Определение № 50554 от 20.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1992/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото Ю. С. П. срещу решение № 261419/27.04.2022г. по в.гр.д. № 3536/2021г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20269588/07.12.2020г. по гр. д. № 17223/2019г. на Районен съд - София в обжалваната част, с която е признато за установено в отношенията между страните, че Ю. С. П. дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сума в размер на 9 174,52 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит от 26.02.2008г., сключен с „Юробанк И Еф Джи България“ АД /сега „Юробанк България“ АД/, вземанията по който договор са прехвърлени с договор за цесия от 18.01.2016г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда -10.08.2018г. до окончателното погасяване, както и 702,28 лв.- лихва върху просрочена главница в размер на законната лихва за периода 13.08.2015г- 26.02.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 53473/2018г. на Районен съд - София. Касаторката твърди, че решението е неправилно, поради следните съображения: Въззивният съд не е спазил задължението си да следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор. В тази връзка се поддържа, че не е констатирана неравноправност на клаузата на чл.7, ал.2 от договора. Ответникът по жалбата и по делото, „ЕОС Матрикс“ ЕООД, не представя писмен отговор на същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. От фактическа страна е прието следното: Депозирано е заявление вх. № 3064299/10.08.2018г., с което „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Ю. С. П. за сумата от 13 812,22 лева - главница по договор за потребителски кредит № FL 364709 от 26.02.2008г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, както и за сумата от 3 127,46 лева - лихва върху просрочена главница за периода 26.10.2013г.- 26.02.2018г. На 24.08.2018г. по ч. гр. д.№ 53473/18г. Районен съд – София е издал заповед по чл.410 ГПК за претендираните суми; длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК; ищецът, след получаване на 25.02.2019г. на съобщение с указание за предявяване на иск за установяване на вземането си, е сезирал районния съд на 22.03.2019г. в срока по чл.415, ал.1 ГПК с искове по реда на чл. 422 ГПК. На 26.02.2008г. е сключен договор за потребителски кредит № FL 364709 между „Юробанк И Еф Джи България“ АД и Ю. С. П., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 14 500 лева за текущи нужди със срок до 26.02.2018г. В чл.3 от договора е предвидено, че за усвоения кредит кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за потребителски кредити /БЛП/ за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 6,20 пункта. Годишният процент на разходите /ГПР/ е 16,23%. Погасяването на кредита, вкл. дължимите лихви, става на равни месечни вноски по 229,08 лева всяка, посочени като брой и размер в погасителния план. При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава /чл.9/. Съгласно представения погасителен план, месечните вноски са в размер на по 229,08 лева, като с тях се погасява 174,60 лева лихва и 54,48 лева главница. Общата сума за погасяване възлиза на 27 488,71 лева /14 500 лева главница и 12 988,71 лева лихва/. С подписването на договора кредитополучателят е потвърдил, че е предварително уведомен за всички условия по кредита, прочел е договора и е съгласен с условията му /чл.21/. От представеното извлечение от банковата сметка на ответницата е констатирано, че сумата по кредита /14 500 лева/ е усвоена на 26.02.2008г. На 18.01.2016г. е подписан договор за прехвърляне на вземания, по силата на който „Юробанк България“ АД /цедент/ е продала на „ЕОС Матрикс“ ЕООД /цесионер/ свои парични вземания, сред които и вземането по процесния договор за кредит /описано в приложение към потвърждение за извършената цесия, подписано от страните по договора/. По делото е представено пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. № 231 на нотариус М. Г., рег.№ 303 на НК, с което А. В. Я., в качеството му на изпълнителен директор, и М. И. В. в качеството й на прокурист, представляващи заедно „Юробанк България“ АД, са упълномощили „ЕОС Матрикс“ ЕООД да уведоми съгласно чл.99, ал.З ЗЗД всички длъжници за сключения на 18.01.2016г. договор за продажба и прехвърляне на вземания. От приетите и неоспорени заключения на съдебно-счетоводната експертиза /ССчЕ/ на в.л. В. С. е установено, че размерът на непогасената главница за периода 26.08.2013г.- 26.02.2018г. е в размер на 9174,52 лева. По счетоводни данни от ищеца цедираното вземане по договора за кредит е в размер на 13 812,22 лева - главница и 3 127,46 лева- лихва към 31.12.2015г. Законната лихва върху всяка главница на падежирала неплатена вноска за периода 13.08.2015г.- 26.02.2018г. възлиза на 702,28 лева. От датата на цесията - 18.01.2016г. до 24.09.2020г. няма извършени плащания. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел от правна страна следното: Въззивният съдебен състав е споделил мотивите на първоинстанционния съд, с които е прието, че договорът за кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител, на ясен и разбираем език, посочена е чистата стойност на кредита, годишния процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент, общият размер на всички плащания, условията за издължаване, елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размера на същите, изготвен е погасителен план. Въззивният съд е намерил за неоснователни възраженията на ответницата по исковете за липса на индивидуализация на цесията и за липса на надлежно уведомяване за извършването й. Посочил е, че представеният по делото договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016г. е подписан от законните представители на цедента - „Юробанк България“ АД, като в Приложение към потвърждение за извършената цесия е посочен номера на договора, размера на вземането, вида на отпуснатия кредит, датата на договора, ЕГН на длъжника и размера на дължимите суми за главница, лихва, такси и разноски към 31.12.2015г. и крайна дата на издължаване. Позовал се е и на представеното пълномощно с нотариална заверка на подписите, с което старият кредитор е упълномощил новия кредитор - „ЕОС Матрикс“ ЕООД да уведоми съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД длъжниците за извършеното прехвърляне на договорите за потребителски кредити. Позовал се е на трайната съдебна практика, че с оглед липсата на специални изисквания в закона за начина на уведомяване на длъжника за извършената цесия, с получаването от ответника на препис от исковата молба с приложенията /вкл. уведомлението за цесията/ същият е уведомен за цесията, който факт следва да бъде съобразен с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК.С оглед настъпилото прехвърляне на процесните вземания, съдът е приел, че ищецът е активно легитимиран да предяви процесните искове. Решаващият състав е счел за неоснователно оплакването, че по отношение на вземането за главница е приложима кратката 3-годишна погасителна давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД. Аргументирал се е, че договореното връщане на кредита на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, тъй като е налице неделимо плащане, а договореното връщане на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от длъжника на части, поради което приложим е общият 5-годишен давностен срок. /цитира решение № 261/2011г. по гр.д. № 795/2010г. на 4-то г.о. на ВКС и решение № 28/2012г. по гр.д.№ 523/2011г. на 3-то г.о. на ВКС/. Посочил е, че разпоредбата на чл.113, б. „в” ЗЗД е императивна и не следва да се тълкува разширително. Съдът е счел възраженията относно несъобразяване на клаузата за възнаградителна лихва със ЗПК /отм./ за ирелевантно, тъй като предмет на настоящото производство са само вземанията за главница и лихва за забава. От приетата по делото ССчЕ решаващият състав е установил, че сумата е усвоена, не са представени доказателства за извършени плащания за погасяване на задължението за главница, поради което е приел искът по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД за главницата за изцяло основателен.С оглед основателността на главния иск съдът е намерил за основателна и претенцията за лихва за забава до установения от ССчЕ размер. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Допуснал ли е въззивният съд съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК, довело до неправилност на обжалвания съдебен акт, поради факта, че не е разгледал служебно за неравноправни клаузи по договора за кредит FL 364709/26.02.2018г.?; 2/ Представлява ли уважителното решение по иск за прогласяване на нищожност на клаузи в договор за банков кредит новооткрито обстоятелство по смисъла на чл.424 ГПК?“ Касаторката се позовава на наличието на допълнителните предпоставки по: чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, като цитира: решение № 98/17г. по т.д. № 535/2016г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 51/04.04.2016г. по т.д. № 504/2015г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 77/22.04.2015г. по гр.д.№ 4452/2014г. на 3-то г.о. на ВКС, решението от 26.02.2013г. по дело С-617/10г. на Съда на ЕС /съображение 45/, Решение от 9.03.1978г. по дело Simmenthal, 106/77, точки 21 и 24, Решение от 19.11.2009г. по дело Filipiak, С-314/08, точка 81 и Решение от 22.06.2010г. по дело Melki и Abdeli, С-188/10 и С-189/10, точка 43). Счита, че в обжалваното въззивно съдебното решение, не са приложени задължителните за съдилищата правни норми, които националният законодател е въвел, както и не са приложени европейските правни норми, описани в цитираните по-горе решения на С.. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Въпросите на касаторката са свързани с твърдението й за неравноправност на клаузите за едностранна промяна от страна на банката на възнаградителната лихва в договора за кредит. В случая при изчисляване на размера на дълга – главница и лихви по договора за кредит, вещото лице е работило по подписания между страните погасителен план, въз основа на първоначалния размер на лихвата, поради което сочената като неравноправна клауза за промяна на лихвата не се е отразила на изхода на спора. С оглед на това, постановените от жалбоподателката въпроси не покриват общия критерий по чл.`280, ал.1, ГПК за допускане на решението до касационен контрол. При липса на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, безпредметно е обсъждането на наведените допълнителни селективни критерии по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК - Т ълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Предвид изложеното, решението не може да бъде допуснато до касационно обжалване Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд