Определение № 50515 от 20.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 136/2020 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Тейлърс“ ООД, [населено място] чрез процесуален представител адвокат Дарена А. против решение № 265 от 02.09.2019 г. по в. т. дело № 569/2017 г. на Апелативен съд Пловдив, Търговско отделение, 3 състав, с което е потвърдено решение № 171 от 24.03.2017 г. по т. дело № 88/2016 г. на Окръжен съд Пловдив и „Тейлърс“ ООД е осъдено да заплати на Н. Д. Г. сумата 720 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отменени на основание чл. 74 ТЗ всички решения, взети на две общи събрания на съдружниците на „Тейлърс“ ООД, проведени на 11.02.2016 г. в [населено място], първото от 9.00 ч. на адрес[жк][жилищен адрес] за изключване на ищцата Н. Д. Г. като съдружник, и второто от 9.30 ч. на адрес [улица], ет. 6 за приемане на нов съдружник – Д. Х. К., който поема дяловете от капитала на изключения съдружник Н. Д. Г., за освобождаване на Н. Д. Г. като управител на дружеството, за избор на нов управител, промяна на седалището и адреса на управление и приемане на нов дружествен договор, като незаконосъобразни поради нарушаване на закона и дружествения договор, и „Тейлърс“ ООД е осъдено да заплати на Н. Д. Г. направените по делото разноски в размер 2 148 лв.

Касаторът прави оплакване за нищожност и недопустимост на въззивното решение по следните съображения: 1/ съдът се е произнесъл по непредявени основания за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците с исковата молба в преклузивния срок по чл. 74 ТЗ; 2/ ищцата не е заявила в какво качество е предявила исковата молба; 3/ искът за отмяна на решенията на второто общо събрание, проведено в [населено място] на 11.02.2016 г. от 9.30 ч., е недопустим и поради това, че към този момент - 9.30 ч., ищцата не е имала качеството съдружник на ответното дружество, защото изключването й като съдружник с решението, прието в 9.00 ч., е породило действието си във вътрешните им отношения незабавно. Поддържа и евентуално становище за неправилност на обжалвания въззивен съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на съдебния акт на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд на Република България и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; определението е очевидно неправилно:

1. Дължи ли въззивният съд произнасяне по всички оплаквания във въззивната жалба и допустимо ли е произнасяне на въззивния съд по незаявени оплаквания относно правилността на решението? Длъжен ли е въззивният съд да формира собствени мотиви при постановяване на съдебното решение? Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото? – противоречие с Тълкувателно решение № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

2. Въпросът за действието на решението на общото събрание за изключване на съдружник спрямо съдружниците и третите лица и въпросът за активно-процесуалната легитимация за иск по чл. 74 ТЗ са решени в противоречие с решение № 39/15.04.2011 г. по т. д. № 526/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 251/06.03.2018 г. по т. д. № 593/2017 г. на ВКС, ТК, II т. о.

3. Въпросът за правомощията на въззивната инстанция, очертани с разпоредбата на чл. 269 ГПК е решен в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 14/07.02.2014 г. по т. д. № 1130/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о.

4. При оплакване във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е допуснал доказателства, длъжен ли е въззивният съд да допусне всички поискани с въззивната жалба доказателства? – противоречие с решение № 124/23.06.2014 г. по гр. д. № 2551/2013 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 304/01.10.2015 г. по гр. д. № 2460/2015 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 171/17.09.2018 г. по гр. д. № 2813/2017 г. на ВКС, ГК, IV г. о.

5. При взето решение от общото събрание на дружеството за промяна на седалището на дружеството по иск на съдружник, който е бил изключен към момента на вземане на това решение, и което решение не е вписано в Търговския регистър, местната подсъдност как се определя – по седалището, вписано в Търговския регистър или по новото седалище въз основа на взетото решение на общото събрание? – по този въпрос касаторът поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

6. Когато съдружник е и управител на ООД, може ли да бъде изключен като съдружник за действия на лицето във вреда на дружеството като управител на дружеството и съдружник в дружеството? - по този въпрос касаторът поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Касаторът твърди, че въпросът за допустимостта на предявените искове е решен в противоречие с решение № 7/05.06.2019 г. по т. д. № 2378/2017 г. на ВКС, ТК, II т. о., а материалноправните и процесуалноправните въпроси са решени в противоречие със следните актове на Конституционния съд на Република България: решение № 1/01.03.2012 г. по к. д. № 10/2011 г., решение № 4/09.04.2019 г. по к. д. № 15/2018 г., решение № 13/1993 г. по к. д. № 13/1993 г., решение № 21/1995 г. по к. д. № 18/1995 г., решение № 18/1997 г. по к. д. № 12/1997 г., решение № 8/1999 г. по к. д. № 4/1999 г., решение № 3/2002 г. по к. д. № 11/2002 г. и др.

Касаторът поддържа и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответницата Н. Д. Г. /ищца в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адвокат Д. Л. Р. оспорва касационна жалба и поддържа становище, че не са налице твърдените от касатора селективни критерии на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2 ГПК поради това, че касаторът не е посочил основанията, които счита, че не са предявени, но съдът се е произнесъл; не е посочил доводите, които според него са останали необсъдени; не е вярно, че ищцата не е заявила в какво качество е предявила исковата молба; неприемането на част от документите е съобразено с тяхната релевантност и преклузивните срокове; недопускането на допълнителни задачи към счетоводната експертиза не е в противоречие с практиката на ВКС; цитираните от касатора решения на Конституционния съд на Република България нямат нищо общо с настоящия случай; по отношение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – няма формулиран въпрос във връзка с местната подсъдност, а поставеният въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Излага доводи за правилност на обжалвания въззивен съдебен акт.

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните от страните доводи, приема следното:

Въззивният съд е констатирал, че „Тейлърс“ ООД е учредено с капитал от 200 лв., разпределен поравно между двама съдружници Н. Д. Г. и П. А. К., които са били едновременно и управители на дружеството, действащи заедно и поотделно. Приел е, че на 26.01.2016 г. ищцата е получила нотариална покана - предупреждение по смисъла на чл. 126, ал. 3 ТЗ от П. А. К. в качеството й на управител и съдружник в дружеството, в която се твърди, че с посочените нарушения ищцата е нанесла вреди на дружеството и препятства неговата дейност, както и се съдържа предупреждение до ищцата да поправи поведението си, като изпълни задълженията си като съдружник и управител. В нотариалната покана е определен тридневен срок, считано от получаване на предупреждението, в рамките на който ищцата трябва да изпълни следните задължения: да възстанови изтеглената от пълномощниците й Р. Г. и М. Ф. от „Първа инвестиционна банка“ АД сума в размер общо 158 000 лв. и да я внесе в индивидуализирана банкова сметка в „Пощенска банка“ АД; да преустанови използването на банкови сметки, различни от тези, които са открити в „Пощенска банка“ АД и „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД; да прекрати „Амика Трейдинг“ ЕООД, на което е едноличен собственик на капитала; да даде писмени обяснения за поведението си и да представи доказателства, че е преустановила нарушенията си, посочени в писмените предупреждения, да се внесат по банковата сметка на дружеството в „Пощенска банка“ АД всички неправомерно задържани суми, както от нея лично, така и от пълномощниците й. В нотариалната покана – предупреждение се съдържа и покана за свикване на извънредно общо събрание на съдружниците - на 11.02.2016 г. от 9.00 ч. в [населено място],[жк][жилищен адрес] при дневен ред: 1. Изключване на съдружника Н. Г. от „Тейлърс“ ООД в случай, че не е поправила поведението си в указания в предупреждението тридневен срок; 2. Разпределение на дяловете на изключения съдружник. По делото е установено, че ищцата в отговор на нотариалната покана е дала писмени обяснения по посочените нарушения и е представила журнал – извлечение от сметка 501 – Каса в левове, в който е посочено, че към 27.01.2016 г. наличността на касата на дружеството е в размер 290 301,52 лв.

За да направи извод за основателност на иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците на „Тейлърс“ ООД, приети на 11.02.2016 г., 9.00 ч., въззивната инстанция е изложила следните аргументи:

По отношение на първото нарушение, че ищцата е упълномощила Р. Г. и М. Ф. да изтеглят парични суми от банковите сметки на дружеството в „Първа инвестиционна банка“ АД и същите са изтеглили общо сума в размер 158 000 в лева и евро, която сума не е налична в касата на дружеството, съдебният състав е изложил, че даването на пълномощно за разпореждане с парични суми от банковите сметки на дружеството представлява действие на управление по смисъла на чл. 141, ал. 1 ТЗ; правото да се упълномощят трети лица да оперират с банковите сметки на дружеството, включително и да теглят парични суми има вписаният управител, но не и съдружникът в съответното ООД. Дори да се приеме, че упълномощените от ищцата лица са изтеглили процесната сума и не са я възстановили в касата на дружеството, то това би представлявало нарушение, допуснато от ищцата в качеството й на управител, а не като съдружник. Отговорността на управителя спрямо дружеството е имуществена и се реализира чрез иск по чл. 145 ТЗ за обезщетение на причинените на дружеството вреди, но не и чрез изключване на съдружника за действия, извършени от него в качеството му на управител.

