Определение № 367 от 23.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 1204/2011 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против постановеното на 3 август 2011 год. решение на Видински окръжен съд, Гражданска колегия, по гр.д.№ 228 / 2011 год., с което е отменено решение № 12 от 22.07.2009 год. на Районен съд Видин по гр.д.№ 587 / 2003 год. и е обявен за окончателен предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот, инкорпориран като клауза в договор за наем от 12.01.2001 год., сключен между [фирма] / праводател на [фирма] /, в качеството на продавач, и [фирма], в качеството на купувач, за обект - кафе-сладкарница, ведно с прилежащи складово и сервизно помещения на обща площ от 120 кв.м., находящ се в сградата на бивше кино „ Д. „ в [населено място], ведно с идеални части от дворното място и прилежаща на търговския обект част от подпокривното пространство, вкл. правото на надстрояване на търговския обект, при цена 28 140 германски марки ,приета за изцяло изплатена предварително. Касаторът обжалва решението като неправилно, поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като необосновано. Намира, че съдът не е съобразил всички събрани доказателства и не е разгледал всички относими правоизключващи възражения на ответника – касатор относно липсата на изискуемите предпоставки за обявяване на сключения предварителен договор за окончателен, неправилно прилагайки нормите на чл.19 ал.3 от ЗЗД вр. с чл.362 - 264 ГПК, въпреки че: не е установено наличието на самостоятелен, годен да бъде предмет на разпоредителна сделка и надлежно индивидуализиран, вкл. относно индивидуализацията на принадлежащи му спомагателни помещения и прилежащи му идеални части, обект; не е установено валидно съгласие на собственика на вещта за прехвърляне собствеността й на ищеца - решение на ОС на [фирма] за разпореждане с имота, в качеството му на дълготраен материален актив и част от капитала на продавача, вкл. към момента на постановяване решение по иска; липса на съгласие в сключения предварителен договор относно съществен елемент на сделката по покупко-продажбата - цената, вкл. липса на доказателства за спазване особените изисквания на закона за обявяване на сделката за окончателна - чл.363 ГПК вр. с чл. 264 ал.1 от ДОПК – удостоверяване недължимост на подлежащи на изпълнение публични задължения. В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване, касаторът сочи разрешаването от въззивния съд на материалноправни и процесуалноправни въпроси във връзка с всяка от визираните по-горе предпоставки, чиято липса касаторът намира препятстваща уважаването на иска, вкл. в аспект на развиваните в хода на съдебното производство доводи за сключването на предварителния договор при условията на договаряне сам със себе си, в лицето на законен представител – съуправител на дружеството на продавача, едновременно представляващ и купувача / чл.38 от ЗЗД /, за сключването на договора от пълномощник във вреда на представлявания / чл.40 ЗЗД /, за нищожност поради заобикаляне на закона - чрез кумулативното сключване на приватизационната продажба на част от дружествените дялове формиращи капитала на продавача – [фирма] и сключването на договора за наем с клауза за изкупуване, разглеждан в производството в качеството на предварителен договор за покупко-продажба. Сочи се постановяване на въззивното решение в противоречие със задължителна и казуална съдебна практика - хипотези на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Ответната страна оспорва касационната жалба, като наведените в касационната жалба доводи коментира в аспект на правилността на постановеното въззивно решение .Счита, че доводите ,свързани с недействителността на предварителния договор за покупко-продажба, инкорпориран в договора за наем от 12.01.2001 год., се явяват преклудирани, вкл. довода за недействителност поради липса на съгласие на наемодателя - продавач по клаузата за изкупуване, предвид влязло в сила решение на Софийски апелативен съд по т.д.№ 1770 / 2004 год., оставено в сила с решение по т.д.№ 261 / 2006 год. на ВКС .С въззивното решение по т.д.№ 1770/ 2004 год. на САС, предявеният като насрещен - в производство между същите страни по предявен от [фирма] осъдителен иск за обезщетяване за извършени подобрения в наетия, респ. претендирания в настоящия процес имот - установителен иск за нищожност на договора за наем с клауза за изкупуване от 12.01.2001 год., е отхвърлен като неоснователен. Конкретни съображения по поставените правни въпроси и обосновани допълнителни селективни критерии по чл.280 ал.1 от ГПК по всеки от същите, ответната страна не е изложила. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и съответства на изискванията на чл.284 ГПК, както и че атакуваното решение подлежи на касационно обжалване, намира следното: Предявен е иск за обявяване за окончателен сключен между [фирма] / продавач / и [фирма] / купувач / предварителен договор за покупко-продажба на гореописания имот, сочен от ищеца като самостоятелно обособен обект от сградата на бивше кино „ Д. „ в [населено място], с променено предназначение на търговски обект - кафе сладкарница, който договор е инкорпориран в договор за наем от 12.01.2001 год. / включена клауза за изкупуване / и е допълнен с анекс от 15.01.2001 година. Така сключеният договор е предшестван от сключен между [фирма], в качеството на заемодател и [фирма], в качеството на заемополучател, договор за предоставяне в заем сума от 24 000 герм. марки .З. е дружество, учредено за участие в приватизацията на [фирма], в качеството на работническо-мениджърско дружество, с право на преференциално участие в приватизацията, съгласно чл.25 ал. 2 т. 2 и т. 3 от ЗППДОбП / отм./. Заемът е предоставен с оглед нуждата на заемодателя от парична сума по депозитна вноска за участие в приватизационната процедура и с уговорката, че при спечелване на конкурса от [фирма] същата не подлежи на връщане, а заемополучателят се задължава за прехвърляне на заемодателя правото на собственост върху процесния имот, в който смисъл е обещал действие на трето лице - приватизиращото се дружество [фирма] / чл.23 ЗЗД /. С договора за заем е поето и задължението лицето Ю. Л., представляващо заемодателя [фирма] „ да бъде избрано за съуправител във [фирма] и във [фирма] ,с право на втори подпис при извършване на разпоредителни сделки с недвижимо имущество на дружествата и обременяване с вещни тежести. Процесният наемен договор от 12.01.2001 год., с клауза за изкупуване и последващият анекс от 15.01. 2001 год., са сключени от [фирма], в качеството на наемодател и обвързал се със задължение за прехвърляне правото на собственост върху имота субект, чрез представляващ го управител Г.К., към момент към който съуправител, с преждепосочените права за втори подпис, е и лицето Ю. Л., подписала договора за наем, като представляваща наемателя - купувач [фирма]. В този смисъл ответникът - касатор е навел доводите за сделка, сключена при договаряне сам със себе си / чл.38 ЗЗД / и във вреда на представлявания / чл.40 ЗЗД /, при неполучено изрично съгласие на представлявания за обвързване с последиците й. Липсва изрично решение на ОС на [фирма] за извършване на разпоредителна сделка с имота, както към момента на сключване на договора от 12.01.2001 год., така и към момента на произнасяне на съда по предявения иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД. Относно липсата на валидна договорна клауза за цена на бъдещата покупко-продажба, ответникът – касатор сочи обстоятелството, че в договора за наем сумата от 28 140 герм. марки е уговорена като продажна цена, а с анекса от 15.01.2001 год. – като наемна цена, но призната за авансово платена като продажна / препращайки към т.4 на договора за наем /. Индивидуализацията на обекта - предмет на прехвърляне, съгласно договора и анекса, е: търговски обект – кафе - сладкарница, с прилежащо складово и сервизно помещение, с обща площ от 120 кв.м., находящ се в сградата на бивше кино „ Д. „, в [населено място], ул.” А..Ст. М. „ № 3 ,ведно с подпокривното пространство на обекта. Съдебното решение, не индивидуализира с граници и съседи принадлежностите на обекта, както и самият обект със самостоятелен идентификационен номер съгласно Закон за кадастъра и имотния регистър, нито с припадащите му се идеални части от общите части на сградата, вкл. подпокривното пространство. Легитимацията на [фирма] като собственик на имота е изведена от Акт за частна държавна собственост № 341 от 04.05.2000 год., касаещ цялата сграда на бившо кино „ Д. „ и с оглед удостоверено включване на имота в капитала на [фирма]. Представените доказателства за обособяването на обекта като самостоятелен ответникът оспорва, като намира, че същите не установяват наличие на одобрен инвестиционен проект за обекта и в този смисъл възможността същият да бъде самостоятелен предмет на разпоредителна сделка. Твърди представените в тази насока доказателства касаещи единствено промяната на предназначението му, по смисъла на пар.5 т.41 от ДР на ЗУТ, с оглед стопанисване като кафе-сладкарница и в съответствие със законовите изисквания - чл.12 от Закон за храните и Наредба № 5 / 25.05.2006 год. за хигиена на храните. За да уважи предявеният иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД въззивният съд е приел, че основният спор – за липсата на валидно съгласие от страна на продавача за сключването на окончателния договор - е разрешен със сила на пресъдено нещо, с решението на САС от 30.01.2006 год. по т.д.№ 1770 / 2004 год., оставено в сила с решение на ВКС № 658 / 01.11.2006 год. по т.д.№ 261 / 2006 год.. С въззивното решение е отменено първоинстанционно решение, в частта по предявения насрещен иск на [фирма] против [фирма], при предявен от [фирма] против [фирма] иск за заплащане на подобрения, извършени в качеството му на наемател в процесния имот - уважен .Въззивният съд е отхвърлил насрещния иск за прогласяване нищожност на договора от 12.01.2001 год. за наем, с клауза на изкупуване, на предявените основания: липса на съгласие, противоречие със закона, заобикаляне на закона и релативна симулация - чл.26 ал.1 ЗЗД. Видно от мотивите, вкл. тези на касационната инстанция, действителността е преценена с оглед облигационния характер и последици на предварителния договор. Именно с този му характер е прието приложението на чл.301 от ТЗ по отношение сключването му от управител на дружеството. В първоначално постановеното въззивно решение – № 52 от 30.03.2010 год. по гр .д.№ 462 / 2009 год. на Видински окръжен съд, потвърдило първоинстанционното, за отхвърляне като неоснователен предявеният иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД, отменено с решение № 49 / 14.04.2011 год. по т.д.№ 561 / 2010 год. на ВКС, ТК, І търг. отд., е прието, че и до момента на постановяване съдебното решение не е установено да е завършен необходимия фактически състав за обявяване предварителния договор за окончателен, поради липса на решение на ОС на [фирма] по смисъла на чл.137 ал.1 т.7 от ТЗ за извършване разпореждане с имота. Независимо от така посочения момент на преценка на предпоставките за уважаване на иска, въззивният съд е отнесъл липсата на такова, вкл. последващо за сключването на договора съгласие, като основание за нищожност на сключения договор за наем от 12.01.2001 год. с клауза за изкупуване, т.е. като основание за нищожност на предварителния договор, която според въззивния съд влече нищожност и на окончателния договор. Именно последното касационната инстанция, отменила предходното въззивно решение, с решение от 14.04.2011 год.по т.д. № 561/2010 год., е съобразила като произнасяне при създадена по същия спор сила на пресъдено нещо - с решение на САС по т.д. № 1770 / 2004 година - макар относима към „ отделно преюдициално правоотношение, обхванато от предмета на иска по чл.19 ал.3 от ЗЗД „ / стр. 3 пар.3 от касационното решение /. В указанията за новото разглеждане на делото касационната инстанция изрично е посочила, че въззивният съд дължи нова, самостоятелна проверка на предпоставките за обявяване на предварителния договор за окончателен, т.е. действителността на предварителния договор не е приета за единствено и достатъчно условие за обявяване на същия за окончателен. Горните съображения относно обхвата на създадената между страните сила на пресъдено нещо по действителността на предварителния договор предпоставя относимост на поставения, в обосноваване допустимост на касационното обжалване въпрос по п.6 от изложението по чл.284 ал.3 от ГПК - необходимо ли е за обявяването на предварителния договор за покупко - продажба на недвижим имот - собственост на ООД - за окончателен, наличието на решение на ОС на дружеството - продавач, на основание чл.137 ал.1 т.7 от ТЗ, към който и да е момент преди постановяване на решението по иска с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД. Позовавайки се единствено на действителността на предварителния договор, сключен от управител на дружеството - продавач, по същество въззивният съд не е приел за необходимо с оглед вещно-транслативния ефект на окончателния договор наличието на такова решение .По така поставения правен въпрос, включен в предмета на спора и обосновал решаващите изводи на въззивния съд, касаторът е обосновал и допълнителния селективен критерий на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК - казуална съдебна практика, в противоречие с която е постановеното въззивно решение: решение № 1073 от 22.12.2006 год. по т.д.№ 646 / 2006 год. на ВКС, ТК, решение № 184 от 01.10.2003 год. по гр.д.№ 51 / 2002 год. на ОС Бургас, решение № 199 / 10.03.2008 год. по гр.д.№ 199 / 2004 год. на ВКС, ГК и решение № 1056 от 07.02.2006 год. по т.д.№ 354 / 2005 год. на ВКС, ТК / макар последните две да са относими към разпореждане с имот на АД, съответно съобразявайки спецификите, с оглед субекта на разпореждането – липса на предоставено съгласие на Съвета на директорите, с оглед компетенциите му за сключване на разпоредителни сделки, при сключен предварителен договор от изпълнителния директор на дружеството /, решение № 73 по т.д.№ 158 / 2009 год. на Великотърновски Апелативен съд, установено като влязло в сила при служебна проверка на съда по посоченото т.д.№ 230 / 2010 год. на ВКС, ІІ т.о. ,с прекратяване на касационното производство – отчитайки спецификата относно субекта на разпореждането - Кооперация, при сключен от Председателя на Кооперацията предварителен договор, без решение на ОС на Кооперацията, на основание чл.15 ал.4 т.10 от ЗК. Във всички тези хипотези съдът е приел, че е необходимо изрично съгласие за разпоредителната сделка, дори да би било последващо сключването на предварителния договор, но изходящо от органа, оправомощен от закона с вземане на решение за разпоредителни сделки с и обременяване с вещни тежести на недвижими имоти - собственост на съответните търговци. Следователно, въпреки спецификата в субекта на разпореждането, налице е общност досежно част от преценимия фактически състав между разрешените в тези решения и процесното правни спорове, поради което и основанието на чл.280 ал.1 т.2 ВКС е налице. В останалата си част поставените с приложението по чл.284 ал.3 ГПК въпроси нямат характеристиката на правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, тъй като са фактологично обусловени и предпоставят преценка за правилността на фактическите констатации и правните изводи на съда, на основанията посочени в чл.281 т.3 от ГПК. Както изрично се посочи по –горе, въззивният съд не е мотивирал извод за непреценимост на предпоставките по чл.363 от ГПК към момента на постановяване на съдебното решение, преценявайки ги единствено към датата на сключване на предварителния договор, в който смисъл представените решения в обосноваване на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, не предпоставят противоречие в произнасянето по идентичен правен въпрос, обосновал решаващите изводи на съда. Последните са подчинени на отменителното касационно решение, възприето превратно и неточно по отношение предмета на силата на пресъдено нещо, обвързваща страните досежно действителността на сключения предварителен договор. Следователно поставените по п. 1 и п.4 въпроси - към кой момент - към сключването на предварителния договор или към постановяване решението по иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД - подлежат на преценка предпоставките за обявяването за окончателен предварителния договор, с оглед изискванията на закона, вкл. по отношение наличието на годен обект за разпореждане, макар да са относими към предмета на спора, не са обосновали решаващите изводи на съда, тъй като същият не е разглеждал наличието или липсата на изискуема предпоставка към конкретно определен момент от така посочените два, излагайки съображения за значението му като релевантен момент на преценката по чл.363 ГПК. Въпросите по п. 2 и п.3 от изложението по чл.284 ал.3 ГПК са относими към правилността на процесуалните действия на съда, с оглед произнасяне по паралелни възражения на ответника - касатор за нищожност на предварителния договор, вкл. относно липса на договорен съществен елемент на покупко-продажбата - цена, извън релевираните и обхванати от силата на пресъдено нещо, с решението по преждепосоченото т.д.№ 1770/2004 год. на САС. Въпросите са фактологично обусловени и непредпоставящи възможност за еднозначен отговор, тъй като са неотносими към изложени от въззивния съд правни изводи по приложението на закона и практиката. Аналогични са доводите на настоящия състав за невъзприемане на поставените в п. 5 и п.7 въпроси като правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК вр. с т.1 от ТР №1 / 2010 год. по тълк.дело №1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, като касаещи конкретна преценка на доказателствата по делото относно наличие на годен обект на разпореждане и надлежно изготвена ,с оглед процедурата по чл.364 ал.2 от ГПК, данъчна оценка за прехвърляния имот. За прецизност следва да се посочи, че необосноваването на правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК изключва преценката на доказателства за прилагане допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 на ГПК. В., задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС не е представена / тълкувателните решения на ОСГК на ВС - № 84 от 06.09.1968 год. и № 66 от 01.06.1961 год. - нямат такъв характер, като постановени при действието на чл.52 ал.1 от ЗУС / отм./. За прилагането им като казуална съдебна практика, чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставя идентичност в разрешения и процесния правен спор. За част от приложените съдебни решения на инстанции, различни от касационната, липсват доказателства за влизането им в сила, също съставляващо условие за приложимост в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. С оглед изложените съображения, касационното обжалване следва да се допусне единствено по въпроса: необходимо ли е наличието на решение на ОС на ООД за разпореждане с недвижим имот - собственост на дружеството, при наличие на сключен предварителен договор за покупко-продажба на същия от представляващ дружеството управител, като предпоставка за обявяването му за окончателен, на основание чл.363 ГПК вр. с чл.137 ал.1 т.7 от ТЗ. С оглед удостоверената пред въззивна инстанция данъчна оценка на имота - 78 614,70 лв. и съгласно чл. 69 ал.1 т.4 вр. с т.2 вр. с чл.71 от ГПК и чл. 18 ал.2 т.2 вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, дължимата такса за касационното обжалване е в размер на 393 лева. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение