Определение № 60 от 26.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4763/2013 г.

Д. С. Й. от [населено място] е подал частна жалба /озаглавена искане/ вх. № 1802 от 21.02.2014 г. срещу определение № 405 от 20.11.2013 г. по гр.д.№ 4763/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., с което по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 134 от 01.03.2013 г. по в.гр.д.№ 648/2012 г. на Русенския окръжен съд по жалба вх. № 4168 от 04.04.2013 г. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира частната жалба за недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Определението по чл. 288 ГПК не попада сред посочените в чл. 274 ГПК като подлежащи на обжалване определения. Обжалването му не е изрично предвидено от закона, а и не прегражда по-нататъшното развитие на делото, защото с него не се дава разрешение на правния спор, а се извършва селекция на касационните жалби по посочени в закона критерии /чл.280, ал. 1, т.т.1-3 ГПК/. Определението, с което не се допуска касационно обжалване, е съдебен акт, за който в чл.296, т.3, предл.първо ГПК не е предвидено, че влиза в сила, което е допълнителен аргумент за негова необжалваемост. Поради това, частната жалба следва да бъде върната на нейния подател. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.