Определение № 2368 от 02.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 457/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /Комисията / срещу решение № 179/24.10.2022 г. по в. гр. дело № 294/2022 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение от 20.04.2022г. по гр.д № 117/2021г на Окръжен съд – Бургас в обжалваната от ищеца част,с която са отхвърлени като неоснователни исковете на касатора с правно основание чл.141 ЗПКОНПИ против Ж. В. Г. за отнемане на имущество, подробно изброено в четиринадесет пункта от исковата молба на обща стойност 314 966,34лв Ответницата е осъдена за престъпления по чл.159 а и чл.155 от НК, които попадат в приложното поле на чл.108 ал.1 т.4 и т.5 от ЗПКОНПИ. След извършена проверка Комисията е поддържала като установено значително несъответствие в имущественото състояние на лицето /в размер на 418 863лв/, докато въззивният съд,след собствен анализ на събраните доказтелства,включително като е приел за основателни част от тезите и възраженията на ищеца като жалбоподател, е установил като нетен доход за проверяваното лице 59 631.23 лв. приходи ,срещу 115 518 лв.разходи ,установил е придобито имущество от ответницата през проверявания период на стойност 91 530 лв., а не в размер на 339 749,03лв.,както е поддържала Комисията при завеждане на иска в резултат на включване в стойностнто изражение на взети и върнати заеми ,вноски по банкови сметки ,постъпили суми от трети лица по банкови сметки и др. неналично в края на проверявания период имущество. Въззивният съд е посочил,че несъответствието възлиза на 147 416.77 лв. /дори при възприета отрицателна величина като нетен доход/ и на основание §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ не може да бъде определено като значително.Относно преминалите през банковите сметките на ответницата суми –вноски, тегления и пр. въззивният съд е отхвърлили доводите на ищеца ,след като в края на проверявания период не се установява наличие на суми по банковите сметки на ответницата, следователно – те са били разходвани без да са трансформирани в друго имущество, подлежащо на отнемане. Въпросните суми само са преминали през имуществото на проверяваното лице.Същото се отнася и до заетите суми,които съответно са били върнати. В разходната част въззивният съд възприема установените и в първоинстанционното производство параметри – разходи за издръжка на семейството,за задгранични пътувания и за погасяване на публично правни задължения – 58 559 лв., разходи за придобиване на дружествени дялове в ЕООД–30 лв.,прибавени са разходи за покупка на МПС– по пазарните стойности. Общият установен разход възлиза на 146 589 лв., като за правилно въззивната инстанция намира и кредитирането на показанията на майката на ответницата за част от проверявания период, че същата е поемала изплащането на разходите по домакинството, което се състои от нея и дъщеря и ,затова приспадането на сумата,посочена от вещото лице за тези разходи,е прието за правилно,а възражениета на Комисията да не се допускат и кредитират гласни доказателства за горните обстоятелства - за принципно неоснователни.Възражението на Комисията въззивният съд е намерил за частично основателно по същество касателно трите последни години на проверявания период / 2017, 2018 и 2019г./през който ответницата е живяла предимно в друго населено място ,като е изложил и допълнителни мотиви за тези свои изводи. Касаторът – ищец поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано Оспорва се основанието за изключване на имущество,което в края на проверявания период не е налично, както и изводите, основани на кредитиране на показанията на св. Я. Г., майка на ответницата. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба сочи основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпрос: допустимо ли е съдебното решение да се осоновава на показания по чл.172 ГПК, които не се подкрепят от събраните доказателства и следва ли в производството по ЗПКОНПИ съда да събере докадателства за наличието на разполагаеми доходи на свидетеля който твърди ,че е поел издръжката на ответника за целия проверяван период.Противоречието е с решение №205/2016г и реш.№297/ 2014г на Първо г.о ,реш. №131/2013г,реш. №131/2012г ,реш. №700/2010г на Четвърго г.о нао ВКС и др. На следващо място,при посочено основание в чл. 280, ал.1 т.3 ГПК се поставя въпрос представляват ли доход сумите от продажба на имущество ,за което не се установява ответната страна да разполага със средства с установен законен източник за придобиването му .Според касатора от приетото в реш. № 29/2021г. на Трето г.о и реш. №79/2018г на Четвърто г.о на ВКС следва ,че придобитото с неустановени законни средства не се отразява като приход на лицето ,при разпореждане с активи .Поставя се и следния правен въпрос: Подлежат ли на отнемане в полза на държавата по реда на ЗПКОНПИ парични средства които не са налични в края на проверявания период и представляват ли същите имущество ,респ включват ли се в анализа за значително несъответствие .Изтъква се противоречива практика на ВКС по въпроса .Комисията поддържа и основание по чл. 280, ал.2 предл трето ГПК ,като счита оспорваните в касационната жалба съображения на въззивния съд за очевидно неправилни. Ответницата по касационната жалба е подала отговор чрез пълномощници адв.Г.Н. и адв Ст. К. от БАК. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси, тъй като свидетелите не са проверявани лица по смисъла на ЗПКОНПИ /първия въпрос/ и показанията на заинтересования свидетел са преценени според установената практика на ВКС, формирана по въпроса. Отговор на втория въпрос е даден в §1 т.1 ДР на ЗПКОНПИ, но презумпциятата е за целия проверяван период, а не година за година, или към определена дата,както поддържа Комисията Изтъкнатата съдебна практика на ВКС защитата на ответницата намира за неотносима.В отговора ответницата обръща внимание ,че в действителност въззивният съд е включил при изчисленията си сумата от 88 000лв.,дала повод за поставяне на втория от въпросите, два пъти – веднъж като разходи за придобиване на МПС и втори път – като имущество на приверяваното лице, придобито на същата стойност Това, според защитата на ответницата евентуално сочи грешка ,която при икономическия анализ е в ущърб на ответната страна ,но въпреки тази грешка не се променя крайния извод - по отношение на несъответствието като незначително.Очевидна неправилност не е изводима от мотивите на съдебното решение .Претендират се разноски Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което тя е допустима. Върховният касационен съд, настоящият състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на искания касационен контрол на въззивното решение. Въз основа на приетите по делото доказателства Бургаски апелативен съд е кредитирал в една част показанията на майката на ответницата за поемани от последната комунални и др. обичайни разходи за времето ,през което същата е живела с ответницата в едно домакинство. По този начин, от съда решаващо е отчетена възможната заинтересованост на показанията, както и възприемането им във връзка с останалите доказателства ,след като в кредитираната част твърденията на свидетеля са правдоподобни, житейски достоверни и се засвидетелстват обичайни отношения на подпомагане при съжителство с възходящ,Също така, притивно на постулираното във въпроса,са били представени и доказателства относно източниците на доходи/ удостоверение за пенсия от НОИ и сл. бележки получавано трудово възнаграждение, позволяващи засвидетелстваните от лицето плащания и поемане на разходи /.Поради това поставения първи въпрос,основан на фактическа обстановка различна от възприетата по далото, не отговаря на общия селективен критерии в чл. 280, ал.1 ГПК да е с обуславящо значение за изводите на съда. Същото съображение следва да изтъкне и по втория формулиран въпрос. Въззивният съд не е приемал ,че сумата от продажба на леки автомобили са доход за ответницата.Доходите,както и приходите по смисъла на закона са дефинирани в в §1 т.1 ДР на ЗПКОНПИ, от което определение въззивният съд не се е отклонил.За разлика от първоинстанционния съд,БАС е включил в притежаваното имущество и придобитите МПС /освен наличия автомобил „Ауди”- Q3/ по пазарна оценка –общо 88 000лв,като същата сума обаче е отчел и при разходваните средства,тъй като не е приемал приходът да е от продажба на имущество, придобито с незаконни средства.Същият краен резултат би се постигнал при поддържания от Комисията отговор на поставения въпрос ,което не променя оспорвания правен извод в обжалваното решение ,както по отношение размера на несъответствието,така и по отношение на имуществото, сочено за отнемане. Парични средства които не са налични, включително парични средства преминали през банковите сметки на ответницата, без да е установено овеществяването им /трансформирането им/в други материални блага, които да са задържани до края на проверявания период, въззивният съд не е счел за имущество / включително за незаконно придобито такова по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ/ ,което може да се отнеме Поради това поставеният на следващо място правен въпрос от касатора е обуславящ за крайния изход на конкретния правен спор, включен е в решаващите правни мотиви в атакуваното решение, според които не подлежат на отнемане по реда на ЗПКОНПИ парични суми, които са послужили за погасяване на други парични дългове на проверяваното лице, разходвани са и не са налични в края на проверявания период.По този въпрос е постановено ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, според задължителните разрешения на което, не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Не подлежи на отнемане в полза на Държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Даденото разрешение от въззивния съд в обжалваното решение е съобразено с горепосочените задължителни разрешения в тълкувателното решение. Поради наличието на актуална задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не е осъществено релевираното от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по постановия въпрос. Предвид вече изложеното до тук, не се констатира и изтъкваната от касатора „очевидна неправилност” на въззивното решение. Ответницата претендира разноски за защита по представен списък ,до размера на минималното възнаграждение за един адвокат,в случая договорено с позоваване на този размер / по чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 / 2004г на ВАдвС/ за сумата 17250 лв. Представен е договор за правна помощ,в който е засвидетелствано ,че сумата е платена .Исканите разноски следва да се присъдят ,поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение