Определение № 203 от 19.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 444/2019 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по подадена касационна частна жалба вх. № 412/22.01.2019 г. от Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуалния представител А. Х. М. – директор на ТД на КПКОНПИ - В. против определение № 9/09.01.2019 г. по в.ч.гр.дело № 4/2019 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 3252/10.12.2018 г. по гр.дело № 2659/2018 г. на Варненския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат основания за неправилност на определението – нарушение на материалния и процесуален закон, и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставения правен въпрос в изложението и поради очевидна неправилност на определението, да се отмени последното и вместо това се постанови друго, с което делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по предявените искове по чл.74 ЗОПДНПИ/отм./ от КПДОНПИ против Д. К. К. и Н. Г. Д. за отнемане на незаконно придобито имущество от ответниците в общ размер на 232 788.42 лв. Към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Формулиран е правният въпрос, който съдът уточни и конкретизира съобразно правомощията по т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва:преклузивен или инструктивен е предвиденият в чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 112 ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност и допустимо ли е образуване на производство чл. 74 ЗОДНПИ(отм.) и чл. 153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок? Според жалбоподателя правният въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, както е и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа се, че обжалваното определение е очевидно неправилно. Ответниците по частната жалба не са изразили становище. С определение № 60/13.02.2019 г., постановено по настоящото дело производството по делото е спряно до постановяване на решение по тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС. По посоченото тълкувателно дело е постановено решение № 1/04.06.2020 г. С оглед на изложеното производството по делото следва да се възобнови. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното определение намира, че частната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 275,ал.2 ГПК от легитимирана страна срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и е процесуално допустима. С определение № 3252/10.12.2018 г. по гр.дело № 2659/2018 г. на Варненския окръжен съд е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск от КПКОНПИ срещу Д. К. К. и Н. Г. Д. с правно основание чл.74,ал.1 ЗОПДНПИ/отм./,вр.пар.5,ал.1 от ПЗР на ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 232 788.42 лв. С обжалваното определение № 9/09.01.2019 г. по в.ч.гр.дело № 4/2019 г. на Варненския апелативен съд е потвърдено определението на Варненския окръжен съд по гр.дело № 2659/2018 г. Въззивният съд е приел, че срокът на проверката по чл.27,ал.1,ал.2 от ЗОПДНПИ/отм./, съответно чл.107,ал.2,вр.чл.112,ал.1 и ал.2 от ЗПКОНПИ е преклузивен и с изтичането му е недопустимо да се развие исково производство пред съда, поради преклудиране на правомощията на Комисията и на нейните органи спрямо проверяваното лице. Прието е, че проверката на КОНПИ – сега КПКОНПИ за установяване на значително несъответствие в имуществото на Д. К. е започнала въз основа на решение по протокол № ТД 04ВА/УВ-9357/19.06.2017 г. по чл.22,ал.1от ЗОПДНПИ/отм./ на директора на ТД на КОНПИ [населено място] в хипотезата на чл.22,ал.1 от ЗОПДНПИ/отм./, поради привличането му като обвиняем за извършено престъпление, попадащо в предметния обхват на закона и уведомление от РП-В. до ТД на КОНПИ-В. от 13.06.2017 г. Прието е също, че решението на КОНПИ за образуване на производство по ЗОПДНПИ/отм./ с № 549 е взето на 25.07.2018 г., като не е твърдяно от комисията и не е установено от доказателствата по делото този срок да е продължен. Съдът е приел, че преклузивният едногодишен срок по чл.27,ал.1 от ЗОПДНПИ/отм./ е започнал да тече на 19.06.2017 г. и е изтекъл на 19.06.2018 г., а решението на комисията за образуване на производство е взето на 25.07.2018 г. – т.е. след изтичането му. Посочено е, че не се налага различен извод и при действието на приложимия съгласно ал.2 на пар.5 ПЗР към настоящия момент ЗПКОНПИ, уреждащ срока на проверката по аналогичен начин в чл.112. Формиран е извод, че след като не е било взето решение от Комисията за образуване на производството по този закон до изтичане на преклузивния срок на проверката, то образуваното след изтичането на този срок производство срещу ответниците е недопустимо, че такова е и съдебното производство. Изведен е и извод, че предявеният иск е недопустим и не е подлежал на разглеждане по същество от окръжния съд. Определението на окръжния съд, с което производството по делото е прекратено, поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.74 ЗОПДНПИ/отм./, вр.пар.5, ал.1 ПЗР на ЗПКОНПИ е потвърдено. С т.решение № 1/04.06.2020 г. по т.дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС е прието, че изтичането на срока за проверка по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т. е. предвиденият в чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен, и е допустимо образуване на производство по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), чл. 74 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок. Като взема предвид дадения отговор на поставения въпрос в решение № 1/2020 г. по т.дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС съдът преценява, че касационно обжалване на въззивното определение следва да се допусне, тъй като съдът се е произнесъл в противоречие с постановеното в цитираното тълкувателно решение на ОСГК на ВКС – т.е. в противоречие със задължителната практика на ВКС в тълкувателно решение – чл.280,ал.1,т.1 ГПК. С оглед на дадения отговор на поставения правен въпрос в тълкувателното решение на ВКС съдът преценява, че обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени, както и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд. Делото следва да се върне на Окръжен съд Варна за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско