Определение № 24 от 17.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 645/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], срещу определение от 30.11.2011 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 15 058/2011 г. Със същото се потвърждава определение от 23.11.2010 г. по ч. гр. д. № 53 780/2010 г. на СРС, ГО, 69 състав, с което е оставено без разглеждане искането на жалбоподателя за продължаване срока за отговор на исковата молба. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, като в тази насока е изложил и съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (съдържа се в допълнителната частната жалба са наведени доводи за наличието на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по частната жалба – [фирма] [населено място] е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че подадената частна жалба е недопустима, с оглед на което следва да бъде оставена без разглеждане. Изложени са доводи и за неоснователността на същата. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, но е процесуално недопустима по следните съображения: Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното: С обжалваният съдебен акт СГС е потвърдил определението на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за продължаване срока за отговор на исковата молба. Законодателят е въвел селективен признак по отношение на разглежданите от ВКС дела. Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставя без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по- нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението на СГС не е от категорията на определенията, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК. С него не се прегражда по - нататъшното развитие на производството, нито се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението на СРС е постановено по движението на делото, т. е. няма преграждащ характер и за него не е предвиден инстанционнен контрол. Определенията на съда, които са постановени в хода на производството се контролират при обжалването на самото решение. Допуснатите при тяхното постановяване нарушения на процесуалния закон представляват обикновенно съществени процесуални нарушения, водещи до обжалване и отмяна на решението, респ. определението. Неточното указание, отразено в диспозитива на обжалваното определение, че подлежи на обжалване пред ВКС не създава процесуални права за страните, с каквито те не разполагат съгласно действащата процесуална уредба. С оглед изложеното, подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение