Определение № 4187 от 18.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2025 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 136 875/09.12.2024 година, подадена от „Ел Смарт“ ООД [населено място], против определение № 18 715/20.11.2024 година на Софийски градски съд, ЧЖ-І-Н състав, постановено по ч. гр. д. № 13 363/2024 година. С обжалваното определение съставът на Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното разпореждане № 138 970/01.10.2024 година на Софийския районен съд, гражданско отделение, 76-ти състав, постановено по гр. д. № 16 054/2024 година, с което е върната подадената от „Ел Смарт“ ООД [населено място] против постановеното по същото дело решение № 15 570/13.08.2024 година въззивна жалба с вх. № 302 804/26.09.2024 година, като подадена след изтичането на установения за това срок. В частната касационна жалба са изложени твърдения за това, че обжалваното определение е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото и потвърденото с него разпореждане на Софийския районен съд да бъдат отменени като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, включително администриране на подадената от „Ел Смарт“ ООД [населено място] въззивна жалба. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК дружеството твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд. Ответникът по частната касационна жалба М. К. Г. е подал отговор на същата с вх. № 13 892/05.02.2025 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускането на касационно обжалване на определение № 18 715/20.11.2024 година на Софийски градски съд, ЧЖ-І-Н състав, постановено по ч. гр. д. № 13 363/2024 година и такова не следва да бъде допускано, а ако се допусне жалбата се оспорва като неоснователна с искане за оставяне без уважение и потвърждаване на оспорваното с нея определение. „Ел Смарт“ ООД [населено място] е било уведомено за обжалваното определение на 02.12.2024 година, а подадената от него срещу същото частна касационна жалба е с вх. № 136 875/09.12.2024 година. Предвид на това жалбата е подадена в предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: Съставът на Софийски градски съд е приел, че първоинстанционният съд е бил сезиран от М. К. Г. с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, предявени против „Ел Смарт“ ООД [населено място]. След изпълнение на процедурата на чл. 131 от ГПК, с определение от 08.05.2024 година бил изготвен проект на доклад по делото, разпределена била доказателствена тежест и същото било насрочено в открито съдебно заседание за 30.05.2024 година. За датата на насроченото открито съдебно заседание страните били редовно призовани и дружеството било представлявано от процесуалния си представител адвокат А. Д.. За събиране на доказателства разглеждането на делото било отложено за 03.07.2024 година. В проведеното на посочената дата открито съдебно заседание „Ел Смарт“ ООД [населено място] отново било представлявано от адвокат Д.. Разглеждането на делото било отложено за събиране на доказателства и първоинстанционният съд бил насрочил следващото открито съдебно заседание за 01.08.2024 година. Адвокат Д. била направила изявление, че на посочената дата не била в състояние да се яви в съдебно заседание, тъй като щяла да ползва отпуск. С молба от 01.08.2024 година адвокат Д. поискала да не се дава ход на делото в насроченото за същата дата открито съдебно заседание по изтъкнатите в предходното такова съображения. Посочено било, че управителят на дружеството не притежавал правни познания, направени били доказателствени искания, изразено било становище по същество на делото като в молбата било инкорпориран списък по чл.80 от ГПК. В проведеното на 01.08.2024 година открито съдебно заседание първоинстанционният съдебен състав бил дал ход на делото като бил мотивирал разрешението си с обстоятелството, че липсвали доказателства за сочените от процесуалния представител на дружеството причини за неявяване и тези причини не били внезапни и непреодолими, а за управителя на „Ел Смарт“ ООД [населено място] не били посочени пречки за явяване в съдебно заседание. В същото съдебно заседание първоинстанционният съд се бил произнесъл по допълнително направените доказателствени искания на страните, приключил бил събирането на доказателства, като дал ход на делото по същество и обявил, че ще се произнесе с решение на 14.08.2024 година, от която дата започвал да тече и двуседмичния срок за обжалване на крайния съдебен акт. С решение № 15 570/13.08.2024 година на Софийския районен съд, гражданско отделение, 76-ти състав, постановено по гр. д. № 16 054/2024 година превените от М. К. Г. искове били уважения, като „Ел Смарт“ ООД [населено място] било осъдено да му заплати разноски, както и държавна такса в полза на Софийски районен съд. Било вписано, че съдебният акт подлежал на обжалване в двуседмичен срок, считано от 14.08.2024 година и било разпоредено връчване на препис от решението на страните. Препис от съдебното решение бил връчен на „Ел Смарт“ ООД [населено място] на съдебен адрес на 11.09.2024 година и на 26.09.2024 година същото било подало въззивна жалба вх. № 302 804/26.09.2024 година, която била върната с разпореждане № 138 970/01.10.2024 година на Софийския районен съд, гражданско отделение, 76-ти състав, постановено по гр. д. № 16 054/2024 година. За да постанови същото първоинстанционният съдебен състав бил приел, че въззивната жалба била подадена след влизане в сила на съдебното решение, тъй като срокът за неговото обжалване бил започнал да тече на 14.08.2024 година, както било обявено в открито съдебно заседание и било вписано в текста на самото решение. Първоинстанционният съд бил съобразил, че в разпоредбата на чл. 315, ал. 2 от ГПК бил предвиден специален ред и срок за обжалване на решението, а неговото връчване на страните съставлявало изпълнение на задължението по чл.7, ал. 2 от ГПК и не рефлектирало върху началото на срока за обжалване на съдебния акт. Съгласно чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК въззивната жалба се връщала от администриращия съд, когато била подадена след изтичане на срока за обжалване. С оглед характера на образуваното пред първоинстанционния съд производство и предвид нормата на чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК, то разглеждането на исковете следвало да се извърши по реда на глава XXV от ГПК. Новелата на чл. 315, ал. 2 от ГПК задължавала съда в заседанието, в което бил изслушал устните състезания да посочи деня, в който ще обяви решението си, от който ден течал срокът за обжалването му. Първоинстанционният съд бил съобразил тези свои задължения и в проведеното на 01.08.2024 година открито съдебно заседание бил дал ход по същество на делото, бил обявил датата, на която щяло да бъде постановено съдебното решение и бил разяснил, че от този момент тече и срокът за обжалването му. Решението било обявено ден преди посочената в открито съдебно заседание датата, но в него била вписана вече оповестената дата (14.08.2024 година), от която започвал да тече срокът за обжалването му. Софийският районен съд бил връчил препис от съдебното решение на страните в изпълнение на изискванията на чл. 7, ал. 2 от ГПК, което в случая имало единствено информативен характер и не променяло началния момент за подаване на жалба (ТР № 12/11.03.2013 година, постановено по тълк. д. № 12/2012 година на ОСГК на ВКС), а в съобщението, с което било връчено на дружеството съдебното решение изрично било отбелязано, че актът подлежал на обжалване, както било посочено в него. Както било изяснено и в цитирания тълкувателен акт не била налице изтъкнатата в частната въззивна жалба колизия между нормите на чл. 7, ал. 2 от ГПК и чл. 315, ал. 2 от ГПК. Не съществувало посоченото във въззивната частна жалба изискване изпълнението на чл. 315, ал .2 от ГПК да било поставено в зависимост от присъствие на всички страни и/или процесуалните им представители в съдебното заседание, в което съдът посочвал деня, в който ще обяви решението си, от който течал срокът за ожалването му. Неоснователни били възраженията по отношение на незаконосъобразността на разрешението на първоинстанционния съд да насрочи разглеждане на делото през съдебната ваканция, както и за несъобразяване в нормата на чл. 142, ал. 2 от ГПК и нарушение на принципа за равнопоставеност на страните и накърняване на правото на защита на „Ел Смарт“ ООД [населено място]. Съгласно чл. 319, ал. 3, т. 2 от ЗСВ в периода на съдебна ваканция се разглеждали дела за незаконно уволнение, поради което при насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 01.08.2024 година. съдът не бил допуснал нарушение на закона и бил осигурил срочното приключване на бързото производство, с което бил сезиран. Според разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ГПК (в приложимата редакция от ДВ, бр. 11/2023 година) съдът отлагал делото, ако страната или пълномощникът й или само пълномощникът не можели да се явят поради препятствие, което страната не можела да отстрани. В проведеното на 03.07.2024 година открито съдебно заседание пълномощникът на „Ел Смарт“ ООД [населено място] бил заявил невъзможност за явяване, но не било направено искане за определяне на друга дата и не била посочена невъзможност за явяване на друг процесуален представител. Едва с молба от 01.08.2024 година адвокат Д. била поискала отлагане на делото, но не била представила доказателства за наличие препятствие за явяването й в насроченото за същата дата открито съдебно заседание, което не можела да отстрани. Липсвали доказателства в подкрепа на твърдението, че същата била заявила в този период и била ползвала платен годишен отпуск. Вън от това, сам по себе си ползваният отпуск от процесуалния представител на страната не представлявал внезапно възникнало непреодолимо препятствие за адвоката, което да било основание за отлагане на делото (решение № 65/15.07.2020 година, постановено по гр. д. № 4304/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.). Ползването на отпуск можело да бъде съобразено с датата на съдебното заседание и адвокат Д. била разполагала с възможност да отложи или прекъсне ползването на отпуска си, което изцяло било зависело от нейната воля (решение № 72/08.06.2012 година, постановено по т. д. № 87/2012 година, по описа на ВКС, ТК, І т. о., решение № 200/06.12.2013 година, постановено по гр. д. № 4378/2013 година по описа на ВКС, ГК, III г. о, Решение № 10/01.02.2023 година, постановено по гр. д. № 4103/2022 година по описа ва ВКС, ГК, ІV г. о.). Тя също била разполага с възможността да преупълномощи друг адвокат за осъществяване на процесуалното представителство в това съдебно заседание, както и с възможността да информира дружеството, включително за опцията за упълномощаване на друг адвокат. Изложените твърдения в частната въззивна жалба не касаели факти, относими към хипотезата на лишаване на страната от възможност да участва в делото, поради нарушаване на съдопроизводствените правила, тъй като „Ел Смарт“ ООД [населено място] било било редовно призовано за съдебно заседание на 01.08.2024 година на основание чл. 56, ал .2 от ГПК. Неявяването на страната, която била редовно призовава, не било пречка за разглеждане на делото, при липсата на доказателства за препятствие за явяване на пълномощника, което страната не можела да отстрани, съгласно чл. 142, ал. 1от ГПК. Затова за „Ел Смарт“ ООД [населено място] били налице достатъчно възможности да предприеме процесуални действия, включително да изрази становище по същество на спора. От последното дружеството се е възползвало като в молбата от 01.08.2024 година процесуалният му представител бил застъпил становище по същество и е представил списък по чл.80 от ГПК. Във връзка с доводите в частната въззивна жалба следвало да се отбележи, че представянето на пледоария след запознаване с протокола от последното открито съдебно заседание било възможност по чл. 149, ал. 3 от ГПК, а не задължение на съда, но искане за предоставяне на срок за писмена защита дружеството не било направило. Противно на твърденията в частната въззивна жалба и на двете страни в първоинстанционното производство било обезпечено правото на участват в съдебно заседание при спазване на закрепения в новелата на чл. 8 от ГПК принцип на състезателното начало. Започналият да тече, съгласно чл. 315, ал. 2 от ГПК, на 14.08.2024 година срок за обжалване на решение № 15 570/13.08.2024 година на Софийския районен съд, гражданско отделение, 76-ти състав, постановено по гр. д. № 16 054/2024 година бил изтекъл на 28.08.2024 година Като бил върнал подадената след изтичане на срока за обжалване въззивна жалба вх. № 302 804/26.09.2024 година срещу решението от 13.08.2024 година първоинстанционният съд бил постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, а подадената срещу него частна жалба се явявала неоснователна. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Ел Смарт“ ООД [населено място] е поискало въззивното определение на Софийски градски съд да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите за това: 1) ако страната отсъства от съдебното заседание, в което съдът посочва датата на обявяване на решението, въвежда ли нормата на чл. 315, ал. 2 от ГПК законова фикция, че тя е уведомена за датата и съдържанието на решението, както и счита ли се, че на страната е известно съдържанието на акта, когато в нейно отсъствие е посочена датата на постановяването му? и 2) законосъобразно ли е да се приложи ал. 2 на чл. 315 от ГПК, ако съдът не е приложил ал. 1-да прикани отново страните да сключат спогодба?. Изложени са твърдения, че отговорите на така поставените въпроси са от значене за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради което са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Видно от текста на чл. 315, ал. 1 от ГПК в заседанието за разглеждане на делото съдът отново приканва страните към спогодба и ако такава не се постигне, събира представените доказателства и изслушва устните състезания, а в ал. 2 на същата разпоредба се предвижда, че в същото заседание съдът посочва деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече срокът за обжалването му. От текста на разпоредбата е видно, че двете и алинеи се отнасят до различни процесуални действия на съда. В чл. 315, ал. 1 от ГПК е посочена поредността на действията, които съдът следва да извърши при разглеждането на делото в откритото съдебно заседание до приключване на устните състезания. Същевременно ал. 2 на същата разпоредба предвижда задължение на съда да обяви датата, на която ще постанови решението си, като от текста на същата, както и от текста на чл. 315, ал. 1 от ГПК, не следва извода, че обявяването на датата е в зависимост от това дали съдът е извършил всичките процесуални действия, които е трябвало да извърши в съдебното заседание. Затова пропускът да бъдат извършени едно или почете от тези процесуални действия не води до невъзможност на съда да обяви датата на която ще постанови решението си по чл. 315, ал. 2 от ГПК. Този пропуск може да намери отражение върху процесуалната или материално правната законосъобразност на решението, но наличието му не е пречка за обявяване на датата по чл. 315, ал. 2 от ГПК. Разпоредбите на ал. 1 и ал. 2 на чл. 315 от ГПК, както поотделно, така и заедно са ясни и не будят съмнение, поради което не се налага тълкуване за изясняване на действителния им смисъл. С оглед на това не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на исканото касационно обжалване по втория от поставените от „Ел Смарт“ ООД [населено място] въпроси. Такова не е налице и по първия от въпросите. На първо място обявяването на датата на постановяване на решението по чл. 315, ал. 2 от ГПК не създава предположение, че страните са запознати със съдържанието на същото. То служи само да уведоми страните, за това, кога решението ще бъде постановено, като страните имат задължението да се уведомят за обявеното на посочената дата решение и да се запознаят със съдържанието му. На второ място разпоредбата на чл. 315, ал. 2 от ГПК не изисква страната да присъства в насроченото съдебно заседание за да може съдът да обяви датата, на която ще постанови решението си. За съдебното заседание се изготвя протокол, до който страната има достъп и при полагане на необходимата грижа може да се запознае със съдържанието му, като с оглед на това предприеме необходимите действия за защита на правата си, включително и обжалване на постановеното решение. Във връзка с това са определение № 625/07.11.2014 година, постановено по ч. гр. д. № 5710/2014 година, по описа на ВКС, ГК, І г. о., определение № 275/20.06.2011 година, постановено по ч. гр. д. № 117/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., определение № 35/09.02.2010 година, постановено по ч. гр. д. №595/2009 година, определение № 52/24.01.2011 година, постановено по ч. гр. д. 723/2010 година, определение № 519/22.07.2021 година, постановено по ч. гр. д. № 3754/2015 година и определение № 504/29.10.2018 година, постановено по ч. гр. д. № 3778/2018 година, четирите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Наличието на установена съдебна практика по отношение на приложението на чл. 315, ал. 2 от ГПК, с която обжалваното въззивно определение на Софийски градски съд е съобразено е пречка за допускането на исканото касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, доколкото не са изложени твърдения, че тази практика е неправилна и трябва да бъде изоставена, да бъде актуализирана или пък осъвременена с оглед на промяна в обществено икономическите или социални условия. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Ел Смарт“ ООД [населено място] е поискало въззивното определение на Софийски градски съд да бъде допуснато до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното определение представлява основание за касационно обжалване на въззивното определение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното определение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на определението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В конкретния случай твърденията за очевидна неправилност на обжалваното определение могат да се изведат само от твърденията в частната касационна жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на тези изводи на съдилищата по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Изложените от „Ел Смарт“ ООД [населено място] твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна на разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива основания може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното определение, същото може да бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за това. Предвид на това не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Софийски градски съд. С оглед на горното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определение № 18 715/20.11.2024 година на Софийски градски съд, ЧЖ-І-Н състав, постановено по ч. гр. д. № 13 363/2024 година, по подадената против него от „„Ел Смарт“ ООД [населено място]. частна касационна жалба с вх. № 136 875/09.12.2024 година и такова не трябва да се допуска. С оглед изхода на делото „Ел Смарт“ ООД [населено място] ще трябва да заплати на М. К. Г. сумата от 400.00 лева разноски по делото. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение