Определение № 420 от 16.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 677/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Н. Н. А., чрез адв. К. Ш., против определение № 25 от 23.01.2023 г. по в. ч. гр. д. № 32/2023 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено определение № 260075 от 14.09.2022 г., постановено по в. гр. д. № 44/2019 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, с което е оставена без разглеждане молба вх. № 261386/12.07.2022 г. от Н. Н. А. в частта му за освобождаване от заплащане на държавни такси и е оставена без уважение молба вх. № 261386/12.07.2022 г. от Н. Н. А. в частта за предоставяне на безплатна правна помощ за възстановяване на срока за обжалване на решение № 66 от 05.03.2022 г., постановено по в. гр. д. № 44/2019 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, както и молба вх. № 261509/09.08.2022 г. от Н. Н. А., в която същият е направил искане адвокат Н. А. К. от АК - Пазарджик да се назначи за служебен защитник по смисъла на чл. 25, ал. 6 ЗПП и да го посети в Затвора - [населено място], за да обсъди отстраняването на нередовностите, указани в разпореждане от 27.07.2022 г. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, иска се отмяната му и възстановяване на срока за обжалване на постановеното въззивно решение № 66 от 05.03.2022 г. по в. гр. д. № 44/2019 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик. Жалбоподателят се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Постъпил е отговор в срок от насрещната страна Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, в който се излага становище за неоснователност на частната жалба. Частната касационна жалба срещу определението, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение, с което е с което е оставена без разглеждане молба вх. № 261386/12.07.2022 г. от Н. Н. А. в частта му за освобождаване от заплащане на държавни такси е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на обжалване акт. В останалата част частната жалба е процесуално допустима, подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. За да се произнесе по наличието на основания за допускане на касационна проверка, настоящият състав съобрази следното: Производството е образувано от предявени от Н. Н. А., изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора - [населено място] против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за защита от дискриминация за приемане за установено, че в периода от 14.04.2014 г. до 09.06.2017 г. ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е извършил нарушение на чл. 4, във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗЗДискр., изразяващо се в дискриминация чрез неравно третиране по лично положение, изразяващо се в неадекватно медицинско обслужване – стоматологична помощ, поради липсата на фотополимер за изпичане на пломбите и за осъждане на ответника да преустанови нарушението. С решение № 1303 от 12.11.2018 г., постановено по гр. д. № 763/2018 г. на Районен съд - Пазарджик исковете са отхвърлени като неоснователни. Решението е обжалвано от ищеца и е потвърдено с решение № 66 от 05.03.2022 г., постановено по в. гр. д. № 44/2019 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик. Въззивното решение е съобщено на ищеца на 08.03.2019 г. Към този момент той е имал назначен и служебен защитник, който е отписан като адвокат на 10.12.2021 г. – около 2 години и 9 месеца по - късно. Постъпила е молба вх. № 261385/12.07.2022 г. от ищеца, в която е направил искане за освобождаване от държавни такси в производство по възстановяване на срок за обжалване на решение № 66 от 05.03.2019 г. и за назначаване на служебен защитник. С разпореждане № 260148 от 27.07.2022 г. молбата е оставена без движение и е даден 7-дневен срок, в който да бъдат отстранени констатираните нередовности. Постъпила е молба вх. № 261509/09.08.2022 г. от ищеца, в която същият отново прави искане да му се назначи служебен защитник – адвокат Н. А. К. от АК-Пазарджик. Иска също така, определеният му защитник да го посети в Затвора - [населено място], за да обсъди както отстраняването на нередовностите, дадени в разпореждането от 27.07.2022 г. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че искането на ищеца за предоставяне на безплатна правна помощ за възстановяване на срока за обжалване въззивното решение е неоснователно. Изложил е, че към момента Н. Н. А. е в Затвора - [населено място] и няма средства за заплащане, но същият е имал възможност да реализира правата си. Получил е лично съобщението, с което е уведомен за решение № 66 от 05.03.2022 г., постановено по в. гр. д. № 44/2019 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик. Действително, не е изпратено съобщение до назначения му особен представител, но Н. Н. А. е имал възможност да предприеме действия в насока обжалване и без назначения му адвокат. Налице е бездействие повече от 2 години. Единственото основание, въз основа на което са твърди, че са налице за възстановяване на срока за обжалване на цитираното решение е, че не е връчен препис от постановеното от съда решение на неговия защитник, което не определя наличие на основание за предоставяне на правна помощ. Съгласно чл. 64, ал. 3 ГПК, молбата за възстановяване на пропуснат срок, следва да бъде подадена в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. В случая, няма основание да се приеме довода, че след като не е връчено съобщение на адвоката, но има данни за връчване на молителя, то не е оправдано предоставянето на правна помощ, при условие че е налице явна недопустимост на искането му за възстановяване на срок. Изложени са съображения, че молбата за освобождаване от заплащането на държавни такси и разноски по делото по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК правилно е оставена без разглеждане от окръжния съд, поради липсата на правен интерес, доколкото с оглед характера на спора, предмета на търсената защита и съобразно чл. 75, ал. 2 ЗЗДискр. за това производство не се дължи държавна такса. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки, да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване частният жалбоподател се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулирал е въпроса: „Задължен ли е съда да връчва всички съдебни книжа на особения представител, когато страната има назначен такъв по делото?“, за който твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Сочи и противоречие с практиката, обективирана в решение № 292/13.10.2014 г. по гр. д. № 2938/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 146/18.12.2014 г. по т. д. № 395/2014 г. на ВКС, I т. о., решение № 471/09.11.2012 г. по гр. д. № 653/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение № 156/18.10.2019 г. по гр. д. № 3811/2018 г. на ВКС, I г. о., решение № 197/27.10.2015 г. по гр. д. № 2426/2015 г. на ВКС, I г. о., определение № 741/29.05.2014 г. по гр. д. № 2938/2014 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 292/13.10.2014 г. по гр. д. № 2938/2014 г. на ВКС, IV г. о. Следва да се допускане касационно обжалване на определението. Процесуалният закон не предвижда изключение от правилото на чл. 39, ал. 1 ГПК, когато процесуалното представителство на страната се осъществява от служебен адвокат. Съгласно приетото в практиката – решение № 292/13.10.2014 г. по гр. д. № 2938/2014 г. на ВКС, IV г. о., законодателят предпочита личното връчване – чл. 45 ГПК, към което е приравнено и връчването на представител. Към който и да е от другите начини на връчване се пристъпва само ако връчването не може да бъде извършено лично. Именно поради това в чл. 39, ал. 1 ГПК изрично е предвидена поредност в действията на съда по призоваването на страните и връчването на съобщенията по делото. Ако страната има съдебен адресат или упълномощен процесуален представител по делото, съдът е длъжен да връчва предназначените за нея призовки или съобщения чрез тези лица. В тази хипотеза връчването, извършено не чрез упълномощения представител, а на адреса на страната чрез друго лице по чл. 46 ГПК, не е редовно и съдът е длъжен да го извърши наново. Редовността на връчването не се засяга само ако страната е получила призовката или съобщението лично. В случая препис от въззивното решение е връчен само на Н. Н. А.. Препис не е връчен на представлявашия го служебен адвокат. Видно от приложеното по делото съобщение от 05.03.2019 г. същото е връчено чрез мл. инсп. Т. Т. на 08.03.2019 г. Това връчване обаче на лице от затворническата администрация не може да се приеме за редовно и следователно срокът за обжалване на постановеното въззивно решение от Н. Н. А. не е започнал да тече. С оглед изразеното от последния изрично желание да обжалва решението и предвид констатирана от апелативния съд липса достатъчно на средства, искането за предоставяне на правна помощ по реда на чл. 23, ал. 3 ЗПП е основателно. Предвид изложеното обжалваното определение следва да се отмени в частта, с която оставена без уважение молба вх. № 261386/12.07.2022 г. от Н. Н. А. за предоставяне на безплатна правна помощ и на жалбоподателя да се предостави правна помощ по в. гр. д. № 44/2019 г. на Окръжен съд - Пазарджик. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение