Определение № 390 от 05.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 821/2012 г.

Производството е по чл.280 и сл. ГПК. Образувано е по подадена от Г. Н. С.-А. от [населено място] касационна жалба вх.№66775/20.06.2012г. срещу въззивно решение №3034 от 03.05.2012г. на Софийски градски съд,ГО,ІІ-г въззивен състав,постановено по гр.д.№2873/2010г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от Г. Н. С.-А. по реда на чл.108 ЗС срещу Й. Н. С. и К. В. С. иск за присъждане собствеността и владението на 1/3 идеална част от дворно място с площ от 1050кв.м.,съставляващо парцел ІІІ-*от кв.3 по плана на [населено място], [населено място],заедно с построената в него жилищна сграда на един етаж. Така подадената касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане,тъй като постановеното от въззивния съд решение не подлежи на касационно обжалване-съгласно разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 5000лв.,а в настоящия случай, видно от удостоверение за данъчна оценка №23030023/21.03.2007г.,издадено от [община] /лист 16 от гр.д.№2847/2007г. по описа на Софийски районен съд, данъчната оценка на целия имот е 6537.40лв.,т.е. цената на иска с оглед заявения за защита по реда на чл.108 ЗС обем от права /1/3 ид.част от имота/ е под установения в чл.280,ал.2 ГПК размер. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение