Определение № 1164 от 17.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 238/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, чрез пълномощника му юрк. И., срещу решение № 425 от 22.06.2022 г., постановено по в. т. д. № 1206/2021 по описа на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 260727 от 10.05.2021 г., постановено по т. д. № 138/2020г. по описа на Софийски градски съд, за осъждане на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати на Министерството на труда и социалната политика сумата от 39 887,76 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 1200001141/27.12.2018 г. по застраховка „Гаранции“, ведно със законната лихва от 20.01.2020 г. до окончателното изплащане и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 310,24 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 23.12.2019 г. до 19.01.2020 г. Касаторът счита, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост. За допускане на касационното обжалване се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Поставя следните правни въпроси: 1/. Какво е предназначението на отпуснатия аванс по договор между възложител и изпълнител, който е обезпечен от застрахователя по договора за застраховка „Гаранция“, клауза 02. „Гаранции за възстановяване на авансовото плащане“?; 2/. Следва ли при определяне размера на застрахователното обезщетение по застраховка „Гаранции“, клауза 02. „Гаранция за възстановяване на авансовото плащане“ съдът да изследва степента на изпълнение от страна на изпълнителя по договора и да отчете изпълнената част от договора? Според касатора тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 64 от 03.06.2011 г. по т. д. № 558/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 155 от 30.12.2016 г. по т. д. № 1819/2015 г. на ВКС, I т. о., поради което моли касационното обжалване да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът счита, че поставените правни въпроси са и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Позовава се и на очевидна неправилност на въззивното решение – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Ответникът по касация – Министерството на труда и социалната политика, не е депозирал отговор на касационната жалба. Третото лице помагач на страната на ответника – Сдружение „Бизнес Център Свищов“, не е изразило становище във връзка с касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване намира следното: За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че е налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гаранции“, удостоверен с полица № 1200001141/27.12.2018 г., с период на валидност 18 месеца, сключен между „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ – застраховател, и Сдружение „Бизнес Център Свищов“ – застрахован/застраховащ, с бенефициент Министерството на труда и социалната политика. Съдът е посочил, че застрахователят се е задължил да носи риск „Клауза 02-Гаранция за авансово плащане“, като в случай на договорно неизпълнение от страна на Сдружение „Бизнес Център Свищов“ следва да възстанови на Министерството на труда и социалната политика полученото от сдружението авансово плащане по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 06.11.2018 г., с бенефициент Сдружение „Бизнес Център Свищов“, сключен за изпълнение на проект № BG05M90P001-2.010-0420 „Пространство за интеграция и професионална реализация“, в размер на 39 887,76 лв. Въззивният съд е приел, че горецитираният договор е административен по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ. Изтъкнал е, че на основание чл. 39, ал. 5 ЗУСЕСИФ ръководителят на управляващия орган може едностранно да прекрати административния договор, което по своята правна същност представлява индивидуален административен акт. Според въззивния съд Сдружение „Бизнес Център Свищов“ е уведомено за прекратяването, но не е оспорило акта пред административен съд, поради което същият е влязъл в сила. Съдът е приел, че в съдебното производство е допустим инцидентен контрол за законосъобразност на административния акт, като в случая се установява, че са били налице предпоставките за прекратяване на административния договор. Във въззивното решение се сочи, че сключеният административен договор цели да насърчи социалното включване и адаптация към работна среда на лицата от целевата група, както и да се създадат условия на 12 жени от всички уязвими групи да развият личностните си и професионалните си знания и умения, както и да се осигури устойчива заетост за 12 месеца по проекта и още 6 месеца след неговото приключване, като се създаде социално предприятие, осигуряващо заетост и предлагане на услуги. Съдът е приел, че сдружението е предприело действия по изпълнение на договора, като е наело 12 лица от целевата група, започнало е да ги обучава и е закупило част от оборудването. В същото време е установено, че социалното предприятие не е предлагало услуги на клиенти, не е имало приходи, на наетите лица не са назначени наставници, както и че към 30.09.2019 г. е напуснало обекта и няма негови представители. Като е обсъдил доказателствата по делото, съдът е приел, че до края на юни дейности № 5 и 6 по договора не са били стартирали, заложените в проекта цели не са постигнати, както и не са били осъществявани след като е следвало да се осигури работна среда и да се изпълняват трудови функции от наетите и обучени жени в социално предприятие с 12 месеца по проекта и 6 месеца след приключването му. В тази връзка са анализирани и свидетелските показания на свидетел, който е бил обучител в центъра на лица с намалена трудоспособност, но е заявил, че реално не е извършвал такава дейност по обучение след като през първия месец не е осигурена среда, след което е съобщено от работодателя, че проектът е прекратен. В решението се изтъква, че не са събрани доказателства, установяващи твърдението на ответника, че неизпълнението на задължението на сдружението се дължи на виновно поведение на ищеца, както и че неизпълнението не е незначително след като целта на договора е осигуряване на трудова заетост на лицата в неравностойно положение, а в случая не се е стигнало до обучение и трудова заетост на обучаваните лица. Посочено е, че отказът от 28.06.2019 г. на управляващия орган да верифицира междинно плащане на сумата от 7406,62 лв. е обоснован с допуснати пропуски, като сдружението е разполагало с възможност да обжалва отказа, но не и да спре да изпълнява договора. Съдът се е позовал на заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, според което сумата от 39 887,76 лв. е получена от сдружението и не е възстановена. С тези аргументи съдът е приел, че за административния орган е възникнало правото да прекрати договора поради виновно поведение на страната /застрахован/ – неизпълнение на договорните задължения, изрично предвидено в договора, както и като последица възстановяване на авансовото плащане, което обуславя и възникването на задължението на застрахователя да изпълни задължението си да покрие риска чрез възстановяване на платения аванс на ищеца. При тези мотиви на въззивният съд, настоящият състав на ВКС счита, че не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В случая и двата поставени от касатора въпроси не са обусловили изводите на въззивния съд, тъй като той не се е произнесъл относно предназначението на отпуснатия аванс, нито относно това дали степента на изпълнение на договора има значение за размера на застрахователното обезщетение. Неправилна е интерпретацията на въззивното решение, направена от касатора във връзка с първия поставен въпрос. Въззивният съд не е приел, че връщането на аванса е санкция за неизпълнението на страната по договора, както е посочено в изложението към касационната жалба. В решението се съдържа само анализ на предпоставките за прекратяване на договора, вторична последица от което е възникването на задължението за заплащане на застрахователно обезщетение. Поради това отговорът на въпроса относно предназначението на аванса е без значение за изхода на делото. Следва да се отбележи, че въпросът по чл. 280, ал. 1 ГПК не е обуславящ и когато е основан на защитна теза на жалбоподателя, която не е възприета от въззивния съд (приета е за недоказана). В този смисъл е определение № 213 от 05.04.2016 г. по гр. д. № 1056 / 2016 г. на ВКС, I г. о. В случая въззивният съд е посочил, че от доказателствата по делото не се установява, че неизпълнението на сдружението се дължи на поведение на насрещната страна по договора, както и, че неизпълнението не е незначително, тъй като целта на договора е осигуряване на трудова заетост на лицата в неравностойно положение в работещо социално предприятие, каквато не е осъществена, налице е пълно неизпълнение и затова договорът е прекратен, поради което е било безпредметно разсъждаването по поставения от касатора втори въпрос. При отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК ВКС не следва да се обсъжда наличието на специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Посочените решения в изложението решение № №64/03.06.2011г. по т.дело №558/2010год. и решение №155/30.12.2016год. по т.дело №1819/2015год. на ВКС, ТК са неотносими към настоящия случай при който договорът между страните е административен по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ. Същият е прекратен поради пълно неизпълнение на задълженията на сружението, възникнало е основанието, предвидено в договора да се възстанови получената в аванс сума от застрахования и при наличието покрит застрахователен риск от възникване на отговорност за застрахования за възстановяване на авансово плащане в полза на ищеца, застрахователят дължи заплащане на стойността на вредата, която не надвишава размера на застрахователната сума. Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Съгласно практика на съставите на ВКС, за да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие, в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти, което в случая не е налице по отношение на въззивното решение. Предвид изложеното, не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора право на разноски има ответникът по касация, който обаче не е направил искане за присъждане на разноски. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.