Определение № 60247 от 18.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1982/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. К. С. и С. С. С., чрез адв. Д. Д., срещу въззивно определение № 610/26.02.2021 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 497/2021 г. на Софийския апелативен съд, с което са оставени без уважение частните жалби на касаторите срещу определение от 04.06.2020 г. и определение от 19.10.2020 г. по гр.д. № 5124/2019 г. по описа на СГС. С определение от 04.06.2020 г. по гр. д. № 5124/2019 г. на СГС са върнати въззивните жалби на жалбоподателите, а с определение от 19.10.2020 г. по същото дело е оставена без уважение молбата за възстановяване на срока за отстраняване на нередовностите на въззивните жалби. Частните жалбоподатели твърдят, че обжалваното определение е неправилно, тъй като с връчването на призовка за насрочване на делото в открито заседание, не е връчено отделно съобщение за отстраняване на нередовностите на въззивните жалби, а указанията са написани със ситен шрифт в призовката и не са достигнали до знанието на страните. Поддържат, че неправилно е била изпратена призовка за насрочване на открито заседание по делото, след като въззивните жалби са оставени без движение, тъй като съдебното заседание се насрочва, когато няма пречки от процесуално естество за разглеждането му. Излагат доводи, че определението за връщане на въззивните жалби е постановено преди изтичане на срока за отстраняване на нейните нередовности. Ето защо молят определението да бъде допуснато до касационно обжалване, да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението си жалбоподателите се позовават на основанието по чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК и поддържат, че въззивното определение противоречи на приетото с решение № 15/30.01.2015 г. по гр. д. № 4604/2014 г., IV г. о, решение № 228/01.10.2014 г. по гр. д. № 1060/2014 г., I г. о., решение № 166/15.07.2013 г. по гр. д. № 1285/2012 г., III г. о. на ВКС, по въпроса: длъжен ли е второинстанционнният съд в мотивите на въззивното решение да разгледа всички наведени от страната доводи, аргументи и възражения и съответно да се обоснове защо отхвърля същите. Основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК се поставя във връзка с въпросите: процесуално допустимо ли е призовката за насрочване на открито съдебно заседание по делото да съдържа едновременно и указания за оставяне на въззивната жалба без движение и даване на срок за изпълнението им; процесуално допустимо ли е едновременното постановяване на определение за оставяне на въззивната жалба без движение и разпореждане за насрочване на делото в съдебно заседание. Бланкетно и без аргументи се поддържат и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Жалбоподателите са депозирали въззивни жалби пред Софийски градски съд срещу решение № 515719/25.10.2018 г. постановено по гр. д. № 74006/2017 г. по описа на Софийски районен съд. По тях е образувано въззивно гражданско дело № 5124/2020 г. по описа на Софийски градски съд и е насрочено открито съдебно заседание, проведено на 21.02.2020 г. В това заседание съдът е констатирал, че въззивните жалби са нередовни, тъй като са подадени от адв. Д., който е без учредена представителна власт за въззивното производство. Предвид това, въззивният съд е оставил жалбите без движение и е дал указания на жалбоподателите в 2-седмичен срок от уведомяването да представят доказателства за представителната власт на адв.Д., или да потвърдят изрично действията на пълномощника. Едновременно с това е определена и датата за следващото открито съдебно заседание по делото. Съобщението с указанията на съда е връчено на страните на 05.03.2020 г., а на посочения за съдебен адресат адв.Д. - на 13.05.2020 г. В дадения срок указанията не са изпълнени и с определение от 04.06.2020 г. съдът е върнал въззивните жалби и е прекратил производството по делото. С молба от 29.06.2020 г. жалбоподателите са поискали възстановяване на срока, към която са приложили пълномощни за адв. Д.. С определение от 19.10.2020 г. съдът е отхвърлил искането като неоснователно. За да потвърди определенията от 04.06.2020 г. и от 19.10.2020 г. по гр.д. № 5124/2019 г. на Софийски градски съд, апелативният съд е посочил, че за редовността на постъпилата въззивна жалба съдът е длъжен да следи служебно и по време на цялото производство, като във всеки момент до приключването му с крайния съдебен акт може да дава указания по движението и редовността на жалбите. Дадените указания за отстраняване на нередовностите във връзка с упълномощаването на адв. Д. са надлежни, а това, че заедно с тези указания делото е насрочено за следващо съдебно заседание, за което е разпоредено и лично призоваване на ненадлежно представляваните, не е процесуално нарушение. Липсва установено правило, което да забранява призовката за насрочено съдебно заседание да съдържа и указания до страната; нито има норма, която да разпорежда, че в тези случаи до страната трябва да се изпращат две уведомления – призовка и съобщение, изготвени по два различни образеца. Такива ограничения не са предвидени и в Наредба № 7/22.02.2008 г. за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по ГПК. Указанията до страните са връчени на съдебния им адресат адв. Д.