Освен посочените съображения, въззивният съд е приел, че твърдението за изтегляне от пълномощниците на сумата 158 000 лв. и неналичността й в касата на дружеството е опровергано от заключението на вещо лице А. Г., според което изтеглената от пълномощниците за периода от 01.01.2015 г. до 08.01.2016 г. от банковите сметки на дружеството в „Първа инвестиционна банка“ АД сума с общ размер 159 515 лв. /от Р. Г. 112 300 лв. и от М. Ф. 47 215 лв./ е заприходена в касата на дружеството и е надлежно осчетоводена като приход на сметката, отчитаща касовата наличност, с посочен номер и дата на приходния касов ордер, с който изтеглените от банката суми са отчетени в касата на дружеството и са заприходени като постъпили, като не е извършено засичане на касата към 08.01.2016г., не е извършена инвентаризация и не се установени липси на пари в брой в касата в размер 158 000 лв.

Относно второто нарушение, че в нарушение на договорите за банкови кредити с „Пощенска банка“ АД и „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД ищцата е оперирала с банковите сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД, въпреки че за банкови кредити, сключени с първите две банки е предвидено дружеството да оперира с банковите сметки само в тези банки, и с тези си действия ищцата е нарушила договорите за кредит, действала е против интересите на дружеството и е нанесла вреда на същото, решаващият съдебен състав е приел, че посоченото нарушение не е осъществено от ищцовата страна. От една страна, първият договор за овърдрафт Партньор изх. № 127 от 16.04.2013 г., сключен със „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, не съдържа изискване към ответното дружество да разкрие разплащателни банкови сметки при тази банка и да оперира с тях, поддържайки определен месечен оборот. Ограничителна клауза, която задължава дружеството да разкрива разплащателни сметки само при банката – кредитодател, се съдържа само във втория договор за банков кредит продукт „Бизнес лимит“ от 26.08.2015г., сключен с „Юробанк България“ АД. Във времето първо са разкрити сметките в „Първа инвестиционна банка“ АД - на 18.04.2011 г., докато сметката в „Пощенска банка“ АД е разкрита четири години по-късно – на 26.08.2015 г., поради което въззивният състав е направил извод, че като е оперирала с банковите сметки, открити в „Първа инвестиционна банка“ АД през 2011 г. ищцата не е целяла и не е нарушила договорите за банков кредит, сключени четири години по-късно. Относно договорното задължение дружеството да поддържа за срока на договора споразумение по програма Премия за плащане на заплати на миниум трима свои служители пра банката и в рамките на всяко календарно тримесечие, следващо месеца на откриване на заемната сметка да поддържа банкови обороти в размер не по-малко от 60 000 лв., въззивната инстанция въз основа на Приложение № 2 - неразделна част от заключението на вещо лице А. Г., е констатирала, че за периода от 01.01.2015 г. до 29.02.2016 г. оборотите на дружеството в „Пощенска банка“ АД са достигнали 721 614,27 лв., поради което е направила извод, че кредитополучателят е преизпълнил трикратно задължението си към банката да поддържа банкови обороти за всяко календарно тримесечие не по-малко от 60 000 лв. и с действията си като управител ищцата не е причинила каквато и да е вреда на дружеството.

От друга страна, въззивният съдебен състав е приел, че ищцата не може да бъде изключена като съдружник за действия, извършени от нея в качеството й на управител на търговското дружество. Представителна власт да оперира с банковите сметки на дружеството има само управителят, но не и съдружникът. Съдружникът не притежава представителна власт да представлява дружеството пред банки и институции, не може да извършва валидни разпоредителни действия от името на търговеца.

По отношение на третото нарушение за осъществяване от Н. Г. като едноличен собственик на капитала и управител на „Амика Трейдинг“ ЕООД на конкурентна дейност на „Тейлърс“ ООД, независимо от установената в чл. 142 ТЗ забрана, въпреки че „Тейлърс“ ООД не е давало съгласието си, въззивната инстанция се е позовала на разпоредбата на чл. 142 ТЗ, съгласно която забраната да осъществява конкурентна дейност е валидна само за управителя, но по отношение на съдружника такава забрана не е предвидена в закона. Съдружникът не може да бъде изключен за такива действия, които е извършил в качеството си на управител. Съдебният състав е приел, че в дружествения договор общото събрание на съдружниците може да реши нещо друго, както това е станало в процесния случай - в чл. 12, т. 6 от дружествения договор изрично е предвидено задължението за всеки един съдружник да не конкурира дружеството, когато общото събрание реши, че „това сериозно застрашава интересите на дружеството“. Въззивният съд е направил извод, че за да е налице конкурентна дейност, е необходимо да са налице следните предпоставки: 1/ общото събрание на съдружниците да е констатирало сериозно нарушение на интересите на дружеството в резултат на конкретна дейност, осъществявана от съдружник; 2/ да е взето изрично решение на общото събрание на съдружниците, с което се забранява конкурентната дейност. Приел е, че в настоящия случай нито една от посочените предпоставки не е налице.

Изводът за основателност на иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на „Тейлърс“ ООД, приети на 11.02.2016 г., 9.30 ч., е аргументиран с обстоятелството, че решенията на второто общо събрание на съдружниците са производни. При незаконосъобразност на първото решение няма освободени дружествени дялове, които да бъдат поети от новия съдружник. Изключването на ищцата като съдружник има непосредствено действие във вътрешните отношения между съдружниците, но не и по отношение на третото лице Д. К.; решението за изключване на Н. Г. не е вписано в Търговския регистър, поради което по отношение на третите лица ищцата все още е съдружник.

Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Относно довода за нищожност на въззивното решение:

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд Пловдив поради неговата нищожност е неоснователен. Законодателят не е посочил конкретните пороци, водещи до нищожност на съдебното решение, но те са изяснени от правната теория и от съдебната практика, напр. т. 8 на ППВС № 1/1985 г., мотивите към Тълкувателно решение № 1/10.02.2012 г. по тълк. д. № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, както и в решения на различни съдебни състави на ВС и ВКС по конкретни хипотези. Съгласно константната практика, обективирана в множество решения на ВКС /напр. решение № 1188/19.11.2008 г. по гр. д. № 4694/2007 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 123/04.04.2012 г. по гр. д. № 777/2011 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 114/13.10.2014 г. по гр. д. № 1954/2014 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 63/30.11.2016 г. по т. д. № 1512/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 355/03.10.2012 г. по гр. д. № 35/2012 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 73/18.05.2015 г. по гр. д. № 5113/2014 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 318/29.11.2013 г. по гр. д. № 2009/2013 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 15/26.01.2015 г. по гр. д. № 3298/2014 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 60138/26.01.2022 г. по гр. д. № 723/2021 г. на ВКС, ГК, I г. о. и други/, нищожно по смисъла на чл. 270 ГПК е това решение, което не дава възможност то да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се изведе дори при тълкуване. Останалите нарушения на материалния закон и същественото нарушение на останалите процесуални разпоредби са относими към правилността на решението, чиято проверка се извършва в производството по обжалване на невлезлия в сила съдебен акт, както и в съответните хипотези на чл. 303, ал. 1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение. В настоящия случай решението на Апелативен съд Пловдив е постановено от съд, функциониращ в надлежен тричленен състав съгласно разпоредбата на чл. 105 ЗСВ, постановено е в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото съгласно чл. 235, ал. 1 ГПК, и волята на съда е изразена по ясен начин, като решението е разбираемо.

По отношение на доводите за недопустимост на решението в частта по иска за отмяна на решението, взето от общото събрание на съдружниците на „Тейлърс“ ООД, проведено на 11.02.2016 г. от 9.00 ч. на адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес]:

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта по иска за отмяна на решението, взето от общото събрание на съдружниците на „Тейлърс“ ООД, проведено на 11.02.2016 г. от 9.00 ч. на адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] поради неговата недопустимост е неоснователен. Съобразно константната практика на ВКС едно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Когато съдът се е произнесъл по непредявен иск, постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно. Въззивното решение е недопустимо и когато въззивната инстанция се е произнесла по непредявена или недопустима въззивна жалба, например при подаване след преклузивния срок или от ненадлежна страна, както и когато не е поправена в срок в случай на нередовност или ако въззивната жалба е оттеглена.

В конкретния случай по отношение на иска за отмяна на решението, взето от общото събрание на съдружниците на „Тейлърс“ ООД, проведено на 11.02.2016 г. от 9.00 ч., въззивният съд се е произнесъл по допустима въззивна жалба, допустим иск, предявен от надлежна страна срещу процесуалнолегитимиран ответник, не е бил десезиран, поради което въззивното решение в посочената част е допустимо. Искът е предявен от активно легитимирана страна – съдружник, срещу пасивно легитимирана страна – „Тейлърс“ ООД, съгласно чл. 74, ал. 1 ТЗ и т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, при спазване на 14-дневния преклузивен срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ. При постановяване на решението въззивният съд е разгледал иска за отмяна на решението за изключване на ищцата като съдружник от ответното дружество, взето от общото събрание на съдружниците на „Тейлърс“ ООД, проведено на 11.02.2016 г. от 9.00 ч., на предявените основания, произнесъл се е по пороци на решението на посоченото общо събрание, които са релевирани с исковата молба. При спазване на диспозитивното начало и установената с чл. 74, ал. 2 ТЗ преклузия съдебният състав не е разгледал пороци, които не са въведени в предмета на спора в предвидения в чл. 74, ал. 2 ТЗ преклузивен срок.

