Определение № 4314 от 30.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2924/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. №4271/29.03.2024г. на К. А. К. чрез адв. Ф. срещу определение №260/06.03.2024г. по в.ч.гр.д.№751/2023г. на Окръжен съд–Ст. З., с което е потвърдено определение №2168/10.10.2023г. по ч.гр.д.№2312/2023г. на РС – Казанлък за отхвърляне искането на жалбоподателката за вписване в особената книга на съда на отказа й от наследството на Я. Х. Б., починал на 24.11.2020г. Жалбоподателката твърди неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, като моли за отмяната му и връщане на делото на районния съд за извършване на исканото охранително действие, а именно вписване в особената книга на отказа й от наследството на Я. Б.. Счита, че съдът неправилно е приел, че правото на заместване по чл. 10 ЗН намира приложение в хипотезата, когато наследник от трети наследствен ред /брат или сестра/ е извършил по реда на чл. 52, във вр. с чл. 49, ал. 1 ЗН отказ от наследство, в който случай неговият низходящ заема мястото му и за него възниква възможността да придобие съответната част, респективно цялото останало от наследодателя наследство. Излага, че при липсата на наследници от първи, втори и трети наследствен ред и на преживял съпруг, към наследяване се призовават наследниците от четвърти ред, в който безспорно жалбоподателката попада в качеството й на роднина по съребрена линия от четвърта степен. Предвид което за нея възниква възможността да заяви в предвидената в закона форма, че се отказва от наследството на Я. Б., което следва да бъде вписано в особената книга на съда. Твърди, че невписването на отказа би могло да накърни правата ѝ при бъдещи претенции от евентуални кредитори на наследството. В изложението за допускане на касационно обжалване се посочва основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се твърди, че съдът се произнесъл в противоречие с практиката на ВС – ТР № 148 от 10.12.1986 г. на ОСГК на ВС и ТР № 3 от 30.12.1994 г. по гр. д. № 3/94 г., ОСГК по въпрос относно неприемането, респективно отказът от наследство на наследник, и правата, които се създават за неговите низходящи. Жалбоподателката счита, че е налице и предпоставката по чл. 280, ал.2 ГПК, тъй като обжалваното въззивно определение е очевидно неправилно, като постановено при грубо нарушение на материалния и процесуалния закон и същото е явно необосновано. Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното определение, с което молбата за вписване на отказа от наследство е била отхвърлена, въззивният съд е съобразил, че производството е образувано по заявление на К. А. К. за вписване в особената книга на съда на отказа й от наследството на Я. Х. Б., починал на 24.11.2020г. Установено е, че наследодателят е оставил за свой единствен наследник по закон сестра си Й. Х. Б., която се е отказала от наследството на своя брат. Констатирано е, че Й. Б. има син Х. Й. Х., предвид което и с оглед извършения от Й. Б. отказ от наследството на Я. Б., то призован към наследяване се явява нейният низходящ – синът й Х. Х., за когото възниква възможността да придобие включените в наследството права и задължения. От фактическа страна, въззивният съд е установил, че покойната майка на наследодателя - Щ. А. Б. е имала двама едноутробни братя, които се явяват родните по съребрена линия на Я. Б.: А. А. К., починал на 15.01.1999 г. и Г. А. К., починал на 29.08.2014г., като жалбоподателката е дъщеря на Апостол А. К. и първа братовчедка на наследодателя Я. Б.. При горните констатации въззивният съд е приел, че заинтересован от вписване в особената книга на съда на отказ от наследство може да бъде само призован към наследяване наследник на починалия наследодател, каквото качество молителката не притежава, тъй като Х. Х. се явява наследник по права линия, изключващ правото на наследяване на молителката. Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на осн. чл. 280, ал.2 вр. Чл. 274, ал.3 ГПК поради очевидната му неправилност доколкото не е съобразено със задължителната съдебна практика, обективирана в решение №549/06.04.1961 по гр. дело №2008/1961, 1 ГО на ВКС, Решение №2/12.03.2020г. на ВКС по т. д. №1429/2019г., според която при отказ от наследство, призованите да наследят отпадат от числото на наследниците – все едно, че никога не са били наследници. А щом те никога не са били наследници, то и техните низходящи не придобиват никакви права върху откритото наследство. При направен изричен отказ от наследството на общия наследодател на техните възходящи по права линия, лицата не следва да се считат за такива от кръга на неговите наследници. Този извод се извежда от прякото разпореждане на възходящия с цялата наследствена част, а това разпореждане, с оглед последиците му прекъсва правата на низходящата негова линия. В случая не се касае за наследство, което е открито преди смъртта на общия наследодател или не е прието от наследодателя /чл. 57 ЗН/, а до лице, по-близко по степен, което се разпорежда окончателно с наследството, като с отказа си се изключва от наследствения кръг и по този начин прекъсва низходящата линия. Неговите низходящи, поради това, че той ги е изключил от наследяване със своите действия, не се призовават към наследяване, тъй като техният възходящ се е разпоредил и неговата част, вече е в патримониума на останалите наследници. Въззивният съд не е съобразил, че след като призованият към наследяване единствен наследник от трети ред - сестрата, се е отказала от наследството на своя наследодател, то тя се е разпоредила окончателно с наследството, като с отказа си се е изключила от наследствения кръг и по този начин е прекъснала низходящата линия. Поради което и нейните низходящи не се призовават към наследяване, тъй като техният възходящ се е разпоредил и неговата част, вече е в патримониума на останалите наследници. В охранителното производство молителката К. А. К. е представила доказателства, че починалият на 24.11.2020г. Я. Х. Б. е оставил за свой единствен наследник по закон сестра си Й. Х. Б., която по реда на чл. 52 ЗН се е отказала от неговото наследство. Както вече беше посочено, наследниците на направилия отказ единствен наследник от трети ред не се призоват към наследяване, поради което се преминава към наследниците от следващия четвърти наследствен ред. От данните по делото се установява, че починалият Я. Х. Б. по линия на покойната си майка Щ. А. Б. има двама наследника по съребрена линия- нейните двама едноутробни братя Апостол А. К. и Г. А. К., които са починали преди наследодателя. При изчерпване на тяхната съребрена линия, следва да бъде призована към наследяване следващата - четвърта степен, в която са включени първите братовчеди на наследодателя. Жалбоподателката К. А. К. е дъщеря на Апостол А. К. и първа братовчедка на наследодателя Я. Б., поради която тя се явява призована към наследяване. Предвид което изводът на съда, че молителката не е легитимирана да иска вписване на отказ от наследство, тъй като не е призован към наследяване наследник, са неправилни. Определенията на въззивния и първоинстанционния съд следва да бъдат отменени и делото да се върне на Районен съд - Казанлък за извършване на исканото охранително действие. Воден от изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.