Определение № 654 от 15.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2624/2023 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Д. П. К. от [населено място], чрез процесуалният представител адвокат В. против въззивно решение № 116 от 3.02.2023г. по в.гр.д. № 1539 по описа за 2022г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 3384 от 23.07.2020г. по гр.д. № 19674/2019г. на РС Варна и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен иска му против „Енерго- Про Продажби“ АД за сумата 14 821.20лв., начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на електроенергия за периода 12.12.2017г.- 11.12.2018г., за обект с кл.№ [ЕГН] и аб.№ [ЕГН],с адрес на потребление: [населено място],[жк], [жилищен адрес] за който е издадена фактура № [ЕГН] от 22.10.2019г., на основание чл.124, ал.1 ГПК и са присъдени разноски. В представеното към жалбата изложение, касаторът се позовава на основаниeто за допустимост по чл.280, ал.1 т.3 ГПК по следният поставен въпрос: След измененията на разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 и чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ /ДВ бр.54/2012г./, съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира сметките на потребителите за доставена електроенергия за минал период от време, в който все още не са бил приети от ДКЕВР правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и общите условия на доставчика не са били приведени в съответствие с разпоредбата на чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ от 2012г.? Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от „Енерго-Про продажби“АД [населено място], представлявано от К., С. и Д., чрез процесуалният представител адвокат Банков, с който се изразява становище за нейната недопустимост, поради липса на надлежно общо основание и на предпоставките за посоченото специално основание за допустимост. Посочва, че и преди приемането на ПИКЕЕ от 2013г. е било допустимо преизчисляването на потребената енергия за минал период, въз основа на общата разпоредба на чл.183 ЗЗД. Позовава се на множество решения на ВКС, които цитира, в които е прието, че приложимостта на общите правила на ЗЗД изключва необходимостта от установяване на точния период на преминаване на потребената електроенергия. Изразява доводите си и по съществото на спора, като счита постановения въззивен акт за правилен. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 152лв., реалното извършване на които установяват с представен договор за правна защита и съдействие № 23853 от 4.05.2023г., фактура № 24929 от същата дата и платежно нареждане. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Делото е за втори път пред касационната инстанция. С решение № 82 от 5.07.2022г. по гр.д.№ 1999/20221г. на ІІІ г.о., ВКС е отменил първоначално постановения въззивен акт и е върнал делото за ново разглеждане със задължителни указания за изслушване на комплексна електротехническа и софтуерна експертиза, с конкретно посочени задачи, част от които са свързани с установяване – надежността на отчетените данни от СТИ и да се подтвърди или отхвърли извод за реалното потребление на отчетената електро енергия. Изрично в мотивите, в отговор на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, е прието че следва да бъде споделена установената съдебна практика, съгласно която: източникът на задължението на крайния потребител за плащане на цената на доставената електро енергия е от договорно естество и разпоредбите на Закона на енергетиката /ЗЕ/ не изключват приложението на общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока. Съобразно правилото на чл.183 ЗЗД, когато е доставено определено количество електрическа енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и е заплатено по-малко от реално дължимото, то купувачът следва да доплати разликата като цена на доставената енергия. След връщане на делото и приемане на заключението на назначената експертиза, въззивният съд е приел за установен факта на реално осъществено потребление на процесното количество електрическа енергия от 77495.1 кВтч за процесния период от една година. Прието е и че отчитането й в невизуализиран регистър /1.8.3/ е въз основа на неправомерно осъществено, външно, софтуерно въздействие върху тарифните зони на СТИ, което е било монтирано с нулеви показатели. Въз основа на заключенията на приетите по делото експертизи, въззивният съд е приел за установени и следните обстоятелства: наличното количество ел.енергия в регистър 1.8.3 е отчетено точно, процесното СТИ е било годно и при проверката му за точност на отчитане не са констатирани грешки и от момента на монтажа му до демонтирането му не е било сменяно, т.е. натрупването на процесната енергия е станало след монтажа му. От решаващо значение е счел изводът на експертите, че при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното СТИ, за исковия период е възможно преминаването на отчетено количество енергия. Експертизата е установила и правилното определяне на цената от 12 745.97лв.с ДДС като дължима, съобразявайки цените на технологичните разходи на ел.енергия, определяни с решения на КЕВР за всеки подпериод. При така изложените мотиви, по поставеният въпрос, не следва да се допуска касационно обжалване, защото той не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно разясненията дадени в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС и за него не е налице посоченото от касатора специално основание по чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Съображенията за това са следните: Съгласно чл.295 ГПК, второто решение на въззивната инстанция може да се обжалва - при навеждане на основания за допустимост по чл.280, ал.1 ГПК, релевантни само за втория постановен въззивен акт. Обстоятелствата, които вече са били приети за установени от касационната инстанция /при преценката на спора по същество/ не могат да бъдат пререшавани. В този смисъл, поставеният от касатора въпрос, доколкото е получил отговора си със задължителните мотиви на постановения касационен акт, се явява ирелевантен за настоящето производство. Релевнатните въпроси /тези, които е следвало допълнително да бъдат установени са изрично посочени от касационната инстанция/ и във връзка с тях касаторът не е поставил надлежен въпрос, съставляващ годно общо основание за допустимост. За пълнота на изложението, следва да се посочи, че по поставеният от касатора въпрос е налице трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Съгласно същата, когато е безспорно, че процесното количество електрическа енергия е реално потребено, защото тя е отчетена от СТИ, което от монтажа до демонтажа му не е сменяно /както е в конкретния случай/, е без значение кога точно е осъществено потреблението, защото дължимостта на плащането произтича от общите правила на чл.183 ЗЗД /вж. напр. в този смисъл решения по гр.д.№ 4160/2018г.на ІІІ г.о., по гр.д.№ 961/2016г.на ІІ т.о., 2206/2020г.на ІV г.о, по гр.д.№ 2991/2018г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 1096/2020г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 169/2020г.на ІV г.о., гр.д.№ 4486/2019г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 1978/2020г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 3754/2019г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 1174/2020г.на ІV г.о.,гр.д.№ 1635/2020г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 1898/2021г.на ІІІ г.о.и много други. Наличието на установена съдебна практика /при това съобразена от въззивният съд/ изключва и наличието на специалното основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, съгласно дадените разяснения в т.4 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на касатора следва да се възложат установените като реално направени от ответника разноски в размер на 4 152лв., за заплатено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд