Определение № 4136 от 18.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1498/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Г. П. и М. Р. П., двамата със съдебен адрес - [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат К. К., против въззивно решение № 325 от 15.11.2022 г. по в.т.д. № 328/2022 г. на Апелативен съд - В. в частта, с която след частична отмяна на решение №6 от 09.03.2022 г. по т.д. № 94/2020 г. на Окръжен съд - Шумен, са отхвърлени предявените от тях искове по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу ЗАД „Армеец“ за разликата над 190 000 лв. до пълния предявен размер от 800 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на смъртта на дъщеря им Л. П. Н. при ПТП на 20.10.2019 г., както и в частта, с която са изцяло отхвърлени исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на смъртта на зет им Н. В. Н. и на внуците им – В. и П. Н. В., настъпила при същото ПТП. В касационната жалба се твърди, че решението на въззивната инстанция е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Иска се отмяната му и уважаване на исковете в пълен размер. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил отговор ЗАД „Армеец“, [населено място], чрез процесуалния му представител юрисконсулт Б. Д., в който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество за неоснователност на касационната жалба. Направено е искане за присъждане на разноски. Подадена е и насрещна касационна жалба от ЗАД „Армеец“, в която се твърди, че въззивното решение е неправилно в частта, с която на ищците са присъдени допълнително по 40 000 лв., поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Срещу насрещната касационна жалба е постъпил отговор от П. и М. П., чрез адв. К. К., с който я оспорват като неоснователна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е предявен иск по чл. 432 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от ищците П. и М. П. вследствие смъртта на дъщеря им Л. П. Н., съпругът ѝ Н. В. Н. и двете им деца – В. и П. В., настъпила при пътно-транспортно произшествие на 20.10.2019 г. на път ПП-1-4 км. на около 150 м. след разклона за [населено място], общ. О., причинено по вина на водача А. Д., управлявал лек автомобил „Рено К.” с рег. [рег.номер на МПС], който поради липса на непрекъснат контрол върху превозното средство е навлязъл в лентата за насрещно движение и е ударил челно движещият се там лек автомобил,в който са били загиналите. Съдът е определил, че спорът между страните във въззивното производство, е относно наличието на предпоставките за възникване отговорността на застрахователя поради липса на виновно поведение от страна на застрахования водач, както и относно размера на присъденото обезщетение с оглед характера и интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания, съобразно конкретните обстоятелства и принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД. Във връзка с твърдението, че не следва да се ангажира отговорността на застрахователя, доколкото се касае за „случайно деяние“ по смисъла на чл. 15 НК, което изключва вината на водача А. Д., съдът е приел, че от всички събрани по делото доказателства, включително назначената комплексна автотехническа и медицинска експертиза, е установено, че е налице противоправност в действията му – нарушение на чл. 16, ал. 1 ЗДвП - навлизане в лентата за насрещно движение, и чл. 21, ал. 1 ЗДвП - управление на автомобила със скорост над разрешената. При тези обстоятелства и доколкото ответникът е застраховател на гражданската отговорност на виновния водач към момента на ПТП, са налице условията и за ангажиране на неговата отговорност по чл. 432 КЗ за претърпените от ищците неимуществени вреди. Посочено е, че съобразно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 вр. с чл. 52 ЗЗД на обезщетяване подлежат действителните и налични вреди, като при преценка за наличността им трябва да се изхожда от конкретната фактическа обстановка. От свидетелските показания, които съдът е оценил като непосредствени и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, е установено, че семейството е било много сплотено, в близки и топли отношения. Прието е за доказано от заключението на вещото лице по назначената в първоинстанционното производство съдебно-психиатрична експертиза, че ищците в резултат на загубата на една от дъщерите са преживяли силен стрес, тревожност, отчаяние и безпокойство, което състояние продължава и покрива критериите на психично заболяване, като нанесените травми не са отшумели и до настоящия момент. Съдът е приел, че с оглед точното приложение на чл. 52 ЗЗД е необходимо паричният еквивалент на болките и страданията на ищците да се завиши с още по 40 000 лв. за всеки от двамата родители. По въпроса за претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на останалите членове на семейството на дъщеря им – съдът е намерил, че ищците не са доказали изведените в тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС критерии за изключителност като предпоставка за признаване на право на обезщетение за неимуществените вреди, претърпени по повод причинената при произшествието на 20.10.2019 г. смърт на внуците им и зет им. Не е установено от ангажираните по делото свидетелските показания между починалите и ищците да са съществували отношения, различаващи се по съдържание от традиционните за българското общество отношения между внуци и дядо/баба, респективно между зет и тъст/тъща, поради което е прието, че ищците не са активно материалноправно легитимирани да получат претендираните обезщетения. Касационната жалба и насрещната касационна жалба са допустими – подадени са в законоустановените срокове, от легитимирани страни, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и отговарят на изискванията за редовност. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се твърди наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпроса имат ли ищците право на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на внезапната и едновременна смърт на техния зет и двата им внука - дали установените по делото обстоятелства обосновават изключително близка, трайна и дълбока емоционална житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение. Посочени са решения на ВКС, с които се твърди противоречие. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към насрещната касационна жалба са формулирани две групи въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Първата се отнася до приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вредии, критериите и обстоятелствата, които съдът следва да вземе предвид при определяне на размера на обезщетението. Втората група касае задължението на съда да обсъди и разгледа целия доказателствен материал и да изложи мотиви относно да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани въз основа на приетите доказателства, както и да изложи мотиви във връзка с определения размер на обезщетението с оглед аналогични случаи. Въпросът, поставен от жалбоподателите - ищци, за наличието на активната им материалноправна легитимация да претендират обезщетение за неимуществени вреди вследствие на смъртта на зет им и двамата им внука е относим, но е решен съобразно трайната практика на ВКС. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в цитираното Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/5.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на тълкувателното решение е прието, че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родственост, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че една връзка е трайна и дълбока по смисъла на тълкувателното решение, са различни за всеки конкретен случай и не могат да бъдат предмет на обобщаване в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение, а следва да се преценяват конкретно по всяко различно дело въз основа на събраните доказателства. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС, включително и цитираната от касаторите. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е придържал към цитираното тълкувателно решение. Обсъдил е събраните доказателства, преценил е установените факти и обстоятелства и въз основа на тях е направил извод, че по делото не е доказано съществуването на изключителна емоционална връзка между ищците и съпруга на дъщеря им и двамата им внука, загинали в процесното ПТП. Не е установено в правната сфера на ищците да са настъпили неимуществени вреди, надхвърлящи като интензитет и продължителност болките и страданията, които е нормално да търпят по повод загубата на обичаните от тях внуци и зет, поради което е прието, че не са покрити критериите, възприети от ОСНГТК като основание за присъждане по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на други лица, извън най-близкия родствен и семеен кръг. С оглед изложеното не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – по поставения въпрос съществува трайна и непротиворечива практика, която няма нужда от промяна или осъвременяване. Насрещната касационна жалба, подадена по реда на чл. 287, ал. 2 ГПК, сезира ВКС условно и той не може да я разгледа, ако първоначалната не бъде допусната до касационно обжалване, бъде оттеглена или по каквато и да била друга причина не бъде разгледана по същество – чл. 287, ал. 4 ГПК. С оглед изхода на спора, във връзка с своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК вр. с чл. 25 Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответната страна по касационната жалба ЗАД „АРМЕЕЦ“ следва да се присъдят деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение