Определение № 4173 от 12.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1636/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. С. С. и Г. С. С., чрез адв. С. Д. и адв. Д. Д. против решение № 7261/28.11.2025 г. по в.гр.д. № 11497/2024 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение № 13086 от 02.07.2024 г. по гр.д. № 66933/2022 г. по описа на Софийски районен съд, с което е признато за установено по предявените от касаторите срещу С. К. Д., С. Д. К., К. Д. Д. и Т. З. Д., искове с правно основание чл.124, ал.5 ГПК, че е налице престъпно обстоятелство относно съдържанието на опис-декларация на полските имоти на В. А. К., което е от значение за отмяна на влязло в сила решение по гр.д. № 26709/2014 г. по описа на Софийски районен съд, в случай при който извършителят на деянието е останал неоткрит и съответно производството по делото е прекратено. Касаторите обжалват решението на въззивния съд като поддържат, че то е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението се поддържа, че е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: Допустим ли е иск за установяване на документно престъпление по чл.124, ал.5 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му. Поддържа се, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 5/14.11.2012 г. по т.д. № 5/2012 г. на ОСГТК както и на казуалната практика на ВКС, обективирана в решение № 462 от 04.12.2012 г. по гр.д. № 1574/2011 г. на IV г.о., решение от 13.05.2015 г. по гр.д. № 4998/2014 г. на IV г.о., решение № 52 от 02.06.2017 г. по гр.д. № 4901/2016 г. /в изложението номера на делото е неправилно посочен като 565, без година/ на IV г.о., определение № 533 от 26.11.2012 г. по ч.гр.д. № 201/2012 г. на II г.о. / съдебен акт и дело с така посочените номера не се открива в информационната система на ВКС/, определение № 690 от 29.10.2013 г. по ч.гр.д. № 6415/2013 г. на IV г.о., определение № 341 от 06.07.2017 г. по ч.гр.д. № 2100/2017 г. на IV г.о., определение № 267 от 09.05.2014 г. по ч.гр.д. № 2062/2014 г. на I г.о. Насрещните страни С. К. Д., С. Д. К., К. Д. Д. и Т. З. Д., чрез адв. Л., са депозирали отговор, в който се поддържа, че не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като формулираният въпрос не бил правен, а фактически. По същество се поддържа, че изложените в жалбата доводи за неправилност на въззивното решение, са неоснователни. За да обезсили решението на първоинстанционния иск, с което са уважени исковете по чл.124, ал.5 ГПК, въззивният съд решаващо е приел, че разрешението по т.3 на ТР № 5/14.11.2012 г. по тълк.д. № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС следва да намери приложение и когато престъпното обстоятелства, чието установяване се иска по реда на чл.124, ал.5 ГПК, се състои в установяване неистинност на документи, които вече са били представени по приключилото с влязло в сила решение дело, но не са оспорени от страните в исковия процес, като се е позовал на съдебна практика на ВКС в този смисъл /решения по гр.д. № 1238/2012 г. на III г.о. и по гр.д. № 735/2016 г. на IV г.о. и определение по ч.гр.д. № 830/2021 г. на IV г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК/. Доколкото в конкретния случай престъпното обстоятелство, което ищците целят да бъде установено по пътя на чл.124, ал.5 ГПК се свежда до установяване неистинността на документ, който е бил представен по приключилото гр.д. № 26709/2014 г. на Софийски районен съд, който не е бил оспорен от тях в срока по чл.193, ал.1 ГПК, то искът по чл.124, ал.5 ГПК се явява недопустим. При така изложените решаващи изводи за недопустимост на иска, формулираният от касаторите правен въпрос отговаря на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване. По него обаче е формирана противоречива практика на ВКС, обективирана в цитираните в изложението определение № 341 от 06.07.2017 г. по ч.гр.д. № 2100/2017 г. на IV г.о. и определение № 267 от 09.05.2014 г. по ч.гр.д. № 2062/2014 г. на I г.о., постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК, решение № 462/04.12.2012 г. по гр.д. № 1574/2011 г. на IV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и цитираното от въззивния съд и в отговора на касационната жалба решение № 234/19.10.2016 г. по гр.д. № 735/2016 г. на IV г.о. В определенията, постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК, в отговор на повдигнатия от касатора въпрос е прието, че когато предявяването на иска по чл.124, ал.5 ГПК се обосновава чрез създаване на основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК на влязло в сила решение и извършено документно престъпление, за което има пречка да бъде установено по наказателен ред, без значение за допустимостта на иска е това, че по приключилото дело ищецът е пропуснал срока за оспорване предвиден в чл.193, ал.1 ГПК, респ. чл.154, ал.1 ГПК /отм./. В решението по гр.д. № 1574/2011 г. на IV г.о., при проверка допустимостта на въззивното решение, с което е уважен иск по чл.124, ал.5 ГПК съставът на ВКС е приел, че предявения иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за отмяната на влязло в сила решение е допустим предвид прекратяването на основание чл.24, ал.1, т.3 НК на наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.315 вр. чл.309, ал.1 НК. Изложени са мотиви, че този извод е в съответствие с ТР № 5/14.11.2012 г. по т.д. № 5/2012 г. на ОСГТК, в което е прието, че в приложното поле на чл.303, ал.1, т.2, пр.1 ГПК се включват случаите на установена неистинност на документ с влязла в сила присъда за престъпно съставяне на документ или така наречената „материална подправка“ – това е подправка на официален документ или преправяне съдържанието на официален документ с цел да бъде използван и подправка на частен документ по чл.309 НК, предвиждащ съставяне на неистински частен документ или преправяне съдържанието на частен документ. Процесуалният способ за установяване на престъпление е с влязло в сила присъда, респ. споразумение по НПК или с установителен иск по чл.124, ал.5 ГПК, в случаите, в които наказателното преследване е изключено поради някоя от причините, предвидени в НПК. При тези съображения съставът на ВКС е оставил в сила въззивното решение, с което е уважен иска с правно основание чл.124, ал.5 ГПК. В цитираното от въззивния съд и от насрещната страна по касационната жалба решение на ВКС по гр.д. № 735/2016 г. на IV г.о., при проверка на процесуалната допустимост на въззивното решение, постановено по иск с правно основание чл.124, ал.5 ГПК е прието, че последното е недопустимо по следните съображения: Съгласно ТР № 5/14.11.2012 г. по т.д. № 5/2012 г. на ОСГТК - т.3 недопустим е иск за установяване на неистинност на документ по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът е би представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл.193, ал.1 ГПК. В конкретния случай ищецът е пропуснал да оспори истинността на документите, предмет на производството по чл.124, ал.5 ГПК, поради настъпила преклузия, поради което решаващият съд е приел, че подписаните от негово име документи следва да се приемат за автентични изявления, които го обвързват. Съставът на ВКС е приел, че в случая следва да намери приложение разрешението, дадено в т.3 на ТР № 5/14.11.2012 г. по т.д. № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като престъпното обстоятелство, чието установяване се иска по реда на чл.124, ал.5 ГПК, се състои в установяване неистинността на документи, които са били вече представени по приключилото с влязло в сила решение, но не са оспорени. С оглед така констатираното противоречие по повдигнатия въпрос в съдебни актове на състави на ВКС, постановени в производства по чл.290 ГПК и по чл.274, ал.3 ГПК, налице са предпоставките на чл.292 ГПК за спиране на настоящото производство и сезиране на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС с предложение за постановяване на тълкувателно решение по въпроса. Тъй като преодоляването на констатираното противоречие е от значение за изхода на производството по чл.288 ГПК по делото, то отправянето на предложението до ОСГТК е необходимо да се направи преди произнасянето на настоящия състав за допускане или недопускане на касационно обжалване. До произнасянето на ОСГТК с тълкувателно решение, производството по настоящото дело следва да бъде спряно. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.