Определение № 125 от 10.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 959/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. С. В. К. и П. В. М. са подали касационна жалба срещу решение № 100 от 2.03.2010 г. по гр.д. № 673 от 2009 г. на Добричкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 115, т.02, стр.42 от 11.06.2009 г. по гр.д. № 107 от 2004 г. на Балчишкия районен съд и е отхвърлен иска на касаторите по чл.108 от Закона за собствеността за възстановяване на собствеността и предаване на владението на 495 кв.м. дворно място, съставляващо УПИ ІV- 79 от кв.18 по ПУП на вилна зона “Б. скали”, землището на[населено място] срещу ответниците С. Й. К., П. Х. К., Н. С. Й./К./, Г. С. К., Б. В. Д. и Н. В. Д.. В жалбата се подържа, че касираното решение е порочно защото е постановено в нарушения на материалният закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано. В касационната жалба подробно са описани нарушенията, които според касаторите са допуснати от въззивната инстанция при постановяване на касираният съдебен акт. Към жалбата е представено изложение в което се подържа, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Жалбоподателите считат, че следва да се допусне касация на решението по материално правният въпрос за правните последици от прекратяване отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове след изтичането на шестмесечният срок, предоставен с § 6, ал.2 от ПР на Закона за устройство на територията. Намират, че по този въпрос не е формирана съдебна практика и разглеждането на съдебният акт ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. П. и процесуалния въпрос, свързан с установителната част на иска по чл.108 от ЗС и необходимостта преди това да е разгледан преюдициалния иск по чл.53 от ЗКИР. На последно място е поставен процесуалния въпрос, свързан с възможността при предявен иск по чл.108 ЗС, който е основателен само в установителната си част и неоснователен в осъдителната част, в решението да бъде постановен диспозитив само относно позитивно доказаното право на собственост. Ответниците С. Й. К. и П. Х. К. са депозирали отговор, в който подробно аргументират становището си за недопустимост на касационната проверка на решението поради липса на основания в приложното поле на трите хипотези на чл.280, ал.1 ГПК. Изрично подчертават, че не е налице тълкувателно решение по приложението на §6 и § 8 от Преходните разпоредби на Закона за устройство на територията. Посочват ,че по процесуалните въпроси е налице постоянна съдебна практика, която не се нуждае от промяна. Ответниците Н. С. Й./К./, Г. С. К., Б. В. Д. и Н. В. Д. не са взели становище по жалбата и не са депозирали отговор. Ответника община “Б.” също не е представил отговор. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира че решението следва да се допусне до касационно разглеждане по жалбата на С. В. К. и П. В. М. по поставените материално правни въпроси в хипотезата на чл.280, алл.1, т.1 ГПК. Добричкия окръжен съд е разгледал и отхвърлил предявен от С. В. К. и П. В. М. против С. Й. К., П. Х. К., Н. С. Й./К./, Г. С. К., Б. В. Д. и Н. В. Д. иск по чл.108 от Закона за собствеността за възстановяване на собствеността и предаване на владението на 495 кв.м. дворно място, съставляващо УПИ ІV- 79 от кв.18 по ПУП на вилна зона “Б. с.”, землището на[населено място]. Иска е бил отхвърлен като е установено, че 315 кв.м. попадат в улици и пътека с ширина 3 м., а 180 кв.м. са придадени към УПИ ІV-79 от кв.18 по подробния устройствен план на вилната зона. Касаторите основават правото си на собственост на наследствено правоприемство от покойната си майка Д. Й. М., която е починала на 4.03.1988 г. и която е притежавала право на собственост върху 3 300 кв.м. земя извън регулация с н.а. № 3, т.01, н.д. № 4 от 1967 г. Ответниците от своя страна са направили правопогасителното възражение за 180 кв.м., включени като придаваеми по регулация към парцел ІV-79 от кв.18. Посочили са наличието на суперфиция за изградените две вилни сгради и впоследствие придобиването на правото на собственост върху поземленият имот от общината. Ответниците Н. С. Й./Картър/, Г. С. К. се легитимират като собственици на имота по силата на сключени транслативни сделки а ответниците Б. В. Д. и Н. В. Д. по силата на наследствено правоприемство от покойния си баща Б. Д.. По отношение на терена от 315 кв.м., който попада в улици и алея ответниците са посочили, че не упражняват фактическа власт върху него а го ползват за преминаване. Проследявайки правото на собственост на Д. М. и нейния съпруг В. П. М., също починал през 1988 г. въззивният съд е установил, че първоначално спорият имот е бил част от им. пл. № 641 по кадастралния план на[населено място] от 1948 г. През 1977 г. е извършено попълване на кадастралния план и имота на М. е бил заснет като два имота – им. пл. № 1435 с площ от 770 кв.м. и имот пл. № 1436 с площ от 2 070 кв.м. Останалата част от бивш им. пл. № 641 е бил заснет като им. пл. №№ 1431,1432,1433 и 1434 и ХV. Със заповед на Кмета на община “Б.” от 2000 г. е утвърдена нова кадастрална карта, в която е отразено че им. пл. № 1436 вече не съществува, а части от него са включени към други урегулирани поземлени имоти, отредени са за улици и алея, включително 180 кв.м. са придадени към УПИ ІV-79 от кв.18 по плана на местността “Б. с.” ,[населено място]. Било е анализирано местоположението на имота и е направено заключение, че същия не е бил включен в блок на ТКЗС, а е бил част от урбанизираната територия и съгласно чл.10, ал.2 от ПУ на ТКЗС собствениците са запазили правото на собственост в реални граници. Касаторите се легитимират като собственици на УПИ № V -81 от кв.18 по ПУП на м. “Б. скали”,[населено място]. През 1981 г. в полза на С. К. и покойния Б. Д./ наследодател на ответниците Д./ е сключен договор за строеж на вилни сгради, които са реализирани. През 1994 г. суперфициарите закупуват от общината и дворното място съставляващо парцел ІV-79. Към този парцел са придадени 180 кв.м. от имота на касаторите. Няма данни за изплащане на придаваемите места поради което регулацията не е приложена. Тази площ не е била платена и след влизането в сила на ЗУТ в предоставените в § 6, ал.2 от ПР на ЗУТ шест месеца. Тези обстоятелства са безспорни и тълкуването им е предмет на изложението към подадената касационна жалба и основание да се иска касационна проверка на решението. Настоящия състав намира, че по въпроса за прекратяването на регулацията, която в период от шест месеца не е приложена следва да се допусне касационна проверка при условията на чл.280, ал.1, т.-3 ГПК. Не се налага касация на решението и по процесуалните въпроси защото по тях има формирана трайна съдебна практика. При постановяването на решението по осъдителния иск по чл.108 от ЗС ако иска е неоснователен в осъдителната част липсва пречка да бъде уважен в установителната част и да се формира отделен диспозитив за признаването на правото на собственост. На второ място налице е непроменена практика за невъзможност за обективно съединение на иск по чл.53, ал.2 ЗКИР, уважаването на който е предпоставка на изменение на кадастралната карта, което се извършва по административен ред и което е основание за предявяване на иска по чл.108 от Закона за собствеността. С. В. К. и П. В. М. следва да внесат държавна такса в размер на 70 лв. по сметка на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,