Неоснователен е и доводът на касатора за недопустимост на въззивното решение поради това, че ищцата не е заявила в какво качество е предявила иска. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е съдружник в ответното дружество и е един от двамата му управители. Предвид обстоятелството, че към датата на заседанието на общото събрание ищцата е притежавала качеството на съдружник в ответното ООД, и с оглед предмета на иска - отмяна на решението на общото събрание на съдружниците на „Тейлърс“ ООД за изключване на ищцата като съдружник, се налага извод, че Н. Д. Г. е активно процесуалноправно легитимирана и с предявяването на иска за отмяна на решението на общото събрание на „Тейлърс“ ООД, проведено на 11.02.2016 г. от 9.00 ч., упражнява предоставеното й в качеството на съдружник потестативно право да иска отмяна на решението на общото събрание, взето в нарушение на закона и/или дружествения договор.

По отношение на доводите за недопустимост на решението в частта по иска за отмяна на решенията, взети от Общото събрание на съдружниците на „Тейлърс“ ООД, проведено на 11.02.2016 г. от 9.30 ч. на адрес [населено място], [улица], ет. 6:

Формулираните от касатора въпроси за действието на решението на общото събрание за изключване на съдружник спрямо съдружниците и третите лица и за активно-процесуалната легитимация на изключен съдружник да предяви иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците за приемане на нов съдружник, поемане на дяловете на изключения съдружник от новоприетия съдружник, освобождаване на управител, избор на нов управител, промяна на седалището и приемане на нов дружествен договор, приети на заседание на общото събрание на съдружниците, проведено непосредствено след приемане на решението за изключването му като съдружник, са релевантни и са относими към преценката за допустимост на иска за отмяна на решенията, взети от общото събрание на съдружниците на „Тейлърс“ ООД, проведено на 11.02.2016 г. от 9.30 ч. на адрес [населено място], [улица], ет. 6. Относим към допустимостта на този иск е и формулираният от касатора въпрос за определяне на местната подсъдност /т. 5 от настоящото определение/. С оглед данните по делото настоящият съдебен състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Пловдив в частта относно иска за отмяна на решенията, взети от общото събрание на съдружниците на „Тейлърс“ ООД, проведено на 11.02.2016 г. от 9.30 ч. на адрес [населено място], [улица], ет. 6, за проверка на неговата допустимост, респективно недопустимост на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК.

По отношение на доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта по иска за отмяна на решението, взето от общото събрание на съдружниците на „Тейлърс“ ООД, проведено на 11.02.2016 г. от 9.00 ч. на адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] по чл. 280, ал. 1, по въпросите, относими към правилността на решението, на основание чл. 280, ал. 1 ГПК:

Относимите към правилността на решението в горепосочената му част въпроси съобразно обосноваването им в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са следните:

1. Дължи ли въззивният съд произнасяне по всички оплаквания във въззивната жалба и допустимо ли е произнасяне на въззивния съд по незаявени оплаквания относно правилността на решението? Длъжен ли е въззивният съд да формира собствени мотиви при постановяване на съдебното решение? Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото? – противоречие с Тълкувателно решение № 1/2000г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС /т. 1 от раздел „Основания по т. 1, ал. 1 на чл. 280 ГПК“ в изложението/.

2. При оплакване във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е допуснал доказателства, длъжен ли е въззивният съд да допусне всички поискани с въззивната жалба доказателства? – противоречие с решение № 124/23.06.2014г. по гр. д. № 2551/2013г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 304/01.10.2015г. по гр. д. № 2460/2015г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 171/17.09.2018г. по гр. д. № 2813/2017г. на ВКС, ГК, IV г. о. /т. 4 от раздел „Основания по т. 1, ал. 1 на чл. 280 ГПК“ в изложението/.

3. Когато съдружник е и управител на ООД, може ли да бъде изключен като съдружник за действия на лицето във вреда на дружеството като управител на дружеството и съдружник в дружеството? /т. 2 от раздел „Основания по т. 3, ал. 1 на чл. 280 ГПК“ в изложението/.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване по посочените в т. 1 и т. 2 процесуалноправни въпроси /т. 1 и т. 4 от раздел „Основания по т. 1, ал. 1 на чл. 280 ГПК“ в изложението/ по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК е неоснователен. Посочените от касатора процесуалноправни въпроси относно правомощията на въззивния съд за обсъждане на доказателствата и всички възражения и доводи на страните и за формиране на собствени мотиви при постановяване на съдебното решение са обосновани с оплакването, че съдът неправилно е приел, че в счетоводството на ответника е редовно осчетоводено внасяне в брой в касата на дружеството на всички суми, изтеглени от сметките в „Първа инвестиционна банка“ АД, че първото посочено нарушение не се доказва от дружеството, защото не са представени надлежно съставени документи до 26.01.2016 г., с които да са установени липси на пари в брой в касата в размер 158 000 лв., както и с оплакването, че съдебният състав не е обсъдил всички доказателства по делото. В касационната жалба изрично е посочено, че не са обсъдени следните доказателства: банково извлечение от банковата сметка в Пощенска банка IBAN: [банкова сметка] BGN, В 1C BPBIBGSF, посочена в предупреждението за изключване и в протокола от общото събрание; констатациите на вещото лице И. в заключението относно обстоятелството, че за периода 26.01.2016 г. до 11.02.2016 г. няма постъпили суми от Н. Г. в банковата сметка в лева на „Тейлърс“ ООД в „Пощенска банка“ АД; писмо изх. № 876/21.09.2016 г. от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД до „Тейлърс“ ООД; справка за задължения на „Тейлърс“ ООД към НАП; справка от ЕЦЕ „Проект мениджмънт България“ ЕООД; справка от Е. М.; справка за задълженията на „Тейлърс“ ООД към 26.01.2016 г. Изложени са и доводи, че в нарушение на процесуалния закон въззивният съд не е открил производство по оспорване на представените от ищцата приходни касови ордери и разходни касови ордери по реда на чл. 193 ГПК, въпреки изрично искане за това от страна на ответника, и в нарушение на това съдебният състав е основал решението си именно на тези приходни касови ордери, като е приел, че изтеглените суми от банковата сметка на „Първа инвестиционна банка“ АД са предадени в касата на дружеството. Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочените процесуалноправни въпроси е обвързано също с оплакването, че въззивната инстанция не е допуснала допълнителни задачи към съдебно-счетоводните експертизи, многократно заявени с молби в три последователни съдебни заседания с мотиви за преклузия, въпреки твърденията на ответника, че ищцата задържа счетоводните докумени, поради което не е възможно да се формулират задачи без дружеството да има достъп до счетоводните си документи и не е налице преклузия, както и не е приел представените от ответника /касатор/ доказателства – лист 350, лист 351 и от лист 367 до лист 391 към т. дело № 88/2016 г. на ОС Пловдив.

Независимо, че въззивната инстанция не е обсъдила посочените от касатора писмени доказателства, не се налага допускане на касационно обжалване на въззивното решение в посочената част с оглед формирания извод, че изтеглените в брой от пълномощниците суми са заприходени в касата на дружеството и са надлежно осчетоводени като приход на сметката, отчитаща касовата наличност, предвид общото нарушение по т. 1 от протокола от заседанието на общото събрание на съдружниците на „Тейлърс“ ООД, проведено на 11.02.2016 г. от 9.00 ч. Твърдението в нотариалната покана – предупреждение и в посочения протокол, че „дружеството има задължения към доставчици и банки, които не са заплатени и по които текат лихви“, не е посочено като самостоятелно основание за изключване на ищцата като съдружник, а е обвързано с основното твърдяно нарушение за упълномощаване на лица да се разпореждат с банковите сметки на дружеството, които от банковите сметки на „Тейлърс“ ООД в „Първа инвестиционна банка“ АД са изтеглили в брой сумата 158 000 лв. в лева и евро.