Д. на 13.05.2020 г., като съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. ДВ бр.44/13.05.2020 г.) и чл. 3, т.1 от ЗМДВИП, срокът за отстраняване на нередовностите на въззивните жалби (като се отчете спирането му във връзка с обявеното извънредно положение и 7-дневния срок по §13 от ПЗР на ЗЗ от датата на обнародване на закона) е изтекъл на 03.06.2020 г. До тази дата страните не са предприели необходимите действия, поради което въззивните жалби е следвало да се върнат и производството да се прекрати. На следващо място въззивният съд е посочил, че изложените от жалбоподателите твърдения в молбата за възстановяване на срок по реда на чл. 64 ГПК, не установяват наличието на такива обстоятелства, които да създали обективни пречки за страните да изпълнят процесуалните си задължения. Невъзприемането на указанията, съдържащи се в призовката, е в резултат единствено на непроявено от страните и пълномощника им адв.Д. внимание и дължима грижа, а не е следствие на неправилно оформяне на процесуалните книжа от страна на съда. С тези решаващи мотиви апелативният съд е потвърдил определенията на СГС. По предпоставките за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното: Първият въпрос в изложението, касаещ задължението на въззивния съд да постанови съдебния си акт след обсъждане на всички доказателства и доводите на страните, не обуславя селектирането на частната жалба. Въззивната инстанция се е произнесла в съответствие, а не в противоречие с приетото в практиката на ВКС (в т. ч. и сочената от касатора), че в мотивите си решаващият съд е длъжен да отдели спорните от безспорните факти и обстоятелства, да прецени събраните в процеса доказателства и да обсъди твърденията и доводите на страните. В случая, съдът е изложил подробни мотиви, които отговарят на изискванията за обхвата на проверката по чл.274, ал.2 ГПК за правилност на атакуваните определения. Произнасянето на апелативния съд е съобразено с приетото в ТР № 6/15.01.2019 г. по т.д. № 6/2017 г. на ОСГТК, че в производството по чл.274, ал.2 ГПК съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност, респ. ограниченията по чл.269, изр.2-ро ГПК не се прилагат. Останалите два въпроса в изложението също не обуславят допускането на касационния контрол. Правилно апелативният съд е приел, че липсва законово правило, което да забранява призовката до страната за насроченото съдебно заседание да съдържа и указания, които тя следва да изпълни. В случая, оставянето на въззивните жалби без движение и даването на указания за представяне на доказателства за представителната власт на адв. Д. или за лично явяване и потвърждаване на извършените пред въззивната инстанция действия е изрично указано в призовките, получени както от жалбоподателите, така и от адв. Д. (л. 32, л. 33 и л. 34 от делото на СГС). С това съдът е изпълнил процесуалното си задължение по чл. 262, ал. 1 ГПК във всеки момент служебно да следи за редовността на производството и при констатиране на пропуски да укаже на страната да ги отстрани. Обстоятелството, че въпреки констатираната нередовност във връзка с упълномощаването, делото едновременно с това е отсрочено за разглеждане за нова дата, не съставлява процесуално нарушение - такова би било приключването му и произнасянето на съда с акт по съществото на спора по нередовна въззивна жалба. В случая съдът е действал с оглед правилата за процесуална икономия и принципа за разглеждане на делата в разумен срок (чл. 13 ГПК). Бланкетно сочените от жалбоподателите основания по чл.280, ал.2, пр.1 и пр.2 ГПК също не се установяват – не съществува вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо. Аргументи за тези пороци касаторите не сочат и такива не се констатират при служебната проверка на съда. Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. От съдържанието на мотивите не се разкрива въззивният съд да е допуснал нарушение на императивни норми или основополагащи правни принципи, да е приложил несъществуваща или отменена правна норма, както и правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Процесуалните норми по чл.60, ал.4 и ал.5 ГПК за броенето на сроковете и последиците от чл. 3, т.1 ЗМДВИП и § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. ДВ бр.44/13.05.2020 г.) относно течението на процесуалните срокове по време на извънредното положение са ясни и са приложени от въззивния съд съобразно точния им смисъл, поради което постановеното определение не е очевидно неправилно. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение