Определение № 1561 от 22.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 475/2025 г.

ВКСII търговско отделение22.05.2025 г.докладчик Николай Марков

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №859 от 16.10.2024 г. по в.гр.д.№702/2024 г. на ОС Бургас. ОСЪЖДА К. Д. А., [ЕГН] да заплати на ЗПК „Успех“ [населено място], @@25@[ЕИК], сумата от 2000 лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Д. А. срещу решение №859 от 16.10.2024 г. по в.гр.д.№702/2024 г. на ОС Бургас. С обжалваното решение е потвърдено решение №35 от 13.02.2024 г. по гр.д.№335/2023 г. на РС Карнобат, с което е отхвърлен иска на К. Д. А. против ЗПК „Успех“, [населено място], по чл.58, ал.1 ЗК, за отмяна на решенията за избор на Председател, Управителен съвет и Контролен съвет, взети от общото събрание на кооперацията, проведено 22.04.2023 г. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК: 1. Достатъчно ли е посочването единствено на трите имена на едно физическо лице, за да се приеме, че същото е удостоверило самоличността си съгласно изискванията на чл.8 ал.1 във вр. с чл.5 т.1 във вр с чл. 1 ал.З от Закона за гражданската регистрация? Установяването на самоличността на едно физическо лице, условие ли е същото да упражнява права и извършва действия с правни последици по чл.9 ал.1 т. 2 и 3 от Закона за кооперациите, в качество на член на кооперацията? 2. Допустимо ли е съгласно чл.19 от Закона за кооперациите, член-кооператор да бъде представляван пред Общото събрание от адвокат, когато същият не е член на кооперацията и какъв е кръгът на правата на упълномощи теля по чл.9 ал.1 т.2 и 3 от Закона за кооперациите, които той може да упражнява в този случай, ако това е допустимо? 3. Какви са правните последици от действията на лице упражняващо правомощията на Председател на Общо събрание на кооперация, който не е член на същата и няма правни основания да участва в събранието, досежно законосъобразността на взетите решения? 4. Неподписването на протокола от определените в ЗК лица води ли до порок при провеждане на Общото събрание и какви са правните последици от това? Каква е правната стойност на протокола от проведеното Общо събрание съгласно чл.18 от Закона за кооперациите, който е подписан като „председател" от лице извън кръга на определените в чл.15 от Закона за кооперациите лица? 5. Каква е правната последица от действията на избрани помощни органи от Общото събрание за провеждане на избор за ръководни органи /изборни комисии/, в които са включени лица с неустановена самоличност, както и правната стойност на изготвяните от тях документи, послужили като фактическо основание за вземане на решенията на Общото събрание - за избор на ръководни органи на кооперацията /председател, членове на УС и КС/ - чл.15 ал.4 т.2 и 2а от ЗК? 6. Какви са последиците досежно законността на проведеното Общо събрание на кооперацията при липса на протокол, който да е подписан от посочените в чл.18 от ЗК лица? 7. Налице ли е правен интерес на член на кооперацията при предявен иск по чл.58 от Закона за кооперациите - обжалване на решения на Общото събрание, да оспорва правомощията на „мними пълномощници" на други член-кооператори с оглед доказване на липсата на кворум за провеждане на Общото събрание и за незаконосъобразност на взетите решения? 8. Явява ли се решението на Общото събрание по чл.28в ал.2 от Закона за кооперациите, част от фактическия състав за избор на определено лице за председател на кооперацията, ако същият е собственик на действащо към момента на избора му търговско дружество, което по силата на учредителния си акт, надлежно вписан в Търговския регистър, е с предмет на дейност, в който е посочена и дейност - конкурентна на дейността на кооперацията? 9. Решението на Районен съд - [населено място] и ОС - [населено място], противоречат на константната практика на ВКС досежно начинът на възникване на членство в кооперация съгласно ЗК: Решение 186/08.06.2012 г. по т.д. №226/2011 г. на ВКС, Второ ТО, Решение № 186/17.10.2018 г. по т.д.№1563/2017 г. - ВКС, ТК,Първо ТО. Ответникът по касация ЗПК „Успех“ заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е намерил, че изводите на районния съд са формирани въз основа на установената фактическа обстановка, същите са правилни и в съответствие със закона, поради което е препратил към мотивите на обжалваното решение на основание чл.272 ГПК. По изложените във въззивната жалба доводи и в допълнение към съображенията на районния съд е посочил, че не следва да обсъжда възражението във въззивната жалба, че за председател на събранието незаконосъобразно е бил избран адвокат Н. Р. К., без същият да е член-кооператор, тъй като този въпрос не попада в обхвата на дължимата от въззивния съд проверка - в исковата молба не са въведени оплаквания за допуснати нарушения при провеждане на процесното ОС чрез избор за председател на събранието на лице, което няма качеството на член-кооператор, а такива оплаквания са релевирани от ищеца за първи път в допълнителната му молба от 10.05.2023 г., след изтичане на срока по чл.58, ал.3 ЗК, поради което съдът не дължи произнасяне по тях. Установил е, че процесното Общо събрание на ЗПК „Успех“ е проведено при условията на чл.17, ал.2 ЗК и чл.28, ал.2 от Устава на кооперацията – при т.нар. „спадащ кворум“, при който събранието е законно и решенията се вземат с мнозинството по чл.18 ЗК, но изчислено от броя на присъстващите на събранието членове, респ. техни пълномощници. Счел е, че в случая оспорените решения са взети с необходимото мнозинство в условията на чл.17, ал.2 ЗК – повече от половината присъстващи член-кооператори, респ. техни пълномощници, поради което възраженията в жалбата за нарушение на кворума са неоснователни. От събраните по делото доказателства е приел, че всички присъстващи на събранието лица са член-кооператори и фигурират в представените списъци на членовете, като са неоснователни и оплакванията, че поради липса на посочени ЕГН не ставало ясно кои лица са взели участие или са се регистрирали за участие в събранието, тъй като такива изисквания не са поставени в закона, а на същото основание, поради липса на законово изискване, не е споделил и оплакванията, че избраните членове на УС и КС не били идентифицирани с ЕГН и адрес. Не е споделил и възраженията за участие в събранието на пълномощници с нередовни пълномощни, тъй като видно от представените в първата инстанция пълномощни, същите са изготвени в писмена форма, част от тях са и с нотариална заверка на подписа, като от съдържанието им е видно, че изрично са дадени правомощия на пълномощните да представляват упълномощителя член-кооператор за участие в общо събрание на кооперацията и гласуване при избор на управителни органи. Посочил е, че ищецът всъщност оспорва единствено съдържанието на представените пълномощни, без обаче да оспорва авторството им, но като частни документи те съставляват доказателство, че съдържащите се в тях изявления са направени от посочените за издатели лица (чл.180 ГПК) и затова само тези лица могат да оспорват действителността на направените изявления. Изложил е съображения, че липсват и допуснати нарушения на чл.33, ал.3 и чл.43, ал.1 от Устава на кооперацията, възпроизвеждащи текстовете на 20, ал.2 и чл.28в, ал.1 ЗК - в случая, по делото не са ангажирани доказателства от ищеца, че регистираното през 1996 г. от избрания за председател на кооперацията дружество „НИК“ ЕООД осъществява търговска дейност, която да е конкурентна на дейността на кооперацията – производство и търговия със земеделска продукция, наемане/отдаване на земеделска земя и пр., при положение, че в ТР по партидата на дружеството последният годишен отчет е от 2019 г. и е представена декларация от Н. Р., че представляваното от него дружество не е осъществявало дейност по смисъла на § 1, т.30 от ДР на ЗСч. На същото основание не е споделил и възраженията в жалбата, че не ставало ясно дали избраните лица за председател на кооперацията и за членове на УС и КС отговарят на изискванията на чл.20, ал.2 ЗК, доколкото в хода на производството пред първата инстанция са представени декларациите на избраните лица по чл.20, ал.2 ЗК, които са и вписани в ТР по партидата на кооперацията. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. Първи и пети въпроси са израз на поддържаната от касатора, но несподелена от съда теза за неустановяване на самоличността на член-кооператорите, участвали в процесното общо събрание (като съображения за приложение или не на Закона за гражданската регистрация не са излагани), а осми въпрос – на тезата, че избраният за председател на кооперацията участва в търговско дружество, извършващо конкурентна на кооперацията дейност, каквато конкурентна дейност обаче изрично е отречено да се осъществява. Втори, трети, четвърти и шести въпроси са основани на възражението, че за председател на събранието незаконосъобразно е бил избран адвокат Н. Р. К., без същият да е член-кооператор, но тъй като това възражение е направено след изтичане на срока по чл.58, ал.3 ЗК, въззивният съд не се е произнасял. В този смисъл посочените въпроси не са обусловили правната воля на въззивния съд и при лисата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК касационно обжалване не следва да бъде допуснато. Необходимо е да се посочи, че невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието на тази страна с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл.281, т.3 от ГПК и извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност (каквото не се твърди, а и установява), не може да бъде разгледано в настоящата фаза на селекция на касационните жалби. Касационно обжалване не може да бъде допуснато и по седмия от въпросите. Изводът на въззивния съд (доколкото е налице препращане към мотивите на първоинстанционния съд), че възражения за недействителност на изявленията на упълномощените с процесните пълномощни лица поради липса на представителна власт, могат да правят само член-кооператорите, които се твърди да са мнимо представлявани, е изцяло в съответствие с практиката на ВКС (наличието на която изключва приложение на бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК), обективирана в решение №60006 от 19.07.2021 г. по т.д.№2561/2019 г. на ВКС, ТК, Първо отделение. Според даденото от ВКС разрешение (което макар и отнасящо се до упълномощаването от съдружник в ООД, намира приложение и в настоящия случай), разясненията в ТР по тълк.д.№5/2014 г. на ОСГТК на ВКС се разпростират и по отношение на представителството по пълномощие на съдружниците в общото събрание на дружество с ограничена отговорност, като на висяща недействителност може да се позове единствено представляваният съдружник, но не и друг съдружник. С оглед изложеното и тъй като друг въпрос, обусловил правната воля на въззивния съд не е формулиран (твърдяното противоречие с решения на ВКС – т.9 от изложението, не съставлява конкретен материално или процесуалноправен въпрос), а съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без касаторът да е посочил общото основание за селектиране на касационната жалба - правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението. Предвид изхода на правния спор касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 2000 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

Цитирани разпоредби

27