Обстоятелството, че въззивният съд не е открил производство по оспорване на представените от ищцата приходни касови ордери и разходни касови ордери по реда на чл. 193 ГПК, въпреки изричното искане за това от страна на ответника, също не обуславя извод за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт. Съгласно константната съдебна практика /решение № 49/05.03.2012 г. по гр. д. № 584/2011 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 50/21.07.2017 г. по гр. д. № 4880/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 243/14.01.2019 г. по гр. д. № 269/2018 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и др./ и правната теория, частните свидетелстващи документи не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което същите не могат да се оспорват по реда на чл. 193 ГПК и да се открива производство по оспорване. Оспорването на верността на документ е правно средство за защита срещу обвързващата доказателствена сила, с каквато се ползват официалните свидетелстващи документи. Когато частният свидетелстващ документ удостоверява неизгодни за издателя си факти, той се ползва с материална доказателствена сила, но в този случай твърдението, че признатият от издателя факт не се е осъществил представлява оспорване на съдържанието на документ в съответната част по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК, респективно отново не се открива производство по оспорване истинността на документа по отношение на верността му. Частният свидетелстващ документ следва да бъде преценяван от съда по вътрешно убеждение с оглед всички събрани по делото относими и допустими доказателства. Поради това, че приходните и разходните касови ордери представляват частни свидетелстващи документи, същите могат да бъдат оспорени с всички доказателствени средства по ГПК, без проверка на истинността им по реда на чл. 193 ГПК.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта за отмяна на решението на общото събрание на съдружниците на „Тейлърс“ ООД за изключване на ищцата като съдружник по въпроса „при оплакване във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е допуснал доказателства, длъжен ли е въззивният съд да допусне всички поискани с въззивната жалба доказателства“ по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като не е решен в противоречие с константната практика на ВКС. Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС /т. 4/, решение № 57/27.05.2022 г. по т. д. № 432/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о.,решение № 60107/22.12.2021 г. по т. д. № 523/2020 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 281/24.01.2019 г. по т. д. № 675/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 172/31.05.2014г. по гр. д. № 6229/2013г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 382/16.01.2015г. по гр. д. № 1558/2014г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 238/26.03.2018г. по т. д. № 367/2017г. на ВКС, ТК, II т. о. и други актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, по силата на изричната разпоредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2 и на чл. 367, ал. 1, вр. с чл. 370 ГПК с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. По силата на концентрационното начало в процеса, страната не може да поправи пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснала в първоинстанционното производство. В срока за отговор ответникът е длъжен да изчерпи всички свои възражения, а в доклада по делото съдът е длъжен да посочи обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и въведените от страните възражения. Когато твърдените от страните факти са неконкретни, неясни или си противоречат, съдът указва на заинтересованата страна да ги изясни, конкретизира или да отстрани противоречията в тях. Едва след като определи правната квалификация на всички претендирани права и възражения, посочи кои права и обстоятелства се признават и кои обстоятелства не се нуждаят от доказване, кои правнорелевантни факти подлежат на доказване или опровергаване от ищеца и кои от тях подлежат на доказване или опровергаване от ответника, след като страните изчерпят доказателствените си искания във връзка с поставените въпроси, указанията и доклада, след като съдът е указал съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК за кои от твърдените от тях факти те не сочат доказателства, настъпва преклузията за страните да твърдят нови факти и обстоятелства и да сочат нови доказателства, освен при условията на чл. 147 ГПК. Когато посочените съдопроизводствени действия не са извършени точно и в пълния им обем, процесуалното бездействие на страната не може да има за последица преклудиране на правото й да попълни делото с относими към спорното право доказателства. Освен това, за да допусне исканите доказателства, съдът е длъжен да съобрази дали същите са относими, допустими и необходими.

В настоящия случай при постановяване на определението за недопускане на част от посочените от касатора допълнителни задачи към съдебно-счетоводните експертизи, заявени с молби от 12.10.2016 г., 08.11.2016 г., 10.01.2017 г., въззивната жалба и молба от 22.12.2017 г., както и на представените доказателства, намиращи се на лист 350, лист 351 и от лист 367 до лист 391 по т. дело № 88/2016 г. на ОС Пловдив, съдебният състав не се е отклонил от константната съдебна практика. За да остави без уважение искането за събиране на посочените писмени доказателства, въззивният съд в съответствие с практиката на ВКС е взел предвид изложените възражения на ответника /касатор/ в отговора на исковата молба и твърдените от него факти, представените с отговора доказателства, съобразил е факта, че документите са се намирали в счетоводството на дружеството и че са могли да бъдат представени с отговора на исковата молба, отчел е настъпилата преклузия и че не е осъществена хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК. По отношение на допълнителните задачи на съдебно-счетоводната експертиза съдебният състав е извършил преценка кои са относими и кои неотносими с оглед конкретните нарушения за изключване на ищцата като съдружник, посочени в протокола от заседанието на общото събрание на съдружниците на „Тейлърс“ ООД, проведено на 11.02.2016 г. от 9.00 ч.

Посоченият от касатора материалноправен въпрос „когато съдружник е и управител на ООД, може ли да бъде изключен като съдружник за действия на лицето във вреда на дружеството като управител на дружеството и съдружник в дружеството“ е релевантен, тъй като е от значение за изхода на делото и е включен в предмета на спора. Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен, тъй като противоречивата практика е уеднаквена с Тълкувателно решение № 1/2020 от 31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС. Съгласно т. 3 от посоченото Тълкувателно решение санкцията по чл. 126 ТЗ е приложима по отношение на съдружник за действия, извършени от него в качеството му на управител, когато същите могат да се квалифицират като нарушения по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 1 - т. 3 ТЗ.

В конкретния случай въззивният съд е приел, че формулираните в т. 1 и т. 2 в протокола от заседанието на общото събрание на „Тейлърс“ ООД, проведено на 11.02.2016 г. от 9.00 ч., нарушения се отнасят до действия на ищцата само в качеството й на управител, но не и като съдружник. Преценката, че упълномощаването на трети лица да теглят парични суми от банковите сметки на дружеството /първото нарушение/ и оперирането с банкови сметки в друга банка, различна от банките, с които са сключени договори за банков кредит /второто нарушение/, представляват действие на управление по смисъла на чл. 141, ал. 1 ТЗ, както и че за тези действия ищцата не може да бъде изключена като съдружник поради това, че съдружникът не притежава представителна власт да представлява дружеството пред банки и институции, не може да извършва валидни разпоредителни действия от името на търговеца, е направена въз основа на представените доказателства и не е в противоречие с даденото тълкуване в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2020 от 31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС. Посочените в т. 1 и т. 2 от протокола нарушения не могат да се квалифицират като нарушения по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 1 - т. 3 ТЗ – не се касае до неизпълнение на задълженията на съдружника за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството, нито до неизпълнение на конкретни решения на общото събрание, нито ищцата е действала против интересите на дружеството, предвид разглеждане от въззивната инстанция на твърдените нарушения по същество и направения извод, че същите не са осъществени от ищцовата страна.

Посочените от касатора материалноправен и процесуалноправни въпроси са неотносими към третото нарушение, посочено в нотариалната покана – предупреждение и протокола, тъй като за да направи извод, че това нарушение не е осъществено, въззивната инстанция се е позовала на клаузите на чл. 4, ал. 3 от договора за възлагане на управление от 05.04.2011 г. и чл. 12, т. 6 от дружествения договор.

Доводът на касатора за противоречие на материалноправните и процесуалноправните въпроси на цитираните решения на Конституционния съд на Република България е неоснователен, тъй като не е осъществена допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради неотносимост на посочените от касатора решения. Решение № 1/01.03.2012 г. по к. д. № 10/2011 г. се отнася до противоконституционността на чл.189, ал.13 от Закона за движението по пътищата /обн., ДВ, бр.20 от 05.03.1999 г., посл. изм., ДВ, бр.19 от 08.06.2011 г./; решение № 4/09.04.2019 г. по к. д. № 15/2018 г. – относно противоконституционност на разпоредбите на чл. 22 от Закона за местните данъци и такси /обн., ДВ, бр. 117 от 10.12.1997 г., посл. изм. бр. 24 от 22.3.2019 г./ и на чл. 9, ал. 4, изр. 2 и ал. 5, изр. 2 от Закона за митниците /обн., ДВ, бр. 15 от 06.02.1998 г., последно изм. и доп. бр. 17 от 26.2.2019 г./; решение № 13/1993 г. по к. д. № 13/1993 г. – относно компетентността на Върховния съд да упражнява правомощията на Върховния административен съд по чл. 125, ал. 2 от Конституцията при спорове за законност на актовете на Министерския съвет и на министрите до приемане на новите устройствени и процесуални закони за съдебната власт; решение № 21/1995 г. по к. д. № 18/1995 г. - тълкуване на разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България по въпроса „подлежат ли на атакуване пред съдилищата всички административни актове, включително и тези, които по своя характер не са нормативни или индивидуални“; решение № 18/1997 г. по к. д. № 12/1997 г. – касае противоконституционността на някои разпоредби от преходните и заключителните разпоредби от Закона за банките /ДВ, бр. 52 от 1997 г./; решение № 8/1999 г. по к. д. № 4/1999 г. – противоконституционността на разпоредбите на § 13, т. 2 от Закона изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия /ДВ, бр. 12/1999 г./; решение № 3/2002 г. по к. д. № 11/2002 г. - противоконституционността на разпоредби от Закона за защита на класифицираната информация /обн., ДВ, бр. 45/2002 г./.

По отношение на поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение в частта по иска за отмяна на решението, взето от общото събрание на съдружниците на „Тейлърс“ ООД, проведено на 11.02.2016 г. от 9.00 ч. на адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] следва да се приеме, че обжалваният въззивен съдебен акт в посочената част не е очевидно неправилен, тъй като не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая обжалваното въззивно решение в частта по иска за отмяна на решението, взето от общото събрание на съдружниците на „Тейлърс“ ООД, проведено на 11.02.2016 г. от 9.00 ч., не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване на това основание.

Въз основа на изложените съображения въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване в частта относно иска за отмяна на решенията, взети от общото събрание на съдружниците на „Тейлърс“ ООД, проведено на 11.02.2016 г. от 9.30 ч. на адрес [населено място], [улица], ет. 6, за проверка на неговата допустимост, респективно недопустимост на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК. В останалата част относно иска за отмяна на решението, взето от общото събрание на съдружниците на „Тейлърс“ ООД, проведено на 11.02.2016 г. от 9.00 ч. на адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] поради липса на основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Апелативен съд Пловдив

С оглед изхода на спора въззивния съдебен акт следва да се допусне до касационно обжалване и в частта за присъдените разноски в размер 1 074 лв. /половината от 2 148 лв./ - направени разноски за първоинстанционното производство, и в размер 360 лв. /половината от 720 лв./ - адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Касаторът трябва да бъде осъден да заплати на ответницата по касационната жалба на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 420 лв., представляваща половината от направените разноски за касационното производство.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение