Определение № 2803 от 02.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 976/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационни жалби на Прокуратурата на Република България, представлявана от прокурор Бр. С. и на Л. Г. Г., подадена чрез процесуален представител адв. А. А. против решение № 1181/21.11.2024г., постановено по в.гр.д. № 1861/2024г. по описа на Апелативен съд – София в различни части. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 2465 от 23.04.2024г. постановено по гр.д. № 11464/2021г. по описа на Софийски градски съд, с което на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Л. Г. Г. с ЕГН [ЕГН] сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на повдигане и поддържане на обвинения в извършване на умишлени престъпления от общ характер по чл. 321, ал. 2 вр. ал. 1 и по чл. 212, ал. 5 вр. ал. 3, пр. 2 вр. ал. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, по които е образувано наказателно производство /за периода от 13.11.2007г. до 24.08.2020г./, приключило с Решение на ВКС № 105 от 24.08.2020г. по к.н.д. № 355/2020г., ведно със законната лихва върху сумата на присъденото обезщетение, считано от 24.08.2020г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 200 000 лева, както и за законна лихва, считано от 13.11.2007г. до 23.08.2020г. Прокуратурата на Република България обжалва решението в частта, с която предявеният иск за обезщетение на неимуществени вреди е частично уважен, а Л. Г. Г. обжалва въззивното решение в частта, с която този иск е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер. И в двете жалби се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение в съответните части поради нарушениe на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и съответно да се намали размера на присъденото обезщетение, респ. искът да се уважи в пълен предявен размер. Писмен отговор по касационната жалба на Прокуратурата на Република България е депозиран от Л. Г. Г., в който страната изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази обжалвана част. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение в частта, с която предявеният иск е частично уважен е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон. По жалбата подадена от Л. Г., Прокуратурата на Република България не е депозирала писмен отговор. Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирани страни – ищец и ответник по делото с правен интерес от обжалване на отделни части от решението срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговарят на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК. Към всяка от жалбите е приложено изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното: Въззивният съд е приел за установени следните факти: с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 13.11.2007г. ищцата Л. Г. Г. е била привлечена като обвиняема по ДП № 82/2006г., пр.пр. № 9640/2006г. за извършване на престъпления по чл. 321, ал. 2 вр. ал. 1 и по чл. 212, ал. 5 вр. ал. 3, пр. 2 вр. ал. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК за това, че от м. август 2002г. до 06.03.2003г. участвала в организирана престъпна група, извършвала престъпления по чл. 212 от НК – в качеството й на извършител /като представляващ и управляващ „Птицекланица Чубра“ ООД/, сключила договор с Агенция „Сапард“/ДФ „Земеделие“, по силата на който дружеството да получи безвъзмездна финансова помощ от Агенцията при условията на специалната предприсъединителна програма на ЕС, за развитието на селските райони в Република България, в съучастие с други лица, чрез използване на документи с невярно съдържание, които били представени пред Агенция „Сапард“, получила без правно основание чуждо движимо имущество – сумата от 1 432 298.13 лв., с намерение да го присвои, като измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай. По отношение на ищцата е била взета мярка за неотклонение „Подписка“. На 21.07.2008г. е бил внесен обвинителен акт срещу ищцата и останалите обвиняеми, във връзка с което е образувано НОХД № 2227/2008г. по описа на СГС. С Присъда от 30.06.2010г., по това дело ищцата Л. Г. Г. е призната за виновна по повдигнатите обвинения за престъпления по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 54 от НК, като на подсъдимата е определено едно общо най-тежко наказание от десет години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. С присъдата, подсъдимата е лишена от право да заема държавна или обществена длъжност, както и да упражнява дейност, свързана с получаване на средства от европейски фондове за срок от три години и е постановена конфискация на 1/2 от имуществото на подсъдимата. С Решение № 266 от 02.08.2012г. по ВНОХД № 461/2021г. по описа на САС е била отменена изцяло присъдата, постановена на 30.06.2010г. по НОХД № 2227/2008г. по описа на СГС и делото е върнато на органите на държавното обвинение, поради наличие на противоречия, неясноти и пропуски, допуснати при изготвянето на обвинителния акт. На 17.12.2013г. отново е внесен обвинителен акт от Специализираната прокуратура, въз основа на който е образувано НОХД № 1586/2013г. по описа на СпНС. С Разпореждане от 11.04.2014г. по това дело, делото е прекратено и върнато на Специализираната прокуратура за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила спрямо част от обвиняемите, довели до ограничаване на правото им на защита. На 13.12.2013г. е внесен отново обвинителен акт от Специализираната прокуратура, по прокурорска преписка № 402/2013г. и ДП № 305/2013г. по описа на СО – СГП срещу ищцата Л. Г. Г., във връзка с което е образувано НОХД № 770/2014г. по описа на СпНС за извършване на престъпления по чл. 321, ал. 2 вр. ал. 1 и по чл. 212, ал. 5 вр. ал. 3, пр. 2 вр. ал. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. С Присъда от 30.05.2017г., постановена по НОХД № 770/2014г. по описа на СпНС, съдът е признал Л. Г. Г. за невиновна и я оправдал по повдигнатите обвинения. По протест на Специализираната прокуратура е образувано ВНОХД № 7/2018г. по описа на АСпНС. С Решение № 4 от 27.02.2020г. по него е отменена присъдата от 30.05.2017г. на СпНС, в частта, в която подсъдимата Л. Г. Г. е призната за невиновна и оправдана по обвинението за престъпление по чл. 321, ал. 2 от НК и наказателното производство срещу ищцата прекратено поради изтекла давност на основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3, вр. чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК и чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК. В останалата част присъдата е била потвърдена. Въз основа на протест от Апелативна специализирана прокуратура е било образувано н.д. № 355/2020г. по описа на ВКС, който с Решение № 105 от 24.08.2020г., потвърдил решението АСпНС. Присъдата е влязла в сила на 24.08.2020г. От преписи, съдържащи извлечения от съдържанието на медийни публикации и журналистически репортажи, отразяващи образуването и провеждането на наказателното производство по конкретното обвинение, в описани множество електронни и печатни издания приел за установено, че образуваното срещу ищцата производство по обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление е било медийно разгласено. От писмени доказателства относно придобитото образование и трудов статус на ищцата, приел за установено, че към момента на образуване на наказателното производство, ищцата е магистър зооинженер, заемала управленски длъжности в различни дружества – „Птицекланица Чубра“ ООД, „Хрансервизинженеринг“ АД, „Гълъб“, „Агромийт“ ЕАД, „ХСИ - БИО“ ООД. От анализа на събраните по делото гласни доказателства чрез показанията Д. Г. – И. /дъщеря на ищцата/ приел за установено, че от самото начало през лятото на 2006г. разбрала, че майка й има проблеми с правоохранителните органи. Към този момент майка й е била изпълнителен директор на предприятие в [населено място], а преди това също е заемала дълги години ръководни постове. Медийното отразяване на повдигнатото срещу майка й обвинение, било много интензивно – новината била отразена от ВTV, NOVA и множество други печатни и електронни медии, което причинило допълнителни притеснения, както на нея самата, така също и на нейните родители, които били възрастни хора и реагирали много тежко и негативно на обвинението. Виждала е реакции на други хора, които са били негативно настроени към майка й във връзка със случилите се събития – съседите се настроили негативно, тъй като имало обиски, на които били викани, за да вземат участие като поемни лица. На работното си място ищцата също срещала колеги с негативно отношение към нея, поради повдигнатите срещу нея обвинения. С негативно отношение към ищцата били също някои нейни клиенти и контрагенти. По принцип ищцата общувала с много хора, защото работата и длъжността й го изисквали, но след образуване на наказателните дела срещу нея бизнес партньорите й се отдръпнали. Според наблюденията на свидетелката, ищцата понасяла изключително тежко публичната реакция срещу нея. Емоционалното състояние на ищцата се влошило много – тя отслабнала, започнала да ходи на психиатър или психолог, а имало моменти, в които се налагало да викат бърза помощ. Психичното здраве на ищцата било силно влошено, особено, когато била постановена ефективна присъда от 10 години. В този период, тя отслабнала, посетила психиатър и продължавала да приема медикаменти – ксанакс, клонарекс, бета-блокери и медикаменти за хроничен гастрит. Преди да започне делото, ищцата била изключително енергичен човек, работохолик, силно загрижена за семейството, без здравословни проблеми. В резултат от стреса и притеснението по повод повдигнатото обвинение, ищцата променила социалното си отношение към заобикалящата я среда, не можела да си изпълнява пълноценно работните ангажименти и се отказала от нормален социален живот. Свидетелката узнала, че неприятностите за майка й приключили през 2019г., но за това време и до приключване на наказателното производство, характерът на ищцата рязко се променил: получавала паник - атаки, била неспокойна, чувствала вина към семейството си, поради това, че няма как да ги предпази и трябва да преживеят всичко. От показанията на свидетеля В. П. Ц. – Д. приел за установено, че срещу ищцата се е водело дело за това, че е участвала в организирана престъпна груба за документни измами, а за повдигнатото конкретно обвинение свидетелката узнала от обществените медии. Колегите на ищцата, с които работила в един офис разбрали за делото, което се водило срещу нея и много от тях допускали, че е виновна, шушукали и обсъждали ситуацията. Преди да бъде образувано наказателното производство срещу нея, ищцата работела активно и имала възможност да развива професионалната си кариера. След повдигане на обвинението, тя била освободена от работа, а други две фирми: „Виант“ и „Лалемант“ оттеглили адресирани до нея покани за работа, поради това, че получили информация за обвинението. Честите отсъствия от работа, заради явяването на съдебни заседания създавали неприятности на работа, а този факт правел ищцата постоянно напрегната, много разсеяна, силно притеснена, защото непрекъснато мислела за изхода на делото и била неспокойна. През 2020г. когато ищцата била оправдана, хората променили отношението си към нея в положителна насока. От приети по делото медицински документи и заключението на съдебно-психологическа експертиза приел за установено, че в психологичен план вследствие на воденото срещу нея наказателно производство при ищцата са породени интензивни и трайни негативни преживявания и психосоматични нарушения, довели до дистрес. Те са обусловили загуба на психоемоционална енергия, което е намалило общата адаптивност на ищцата. Във връзка с повдигнатото обвинение и воденото наказателно производство, при ищцата са били налице умерено изразени преживявания от тревожностовия спектър, но и други негативни емоции: края на 2006г. - края на 2007г. преживявания за унижение и възмущение, напрегнато очакване и притеснение, намалено желание да общува; 2007 – 2020г. – флуктуиращи състояния с изразена преживелищна и психосоматична симптоматика – била напрегната, потисната, тревожна, с чувство на нарушена репутация и лишаване от перспективи за професионална реализация, виновностови изживявания /че проблемите й са се отразили негативно върху здравето на близките/, била с нарушен цикъл на сън и бодърстване, както и със соматоформни нарушения /менструални и стомашни проблеми/, полиморфни вегетативни оплаквания. Съгласно становището на вещото лице и след 2020г. при ищцата са налице чувство за непоправима загуба, нарушено кариерно развитие, намалена социална активност. Споделил заключението на вещото лице, че при ищцата са налице данни за изживяване на накърняване на достойнството, доброто име и професионалния авторитет. Понастоящем при ищцата са налице тревожностови изживявания и соматоформни оплаквания на фона на приема на медикаментозно терапия /с анксиолитици и антидепресанти/. През процесния период психичната проблематика е била на ниво продължителни негативни преживявания, психосоматичен дискомфорт, засягане на социалните интеракции. При това ищцата била диагностицирана с тревожно депресивно разстройство и соматоформна вегетативна дисфункция. Становището на вещото лице е, че каузалната връзка между воденото наказателно производство като стресогенно събитие и предизвиканото психично страдание е подкрепена, както по времеви критерий, така и по съдържание. При тези факти, от правна страна апелативният съд направил извод, че при безспорност на фактите по развилото се наказателно производство и установените обстоятелства от събраните по делото писмени доказателства, са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ. Като спорен приел въпроса за това какъв е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди. За да определи същия, съобразил, че на ищцата било повдигнато обвинение за извършени повече от едно тежки умишлени престъпления от общ характер, за едно от които е предвидено наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години, като съдът постановява конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и го лишава от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 за заемане на определени държавни или обществени длъжности; първоначалната първоинстанционна присъда е била осъдителна и наложеното наказание е лишаване от свобода от 10 години, при първоначален строг режим на изтърпяване; лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност, както и конфискация на ½ от имуществото. Това обстоятелство отчел като сочещо претърпени значителни страдания от страна на ищцата. Съобразил след това, че наказателното производство е започнало на 13.11.2007г., когато с постановление на дознател ищцата била привлечена в качеството на обвиняема, развило се е и в съдебна фаза и е продължило до 24.08.2020г., когато е постановено решението на ВКС /12 г., 9 м. и 11 дни/. Тази обща продължителност приел, че необосновано надвишава критериите на чл. 6 от ЕКЗПЧОС и извел извод, че общата продължителност е твърде дълга, като е нарушено правото на ищцата на разглеждане на делото й в разумен срок, за което определил обезщетение в размер на 10000 лева. При преценка на вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, страдания и неудобства, въззивният съд съобразил, че на ищцата е била наложена мярка за неотклонение парична гаранция и забрана за напускане пределите на страната, а от съвкупността на събраните писмени, гласни и експертни доказателства приел за установено, че вследствие на воденото срещу нея наказателно преследване ищцата е изпитвала силна тревога, притеснение, основателен страх от осъждане и от факта, че случаят е добил обществена известност и че се обсъжда публично. Изживяла трайни и интензивни негативни преживявания и психосоматични нарушения, довели до дистрес, което е намалило общата й социална адаптивност; изпитвала е унижение и възмущение, състояния с изразена преживелищна и психосоматична симптоматика – била напрегната, потисната, тревожна. Съобразно установеното от експертното заключение обосновал, че понастоящем при ищцата са налице тревожностови изживявания и соматоформни оплаквания на фона на медикаментозна терапия с анксиолитици и антидепресанти. През процесния период, при ищцата са били диагностицирани психологически разстройства, като съгласно заключението на експерта, каузалната връзка между воденото наказателно производство и предизвиканото психично страдание е подкрепена както по време, така и по съдържание. Приел, че в резултат от повдигнатото срещу нея обвинение били засегнати честта, достойнството, доброто ѝ име в обществото, както и професионалния ѝ авторитет. Като релевантни за определяне на справедлив размер на обезщетение съобразил още фактите, че ищцата е била на 47 години, когато е започнало и на 60 години, когато е приключило незаконното обвинение – период на активна икономическа възраст на ищцата, в която обичайно човек с високо обществено и професионално положение следва да се радва на резултатите от успешната си реализация, а обвиненията засягат сферата на професионалната й реализация; продължителността на наказателното производство и броя и вида на извършените с участие на ищцата процесуални действия; отражението на незаконното обвинение върху начина на живот и върху личността на ищцата – причиненото състояние на дистрес и психологически разстройства – тревожно депресивно разстройство и соматоформна вегетативна дисфункция; обвинението в извършване на тежки престъпления; осъдителната присъда на първа инстанция и широкия медиен отзвук в продължение на цялото дело. Въз основа на анализ на доказателствата по делото обосновал, че по делото са доказани вреди надхвърлящи тези, които се приемат за обичайни, поради което следва да бъдат обезщетени. За да отхвърли частично предявения иск за неимуществени вреди в същото време, взел предвид, че по отношение на ищцата е била предприета мярка за неотклонение, която е най-леката и не е нарушила ритъма й на живот; няма доказани трайни физически заболявания, продължаващи към момента и пряко произтекли от наказателното дело, в която връзка споделил мотивите на първата инстанция за неустановена пряка причинно-следствена връзка между описаните в исковата молба общи заболявания, от които страда ищцата /нередовна и болезнена менструация, жлъчнокаменна болест, надкамерна тахикардия, камъни в бъбреците и уретера, хипертонично сърце/ и повдигнатите обвинения в извършване на престъпление от общ характер. Съобразявайки и социално-икономическите условия в страната, вкл. размера на минималната работна заплата към датата на деликта - 20.08.2020г. или – влизане в сила на оправдателната присъда; отчитайки също, че осъждането само по себе си също има ефекта на овъзмездяване, достигнал до решаващ правен извод, че обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи в глобален размер от 50000 лв., включващо обезщетение за продължително производство от 10000 лева. По-големият размер от този приел, че би бил прекомерен с оглед доказателствата по делото и несъобразен със съдебната практика и критерия за справедливост. За неоснователни приел оплакванията на Прокуратурата за завишен размер на обезщетението. Изтъкнал в тази връзка, че ищцата е била образован и реализирал се професионално човек, в зряла възраст, без предишни осъждания, била е осъдена на първа инстанция, обвинението е в сферата на професионалната й реализация, както и широкото медийно отразяване на случая в продължение на цялото дело; рефлексията на незаконното обвинение в засегнати чест, достойнство, добро име в обществото, както и професионалния й авторитет и бъдеща реализация; диагностицираните тревожно разстройство и соматоформна вегетативна дисфункция. В този смисъл постановил и крайния си акт. Касаторът Прокуратурата на Република България обосновава наличие на специални предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поставя в тази връзка като значими следните въпроси: 1/ Определянето на неимуществени вреди следва ли да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД? По този въпрос твърди противоречие на обжалваното решение на т. II от ППВС № 4/23.12.1968г.; на т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005г. по т.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, както и на т. 19 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС; 2/ Как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД? Твърди, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС по Решение № 79 от 06.02.2024г. по гр.д. № 4853/2022г., IV ГО; Решение № 179 от 19.03.2024г. по гр.д. № 1156/2023г., IV ГО; Решение № 143 от 29.03.2021г. по гр.д. № 3662/2019г., IV ГО; Решение № 69 от 18.03.2016г. по гр.д. № 2802/2018г., IV ГО; 3/ Следва ли съдът да се произнесе по всички направени от страните във въззивното производство доводи, оплаквания и възражения и да изложи собствени мотиви по спора? Въпросът се поставя като решен в противоречие с Решение № 174 от 12.12.2018г. по гр.д. № 546/2018г., IV ГО; Решение № 295 от 19.12.2019г. по гр.д. № 2620/2019г., IV ГО; Решение № 51 от 14.03.2016г. по гр.д. № 4621/2015г., III ГО и др. Касаторът Л. Г. Г. обосновава наличие на специални предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по следните правни въпроси: 1/ Длъжен ли е съдът да определи и присъди обезщетение за неимуществени вреди поради незаконно обвинение при съобразяване на всички факти и обстоятелства, които имат пряко значение при определяне на неговия размер? 2/ Какви са критериите, по които съдът определя кои факти и обстоятелства имат по-голямо или по-малко значение при определяне на неговия размер? 3/ При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД? 4/ Следва ли съдът при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди да вземе предвид факти и обстоятелства от значение за същия, които не са сочени и изследвани от страните и съда в производството? Въпросите се поставят като решение в противоречие с практиката на ВКС обективирана в Решение № 358/06.01.2015г. по гр.д. № 2026/2014г., IV ГО; Решение № 57/09.02.2016г. по гр.д. № 4641/2015г., IV ГО; Решение № 35/16.02.2016г. по гр.д. № 5215/2015г., III ГО; Решение № 389/04.08.2014г. по гр.д. № 40/2013г., IV ГО; ППВС № 7/30.12.1959г.; Решение № 127/21.05.2019г. по гр.д. № 1881/2018г., III ГО и др. За да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съдът съобрази следното: Поставените от касаторите въпроси обобщено са за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и за това как се прилага обществения критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД; за свързаният с него процесуалноправен въпрос за задължението на съда да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, след като извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта и да изложи собствени мотиви въз основа на установените по делото факти и обстоятелства, както и за изискването на наличие на причинна връзка между незаконното обвинение и твърдените вреди, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, като настъпили в резултат на незаконно обвинение. Доводите на прокуратурата в подкрепа на поставените въпроси са, че присъденият на ищцата размер на обезщетението за неимуществени вреди е силно и необосновано завишен и не съответства като еквивалент на действително претърпените неимуществени вреди, както и че въззивният съд не е изследвал пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и конкретните вреди, а доводите на Л. Г. – че присъденото обезщетение от 50000 лв. е неспособно да възмезди изцяло и по справедлив начин търпените неимуществени вреди, както и че то е определено от въззивния съд при липса на обсъждане на значението на всеки един от посочените фактори при определяне на обезщетението; липсата на конкретизация кои вреди въззивният съд приема за обичайни и кои не, както и че не е обсъдил всички доказателства релевантни при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. В контекста на тези доводи въпросите са включени в предмета на делото и са обусловили решаващата правна воля на въззивния съд, а с нея и постановения резултат. Правните въпроси обаче не са разрешени в противоречие с трайно установената и задължителна съдебна практика, цитирана от всеки от касаторите и намерила израз в редица произнасяния на ВКС в решения по чл. 290 от ГПК. Съгласно приетото в нея обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост, а критериите образуващи понятието "справедливост" са свързани с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат, както релевантните конкретни обстоятелства, така и реалното им отражение върху личността на увредения и значението им за присъдения размер. Такива обстоятелства по искове за ангажиране отговорността на държавата за обезщетение на вреди от незаконно обвинение са личността на увреденото лице, данните за наличието на предишни осъждания, начина на живот и обичайната среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, както и продължителността на наказателното производство, включително дали то се е развило в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида и продължителността на взетата мярка за неотклонение, както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професионална реализация, обществен отзвук, обществено положение, включително предизвикан от оповестяване на повдигнатото обвинение чрез медиите и пр., както и стандартът на живот в страната към момента на увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди от конкретния деликт се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от изброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори някои от тях – еднакви при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло. В т. 11 от ТР № 3/22.04.2005г. по тълк.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС е посочено, че съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. Затова държавата се освобождава от отговорност за вреди, ако единствена причина за увреждането е поведението на гражданина, съответно отговорността й се намалява в случаите, при които е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. В разглеждания случай, въззивният съд е изпълнил задължението си да отчете особеностите на конкретния случай, да обсъди обстоятелствата, на които се основава претенцията, вкл. доводите и възраженията на страните, взел е предвид всички релевантни факти и обстоятелства и ги е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетението. Изтъкнал е значението на всеки конкретен факт, който е установен и е в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение и понесените вреди, който е отнесъл към стойността, която засегнатите блага са имали за ищеца. Въззивният съд е взел предвид правно релевантните обстоятелства, приети за установени по делото, включващи и вредите от неразумния срок на наказателното производство и е приложил критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в съгласие с константната съдебна практика и на база доказателствата по делото. Отчел конкретно, че са установени предпоставките за възникване на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, а именно: повдигнато обвинение на ищцата за извършване на две тежки умишлени престъпления от общ характер, наказателното производство по които е приключило като лицето е оправдано по повдигнатото му обвинение и прекратено в една част; по отношение на ищцата били повдигнати обвинения за престъпление против реда и общественото спокойствие и за документна измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай /умишлени, тежки по смисъла на закона/ засягащи сферата на професионалната й реализация; че същата е била призната за виновна и осъдена на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 години с присъда на първоинстанционен съд, отменена с присъда на въззивна инстанция и оправдана по повдигнатото обвинение, а по обвинението за престъпление по чл. 321, ал. 2 от НК – производството било прекратено поради изтекла давност; продължителността на наказателното производство и общата продължителност на производството /почти 13 години/, която отчел като неразумно дълъг срок; вида и интензитета на взетата по отношение на ищцата мярка за неотклонение /парична гаранция/, която съобразил, че не е засегнала начина й на живот; протичането на наказателното производство и в съдебната му фаза в три съдебни инстанции; медийното отразяване на обвинението и понесените репутационни вреди; чистото съдебно минало на ищцата; образованието, възрастта, професионалната реализация и заеманите до този момент ръководни длъжности. Установените правно релевантни факти съпоставил с доказаните по делото неимуществени вреди понесени от ищцата в пряка причинно-следствена връзка с незаконното обвинение – душевни болки и страдания, надвишаващи обичайните – понесени стрес, страх от осъждане, психическо напрежение, тревожни изживявания и приемана медикаментозна терапия; чувство на несигурност, социално оттегляне и цялостното им отражение върху личния и социален живот на ищеца. Съобразил заключението на СПЕ и установеното състояние на дистрес у ищцата, тревожно разстройство и соматоформна вегетативна дисфункция, без установено друго трайно засягане на здравето му. Отчел липсата на други доказателства по делото, установяващи изискуемата пряка причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и твърдените общи заболявания на ищцата /нередовна и болезнена менструация, жлъчнокаменна болест, надкамерна тахикардия, камъни в бъбреците и уретера, хипертонично сърце/. Въз основа на подробен анализ на конкретно установените обективни обстоятелства, отражението им върху отделни сфери от живота на ищцата и значението на всяко за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди формирал решаващ правен извод, че с оглед установеното по делото ищцата е търпяла неимуществени вреди с висок интензитет и съобразно конкретно доказания по делото вид, обхват и интензитет на същите, като справедлив определил размер на обезщетението от 50000 лева, от които 10000 лева определил за обезщетяване на неразумния срок. Обсъдил при това критериите за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, като изрично посочил каква част от глобално определеното обезщетение се отнася за тях съгласно разясненията по т. 1 от ТР №1 от 27.11.2023г. по т.д. № 1/2022г. на ОСГК. При тези мотиви в решението, въззивният съд е обсъдил, както обстоятелствата, които обосновават по-голям размер на полагащото се обезщетение, така и тези, които мотивират намаляването му на база всестранна преценка на доказателствата по делото. Изтъкнал е значението на всеки конкретен факт, който е установен и е в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение и доказаните действителни вреди, който е отнесъл към стойността, която засегнатите блага са имали за ищцата. В същото време е изложил съображения кои вреди не са доказани по делото и не подлежат на обезщетяване. Ето защо решението на Апелативен съд – София не е в разрез с разрешението, дадено в задължителната съдебна практика, а в съгласие с него. В този смисъл въведените от всеки от касаторите правни въпроси не изпълняват изискванията към допълнителното основание за селекция на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Доводите за необоснованост на крайното въззивно решение извлечени от начина на обсъждане на отделните доказателства са извън предмета на настоящото производството. В заключение, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателите основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК. При този изход на делото на страните не трябва да бъдат присъждани разноски и същите трябва да останат в тежест на всяка от тях, така както са направени. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение