Определение № 199 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 335/2016 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение № 4900 от 06.07.2015 година по гр.д. № 6774/2014 година на Софийски градски съд е уважен иск с правно основание чл. 74 ЗЧСИ за сумата 12000 лева, предявен от П. И. М. от [населено място] против частен съдебен изпълнител М. И. Б. с рег. № 838 в Камарата на частните съдебни изпълнители. В решението е прието за установено, че по молба на взискателя [фирма] при ответника ЧСИ М. Б. е било образувано изпълнително дело №. срещу трима длъжници, в т.ч. лицето И. П. М.. На 24.03.2010 г. ответникът е получил от А. по вписванията справка за имуществото на длъжника И. М., който към същата дата е бил собственик на апартамент № 10 на етаж пети в жилищна сграда на [улица]. На 26.03.2010 г. на длъжника е била връчена призовка за доброволно изпълнение, без в поканата да е съобщена наложена възбрана върху имота. На 14.04.2010 г. длъжникът И. М. е продал собствения си апартамент на баща си П. М. с нот. акт № ., дело №. г., вписване на която сделка е било извършено на 15.04.2010 г. На 28.04.2010 г. приобретателят на имота П. М. е сключил предварителен договор за продажбата му с Ж. П. с уговорка за окончателно изповядане на сделката до 28.05.2010 г. при платено капаро от 12000 лева, както и за неустойка в същия размер в случай, че сделката не е извършена до определения срок. На 04.05.2010 г. ответникът е наложил възбрана върху апартамента. На 28.05.2010 г. страните по предварителния договор от 28.04.2010 г. са сключили анекс към него, в който са постигнали съгласие, че предвид наличието на възбрана върху имота и произтичащата от това невъзможност за сключване на окончателен договор във формата на нотариален акт, обещателят ще върне платеното капаро и заплати уговорената неустойка на купувача, което е било извършено на 01.06.2010 г. При така установените факти е прието, че настъпилата за ищеца вреда в размер на платената неустойка от 12000 лева е в резултат на неправомерно бездействие на ответника частен съдебен изпълнител, който преди налагане на възбраната е следвало да се увери, че имотът е собственост на длъжника; че несключването на окончателния договор е резултат на неправомерните действия на ответника, тъй като единствено наложената възбрана е препятствала извършване на уговорената в предварителния договор сделка, предвид което предявеният иск с правно основание чл. 74 ЗЧСИ е уважен изцяло като основателен. Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от частен съдебен изпълнител М. И. Б. от [населено място]. Поддържа се, че въпросите (след уточнението им в съответствие с т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС) следва ли съдебният изпълнител да се увери преди налагане на възбраната, че вещта е собственост на длъжника и налице ли е причинна връзка между наложена от съдебния изпълнител възбрана върху имот, който не е собственост на длъжника и претърпяна от собственика на имота вреда от доброволно изплатена неустойка по постигнато с купувач по предварителнен договор съгласие са развалянето му поради наложената възбрана, разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и тази на съдилищата и имащи значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Касаторът се позовава на съдебна практика, формирана в Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. ОСГТК ВКС и съдебни актове на Върховния касационен съд, Варненски апелативен съд, Пловдивски окръжен съд и Русенски окръжен съд. Ответникът по касационната жалба П. И. М. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По въведените доводи за допускане на касационно обжалване съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното: Въпросът следва ли съдебният изпълнител да се увери преди налагане на възбраната, че вещта е собственост на длъжника не попада в приложното поле на т. 5 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. ОСГТК ВКС, но е обуславящ формираните във въззивното решение изводи и се явява от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, поради което решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване и на основание чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК и по повдигнатия въпрос по приложението на чл. 74 ЗЧСИ - налице ли е причинна връзка между наложена от съдебния изпълнител възбрана върху имот, който не е собственост на длъжника и претърпяна от действителния собственик вреда от доброволно изплатена неустойка поради неизвършено след възбраната прехвърляне на собствеността върху имота на трето лице, разрешен противоречиво в обжалваното решение и решение № 156 от 14.10.2014 г. по гр.д. № 229/2014. на Варненски апелативен съд. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение