Определение № 372 от 21.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 1618/2021 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Д. Д. срещу решение № 391/16.04.2021 г. по в. т. д. № 3980/2020 г. на Апелативен съд София в частта, с която е отменено решение на Софийски градски съд за присъждане на обезщетение в размер над 12 000 лв. по иск с правно основание чл. 432 КЗ, предявен от касатора срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД.

В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост и нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, както и на съдопроизводствените правила. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулират се въпроси, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция. Въпросите са следните:

1. „Задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалия?“

2. „Следва ли въззивният съд при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?“

Заявява се становище, че по първи въпрос въззивният състав се е отклонил от задължителната съдебна практика, намерила израз в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, а по втория въпрос е налице противоречие с практика по чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на II ТО, решение № 4/08.03.2021 г. по т. д. № 2940/2019 г. на II ТО.

При изложените доводи в касационна жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено в обжалваната част, като ответната страна бъде осъдена да заплати обезщетение в претендирания размер от 40 000 лв., ведно със законната лихва от 26.12.2016 г., както и да бъдат присъдени сторените пред трите съдебни инстанции разноски, включително за адвокатски хонорар.

От ответника по касация „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД е постъпил отговор, с който касационната жалба се оспорва. Заявява се становище за липса на предпоставки въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол за законосъобразност, тъй като въззивният съд не се е отклонил от разрешенията, дадени в цитираната от касатора съдебна практика.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Исковото производство е образувано по предявена от И. Д. Д. претенция за заплащане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди в резултат ПТП, извършено на 04.10.2016 г. Претенцията е предявена в размер на 40 000 лв., частичен 80 000 лв.

С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е приел, че предявеният от касатора срещу застрахователното дружество иск с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховане е основателен до размер на 12 000 лв. При подадени от двете страни по спора въззивни жалби съставът на Апелативен съд София подробно е анализирал събраните по делото доказателства във връзка с възраженията на страните и релевираните оплаквания. Позовал се е на приетите съдебно-психологическа и съдебномедицинска експертизи, извършил е подробен анализ на събраните по делото гласни доказателства и социално-икономическите условия в страната, за да аргументира извода си относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Решаващият състав е формирал извод, че в резултат на инцидента ищецът е претърпял множествено изкълчвания и навяхвания на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб /“дисторзио коли“/, което му е причинило интензивни болки за период от един месец. Поради поставена погрешна диагноза той не е получил адекватна медицинска помощ и не му е била поставена шийна яка. След проведено ЯМР изследване в хода на исковото производство е било установено, че при ищеца е имало дегенеративни изменения на шийната лордоза с давност, които са се обострили в следствие на инцидента. Поради тази причина и възстановителният период е бил по-дълъг и мъчителен от обичайно необходимото време за това. При преценка на конкретния размер съдът е взел в предвид възрастта на пострадалия към датата на ПТП /30 г./, възстановения му психологически статус, възвърната работоспособност, както и икономическата конюнктура в страната към релевантната дата.

Не е налице твърдяното от касатора основание за достъп до факултативен касационен контрол на въззивното решение.

Първият въпрос е бланкетно поддържан от касатора, тъй като не са посочени конкретни оплаквания във въззивната жалба кои възражения и доказателства са останали необсъдени от състава на Апелативен съд София, които, в случай, че бяха обсъдени, биха променили изхода на спора. Напротив, констатира се, че въззивната инстанция е обсъдила самостоятелно всички правнорелевантни доводи, изложени във въззивната жалба, осъществила е самостоятелна преценка на събраните доказателства и на заявените от касатора доводи и възражения, като по този начин е формирала и обосновала собствени фактически и правни изводи по заявената от него жалба. Поради тези съображения не се констатира твърдяното отклонение от задължителната съдебна практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. I ГПК, разяснен с ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г.

Вторият въпрос касае критериите, които съдът следва да съблюдава, за да формира извод за размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД така, че то да е справедливо. Макар да е обусловил изводите на въззивния съд, този въпрос е разрешен изцяло при съобразяване с цитираната от касатора практика на касационната инстанция. Подробно са обсъдени от състава на въззивния съд социално-икономическите условия в страната, интензитета и продължителността на търпените страдания, възрастта на ищеца. Следва да бъде посочено, че въпросът всъщност представлява несъгласие с изводите на въззивния съд, но в производството по селекция на касационните жалби не може да бъде проверявана правилността на постановеното от въззивния съд решение, възприемането на фактическата обстановка или обсъждането на събраните по делото доказателства. Отделно, необходимо е да се има предвид и факта, че нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ са само спомагателен, а не решаващ критерий при определяне на справедливото обезщетение.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС