Определение № 50576 от 24.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 561/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите /НАП/, чрез процесуален представител, против Решение № 60 от 22.10.2021г. по в.т.д. № 175/21г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 25 от 28.05.2021г. на Бургаски окръжен съд, постановено по т.д. № 349/2020г. С потвърденото първоинстанционно решение е прието за установено, че вземанията на НАП към „Професионален спортен клуб Черноморец Бургас“АД/н/, включени в списъка на приетите вземания, одобрен от съда по несъстоятелността с Определение от 11.08.2020г. по т.д. № 480/2018г. по описа на окръжен съд-Бургас, не са с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1,т.1 от ТЗ, а следва да се заплатят при следната поредност: 1. Вземания за данъци – 1 458 829.38 лв. за главница и 827 450 лв. за лихва до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност – по чл.722, ал.1,т.6 от ТЗ; 2. 5268 лв. за лихва за периода от решението за откриване на производството по несъстоятелност до 17.07.2019г. – по чл.722, ал.1,т.7 от ТЗ; 3. Вземания за осигурителни вноски – 565 498.84 лв. – главница и 304 649.17 лв. лихва преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност – по чл.722, ал.1,т.6 от ТЗ; 4. 2 042.16 лв. – лихва от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност до 17.07.2019г. – по чл.722, ал.1,т.7 от ТЗ; 5. За данъци – 5384.40 лв. – главница и 260.04 лв. – лихва до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност; и 370 776.40 лв. – главница за осигурителни вноски и 187 662.79 лв. – лихви до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност – по чл.722, ал.1,т.6 ТЗ; 6. 19.44 лв. – лихва върху главницата за публични вземания за данъци и 1 338.98 лв. - лихва върху главницата за публични вземания за осигурителни вноски с ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1,т.7 от ТЗ.

В касационната жалба се поддържа оплакване за неправилност на атакуваното решение, основаващо се на несъгласие с направения от въззивния съд извод, че наложените по реда на ДОПК обезпечителни мерки – запори върху банкови сметки, независимо от факта, че същите са вписани в Централния регистър на особените залози, са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността и съответно не дават право на предпочтително удовлетворяване по смисъла на чл.722, ал.1,т.1 ТЗ. Счита, че посочената разпоредба на ч.722, ал.1,т.1 ТЗ е императивна и не подлежи на стеснително тълкуване, като същата регламентира привилегията на вземания при реализация на активи именно в самото производство по несъстоятелност.

Формулираните в изложението въпроси, за които сочи, че са от значение за точното прилагане на закона, са:

1.Следва ли кредиторът, чиито вземания са обезпечени със запор, наложен по реда на ДОПК, да се удовлетвори привилегировано по реда на чл.722, ал.1,т.1 от ТЗ или посочената разпоредба създава тази привилегия единствено за кредиторите, чиито вземания са обезпечени с учредени по реда на ЗОЗ залози? Въпросът е предпоставен от несъгласието с извода на въззивния съд, че наложените по ДОПК обезпечителни мерки – запори върху движими вещи, независимо от факта, че същите са вписани в ЦРОЗ, са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността и не се ползват с привилегията по чл.722, ал.1,т.1 ТЗ, както и че разпоредбата на чл.722,ал.1,т.1 ТЗ не диференцира реда, по който е наложен съответният запор /по реда на ГПК или ДОПК/.

2. Допустимо ли е решаващият съд да извършва корективно тълкуване на норма, регламентираща привилегия на удовлетворяване в производството по несъстоятелност?

Допълнителният селективен критерий и по двата въпроса е основан на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като не са посочени актове на ВКС, на които обжалваното решение да противоречи.

Ответникът по касационната жалба – синдикът на „Професионален спортен клуб Черноморец Бургас“АД/н/, в писмен отговор, депозиран в законоустановения срок, оспорва основателността на касационната жалба, без становище по приложното поле на касационното обжалване.

Ответникът „Професионален спортен клуб Черноморец Бургас“АД/н/ не депозира становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като обсъди становищата на страните и данните по делото, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да потвърди първоинстанционното решение, съставът на въззивния съд е взел предвид, че предявеният от „Професионален спортен клуб Черноморец Бургас“АД/н/ срещу НАП и синдика на дружеството иск с правно основание чл. 694 ТЗ е допустим и е налице правен интерес не само при спор относно съществуването на вземанията, но и при спор относно поредността им за удовлетворяване. За безспорни са приети фактите, че с постановеното на основание чл.692, ал.4 ТЗ определение от 11.08.2020г. на съда по несъстоятелността /по възражение на НАП/е била внесена промяна, като вместо по чл.722, ал.1,т.6 и съответно – т.7, за вземанията, които са възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа, вземанията са включени с поредност за удовлетворяване по чл.722, ал.1,т.1 ТЗ, обосновано с факта на обезпечаването им със запор на вземания по банкови сметки, наложен по реда на ДОПК и вписан в ЦРОЗ, както и че вземанията съществуват в посочените размери. По спорния по делото правен въпрос за приложението на разпоредбата на чл.722, ал.1,т.1 ТЗ при съобразяването и на други специални разпоредби, регламентиращи конкуренцията в правата на обезпечените кредитори и реда за удовлетворяване, след възпроизвеждане на мотиви по идентичен спор в Определение № 519 / 15.11.2019 г. по т.д.№ 515 / 2019 г. на І т.о. на ВКС, изрично цитирано, са изложени съображения, че целта на вписването на обезпечителни мерки по реда на ЗОЗ не е създаване на право на предпочтително удовлетворяване, а предимство при конкуренция на различните способи на принудително реализиране на заложното право, тъй като вписването на насочване на принудителното изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпването към изпълнение от страна на заложния кредитор - чл.32а ЗОЗ. Вписаният запор има за последица противопоставимост на правата на обезпечения кредитор само по отношение на кредитор, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху запорираното имущество – чл.12, ал.2 и чл.30, ал.1 ЗОЗ и в принудителното изпълнение заложният кредитор ще има качеството на хирографарен, а не на обезпечен, следователно вписването на запора не създава привилегия нито за обезпечения кредитор, нито за кредитора с прието вземане в производството по несъстоятелност. Аргументи в подкрепа на разбирането, че вписаният запор по реда на ЗОЗ не създава привилегия, се съдържат в специалните правила на чл.459, ал.1 вр.457, ал.1 и чл.460 ГПК, т.7 от ТР№ 2 от 26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ВКС, ОСГТК и чл.217, ал.1 и 3 и чл.194,ал.5 ДОПК. Също така е прието, че предпочтителното удовлетворяване на кредитора с вписан особен залог върху вземания от банковите сметки с предимство спрямо останалите необезпечен кредитори в несъстоятелността, противоречи пряко на разпоредбите на чл.43, ал.3 и ал.4 и чл.638, ал.4 ТЗ, недопускащи пристъпване към изпълнение по реда на чл.32 ЗОЗ след откриване на производството по несъстоятелност. Такава последица би имало и включването на НАП за процесните вземания, ако бъдат приети с поредност за удовлетворяване по чл.722, ал.1,т.1 ТЗ.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Съгласно ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба от значение за изхода на спора един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т.т. 1-3 на чл.280, ал.1 ГПК. В съответствие с възприетото в т.1 от посоченото тълкувателно решение, от значение за изхода на спора са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска, обусловили правната воля на съда. В мотивите на този акт на нормативно тълкуване е направено ясно разграничение между общото селективно основание и предвидените в чл.281,т.3 ГПК основания за неправилност на въззивното решение. Прието е, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалваното решение и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд.

След съобразяване с посоченото тълкуване, настоящият състав намира, че формулираният от касатора първи материалноправен въпрос, който е и непълен, доколкото няма позоваване на вписването на запора по реда на ЗОЗ, се отнася изцяло до правилността на постановеното от Апелативен съд – Бургас решение в частта, с която е прието, че обезпеченият по реда на ДОПК запор, макар и вписан в Централния регистър на особените залози, не създава за публичния взискател право на предпочтително удовлетворяване по смисъла на чл.722, ал.1,т.1 ТЗ. За да удовлетвори изискването за правен, въпросът следва да изхожда от решаващ мотив на въззивния съд в обосноваване на крайния му извод. Въззивният съд се е обосновал с характеристиката на запора, като обезпечителна мярка, която не създава право на предпочтително удовлетворяване, а единствено цели запазване имуществото на длъжника, с цел удовлетворяване на кредиторите му при предприето принудително изпълнение. В тази връзка е приел въвеждането в нормата на чл.722,ал.1,т.1 ТЗ на вписан по реда на ЗОЗ запор, но само като предимство при конкуренция на различните способи на принудително реализиране на заложното право, тъй като вписването на насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпване към изпълнение от страна на заложния кредитор – чл.32а ЗОЗ. Въпрос, относим към обосноваването на крайния извод на въззивния съд, в съответствие с цитираните от него разпоредби на ГПК, ДОПК и ТЗ, касаторът не е формулирал. Дали разпоредбата на чл.722,ал.1,т.1 ТЗ създава привилегия за кредиторите, чиито вземания са обезпечени с учреден по реда на ЗОЗ особени залози /втората част от първи въпрос/ не е обсъждан от въззивния съд, поради което не удовлетворява общата предпоставка по чл.280,ал.1 ГПК.

Освен приетото, че първият въпрос не отговаря на изискването за правен по смисъла на цитираното тълкувателно решение, не е налице и допълнителният селективен критерий в хипотезата на чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК, поради непосочване, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/ 2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г.на ОСГТК на ВКС, непълната, неясна или противоречива разпоредба, предпоставяща тълкуване отговор на въпроса. Доколкото самият касатор намира разпоредбата на чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ за напълно ясна и неподлежаща на стеснително тълкуване, позоваването на хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК е бланкетно.

Вторият формулиран в изложението процесуалноправен въпрос също не удовлетворява общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като въпросът дали съдът разполага с правомощие да извършва корективно тълкуване на посочената правна норма, не само не е, но и не може да бъде част от предмета на делото, който се индивидуализира чрез основанието и петитума на иска.

Поради изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.288 ГПК