е възприето, че съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правните доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Въззивната инстанция е обсъдила всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е изложила мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. В рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания, съдът се е произнесъл по основателността на исковете и правилността на първоинстанционното решение като е формирал вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в двете инстанции, с което е изпълнил задължението си съгласно закона и непротиворечивата по въпроса съдебна практика. Въззивният съд е съобразил и задължителната съдебна практика относно тълкуването на едностранните волеизявления, именно че разпоредбата на чл. 20 ЗЗД изисква при тълкуването на договорите и съответно на едностранните изявления да се търси действителната воля на страните. Отделните части на изявлението трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от цялото изявление, с оглед целта му, обичаите в практиката и добросъвестността. Същото правило се прилага съответно и за всички изявления на страните, отправени една към друга във връзка с осъществяването на гражданските правоотношения. Тълкуването на писмено изявление се извършва въз основа на текста му. Същевременно обаче при тълкуването трябва да бъдат съобразени всички обстоятелства, поведението на страните и последващите изменения. Решението не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване /ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017 г./, не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване. Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 1000 лв. деловодни разноски за касационното производство, съобразно представения списък на разноските и договор за правна защита и съдействие от 21.01.2025 г. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.