Определение № 1146 от 14.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2454/2014 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Х. А. А. от [населено място], приподписана от адвокат Ив.К., срещу въззивното решение на Шуменския окръжен съд /Ш./ от 04.ІІ.2014г. по в.гр.д. № 747/2013г. Ответникът по касационната жалба Д. „В.” – Териториално поделение на ДП „Североизточно държавно предприятие” Шумен в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Е..Г. е заел становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и е срещу валиден и допустим съдебен акт. По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното: С решението си от 04.ІІ.2014г. Ш. е потвърдил решението на Районен съд Велики Преслав от 19.ХІ.2013г. по гр.д. № 475/2013г., с което са отхвърлени предявените Х. А. срещу ТП Д. „В.” искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца от длъжността „зам.директор” на ТП Д. „В.” със заповед от 24.VІІ.2013г. на основание чл.328 ал.2 КТ – поради сключването на договор за управление от 11.VІІ.2013г. - е законно. Договорът за управление е изрично предвиден в чл.173 ал.3 от сега действащия Закон за горите /ЗГ/, той е сключен между директора на „Североизточно държавно предприятие” ДП Шумен и инж. Ив.Т., на когото с него е възложено да ръководи и представлява ТП Д. „В.”. С оглед статутът и възложените дейности на държавните горски стопанства като държавни предприятия по чл.163 ЗГ, в т.ч. да сключват от свое име, за своя сметка и на своя отговорност търговски и други договори в рамките на предоставените им от закона и от директора на ДП правомощия, да водят счетоводство, да имат свой печат, да водят от свое име и за своя сметка съдебни и арбитражни дела, да се разчитат самостоятелно с общинските бюджети във връзка със заплащане на данъци и такси, да могат да кандидатстват по оперативни програми и в търгове и са равнопоставени участници и възложители в процедури по ЗОП, е направен извод, че те са създадени за осъществяване управлението и стопанисването на горските територии, а с оглед и възложеното с договора от 11.VІІ.2013г. – че той има характер на договор за управление по смисъла на чл.328 ал.2 КТ. Съобразено е в тази връзка още и че възнаграждението на директора на ТП Д. е договорено в зависимост от постигнатите стопански резултати /по Наредба № 22/14.ХІІ.2012г. за условията и реда за определяне на средствата за работна заплата в ДП по чл.163 ЗГ и в техните ТП/, че е предвидено внасянето на гаранция за качественото изпълнение на договора за управление при сключването му, както и възможност за прекратяването му при виновно неизпълнение на финансовите резултати на ТП. Във връзка с твърдението на ищеца за несъобразяване на задължителна практика на ВКС в решение по гр.д. № 67/2010г. ІІІ ГО е прието, че то е постановено преди влизане в сила на новия ЗГ, изцяло преуредил отношенията във връзка с горския отрасъл, в т.ч. с разширяване обхватът на самостоятелно извършваните от Д. дейности, и изрично е регламентирал възможността ТП на ДП по чл.163 ЗГ да бъдат равнопоставени възложители в процедури по ЗОП /чл.174 ЗГ/. Изводът си, че договорът по чл.173 ал.3 е такъв за управление, а не трудов, въззивният съд е подкрепил и със задължителната практика на ВКС, обективирана в определения по ч.гр.д. № 7162/2013г. І ГО и по ч.гр.д. № 261/2012г. ІV ГО. От друга страна е прието и че длъжността на ищеца го е определяла като служител от ръководството на предприятието по смисъла на чл.328 ал.2 и пар.1 т.3 от ДР на КТ. В изложението на Х. А. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. e ли договор за управление /мениджърски контракт/ сключеният договор с директора на териториално поделение на държавно предприятие – Държавно горско стопанство – в противоречие с практиката на ВКС; 2. може ли да се сключи договор за управление на образувание, което не е търговско дружество, а е със статут на държавно предприятие по чл.62 ал.3 ТЗ и ЗГ и за защитата на ръководните кадри и липсата на права при сключване на договор с нов ръководител на държавното предприятие да се прекратят договорите им на основание чл.328 ал.2 КТ – в противоречие с практиката на ВКС; 3. е ли съществен елемент на договора за управление наличието на уговорена конкретна стопанска цел или производствена програма, която да се различава от предходно поставена такава – в противоречие с практиката на ВКС; 4. представляват ли правните отношения по договорите, наречени в законите „договори за управление”, сключвани в държавните предприятия, публични отношения и след като тези правоотношения на управление се пораждат от сложен юридически състав – административен акт /от който следва публичната функция на административен орган/ и облигационен договор за управление на ТП на държавно предприятие /конкретизиращ дейността, която ще се осъществява, определя възнаграждението, правата и задълженията/ и кой е водещият елемент в тези правоотношения, ако водещият елемент е административния акт, то съответният изпълняващ такъв договор административен орган ли е или е само страна по договор за управление – административния акт или облигационния договор – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК; 5. при сключване на договор с нов ръководител на ТП на държавно предприятие по чл.62 ал.3 ТЗ, с който не се поставя уговорена конкретна стопанска цел или производствена програма, различаваща се от предходна такава, може ли да се приеме, че е допустимо приложението на чл.328 ал.2 КТ или този договор има приложение само в сферата на търговските дружества – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК; 6. ако договорът за управление на ТП на ДП е облигационен за поръчка, но са прехвърлени и властнически правомощия, може ли договорът поради изпълнение и на функции на административен орган от управляващия да се квалифицира като несъщински договор за управление, различен по същност и съдържание от мениджърския контракт по ТЗ; налице ли е идентична връзка в договора за управление на държавно предприятие, както при мениджърския контракт предвид спецификата на правоотношението капиталово дружество – управителен орган и овластяването на дружествените органи или напротив липсва такава, а има прехвърляне на функции на изпълнителната власт с административен акт за възлагане на властнически функции – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. По първия поставен от касатора въпрос със сочената практика не се обосновава произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. С решението по гр.д. № 67/2010г. ІІІ ГО е дадено разрешение по приложението на чл.328 ал.2 КТ във връзка с отменения Закон за горите, не предвиждащ сключването на договор за управление за разлика от сега действащия чл.173 ал.3 ЗГ /ДВ бр.19/08.ІІІ.2011г./, определящ и разширен предмет на самостоятелна, включително стопанска дейност на държавните горски стопанства. А решението на ВКС ІV ГО по гр.д. № 728/2011г. е неприложимо в случая, тъй като с него е разрешен въпрос по приложението на чл.328 ал.2 КТ при сключен договор с председател на УС на Държавна агенция „Пътна инфраструктура”. От друга страна, по поставения въпрос вече е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в определението на негов състав по ч.гр.д. № 261/2012г. ІV ГО, според която договорът за управление по чл.173 ал.3 ЗГ е такъв по смисъла на чл.328 ал.2 КТ. Това разрешение на въпроса е възприето и в определение по ч.гр.д. № 7162/2013г. І ГО и се споделя и от настоящия състав на ВКС, който не намира основания, а такива не се и сочат, за промяната му. В съответствие с това разрешение е произнасянето на въззивния съд в атакуваното решение. По останалите релевирани от касатора в изложението му въпроси въззивният съд не се е произнесъл. Това е така, тъй като в решението не са формирани изводи, обуславящи изхода на спора: относно възможността да се сключи договор за управление на образувание, което не е търговско дружество, а е със статут на държавно предприятие по чл.62 ал.3 ТЗ; относно характерът на правните отношения по „договорите за управление”, сключвани в държавните предприятия – дали те са публични отношения, дали се пораждат от сложен юридически състав – административен акт /от който следва публичната функция на административен орган/ и облигационен договор за управление на ТП на държавно предприятие /конкретизиращ дейността, която ще се осъществява, определящ възнаграждението, правата и задълженията/, кой е водещият елемент в тези правоотношения и ако водещият елемент е административния акт, дали съответният изпълняващ такъв договор е административен орган или е само страна по договор за управление; ако договорът за управление на ТП на ДП е облигационен за поръчка, но са прехвърлени и властнически правомощия, дали може договорът поради изпълнение и на функции на административен орган от управляващия да се квалифицира като несъщински договор за управление, различен по същност и съдържание от мениджърския контракт по ТЗ; налице ли е идентична връзка в договора за управление на държавно предприятие, както при мениджърския контракт предвид спецификата на правоотношението капиталово дружество – управителен орган, и овластяването на дружествените органи или липсва такава, а има прехвърляне на функции на изпълнителната власт с административен акт за възлагане на властнически функции. А по третия и петия поставени въпроси няма произнасяне с оглед приетото от въззивния съд, че в случая с договора за управление е предвидено изпълнение на определени стопански цели съобразно със спецификата на държавните горски стопанства, а именно изпълнение на финансов план. По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,