Определение № 1135 от 11.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 1648/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Хидроенерджи груп“ ООД срещу решение №72/26.02.24г. по т.д.№39/24 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение №47/09.04.2020г. по т.д.№211/18г. по описа на Окръжен съд Хасково в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от дружеството срещу „БМК Холдинг“ АД при условията на евентуалност иск за присъждане на обезщетение за претърпени вреди от неизпълнен договор за комбинирани услуги от 29.11.2017г. в размер на 33 194,82 лв. В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост и за неправилност на въззивния съдебен акт в обжалваната му част, поради допуснати от съда нарушения на материалния закон и процесуалните правила и поради необоснованост. Оспорен е изводът на съда,че не е налице виновно и недобросъвестно неизпълнение на договора, което да обуславя отговорност за възникнали вреди в патримониума на ищеца, поради това,че договорът е прекратен валидно. В тази връзка поддържа, че решаващият състав е обсъдил само част от доказателствата; не е посочил правилно част от направените от страните искания и възражения; не е изложил мотиви защо игнорира доказателства, които имат отношение към предмета на спора. Касаторът счита,че съдът е излязъл извън предмета на спора, като е подменил изложените в исковата молба правопораждащи спорното право обстоятелства, приемайки, че се твърди наличие на виновно и недобросъвестно прекратяване на договора от страна на ответника,без да има основание за това, вместо твърдяното в исковата молба,че неизпълнението от ответната страна се изразява в преустановяване изпълнението на задължението на ответника по чл.3 от договора да закупува и приема активната електрическа енергия от търговеца до края на действието му, като едностранно го е прекратил. Тези твърдения, според касатора, са останали изобщо необсъдени от съда, нито са съобразени клаузите на чл.2 и чл.3 от договора, установяващи задължения за ищеца да продаде и осигури, а ответникът да закупи съответното количество активна електроенергия и тази на чл.15 ал.5, предвиждаща неустойка при едностранното прекратяване на договора преди изтичането на срока му. Касаторът счита,че наличието на тази санкция,дори при нейната нищожност, дава възможност да се търси обезщетение за неизпълнението по общия ред. От своя страна касаторът поддържа,че е бил изправна страна по договора, тъй като е изпълнил всичките си задължения, а от неизпълнението на ответника е претърпял загуба и е пропуснал да реализира печалба, за които следва да бъде обезщетен с претендираната от него сума,включваща и ДДС. По тези съображения касаторът е поискал въззивното решение да бъде обезсилено, евентуално - отменено, като с решението си касационната инстанция уважи иска му. Претендира разноски. Искането си за допускане на касационния контрол по същество касаторът обосновава в хипотезите на чл. 280 ал.2 предл.2 и предл.3 и чл.280 ал.1т. 1 ГПК, поддържайки в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховен касационен съд по следните материално-правни въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да посочи /възпроизведе/ вярно,точно, пълно, ясно и непротиворечиво исканията, възраженията и доводите на страните,както по съдържание, така и по смисъл? /противоречие с решенията по т.д.№1106/10г. на ІІ т.о. на ВКС и по т.д.№796/18г. на ІІ т.о. на ВКС/; 2. Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви и да направи правните си изводи по предмета на спора и въз основа на събраните в хода на процеса доказателства,преценени заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните? /противоречие с ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС, ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и с решенията по чл.290 ГПК по т.д.№2220/15г. на ІІ т.о. на ВКС, по т.д.№1106/10г. на ІІ т.о. на ВКС, по т.д.№1287/19г. на ІІ т.о. на ВКС, по т.д.№2382/16г. на ІІ т.о. на ВКС, по т.д.№1204/18г. на ІІ т.о. на ВКС и по т.д.№2217/16г. на І т.о. на ВКС/; 3. При едностранно прекратяване на договора отпада ли отговорността на прекратяващата страна за вреди ако тя не изпълни задълженията си по договора за определения в него срок,включително и в случаите,когато в договора е предвидена неустойка при прекратяване на това основание за прекратяващата страна,впоследствие квалифицирана като нищожна,поради противоречие с добрите нрави,с влязло в сила решение? /противоречие с решенията по т.д.№1402/22г. на първо т.о. на ВКС и по т.д.№346/07г. на І т.. на ВКС/; 4. Налице ли е излизане извън предмета на спора ,когато съдът, вместо по изложените в исковата ни молба правопораждащи спорното право обстоятелства, че неизпълнението от ответната страна се изразява в преустановяване изпълнението на задължението на ответника да закупува и приема активната електрическа енергия от търговеца до края на действие на договора, се е произнесъл по незаявени от нас правопораждащи спорното право обстоятелства,че неизпълнението на задължението на ответника се свързва с наличие на виновно и недобросъвестно прекратяване на процесния договор преди изтичането на едногодишния срок,за който същият е сключен,без да има законово или договорно основание за това? /противоречие с ТР №2/29.02.2012г. по тълк.д.№2/11г. на ВКС и с решенията по т.д.№912/17г. на І т.о. на ВКС, по т.д.№838/19г. на І т.о. на ВКС, по т.д.№118/10г. на ІІ т.о. на ВКС, по т.д.№490/10г. на ІІ т.о. на ВКС, по т.д.№680/10г. на ІІ т.о. на ВКС и по т.д.№2333/14г. на І т.о. на ВКС/. Ответникът „БМК холдинг“ АД се е противопоставил на искането за допускане на обжалваното решение до контрол по същество с доводи за неотносимост на поставените в изложението въпроси.По същество е изложил съображения за неоснователност на наведените в касационната жалба оплаквания и искане за отмяна на въззивния акт. Прави се искане за присъждане на направените в производството разноски. Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: За да постанови решението си, съставът на Пловдивски апелативен съд е приел,че по силата на сключения между страните договор от 29.11.2017г. ищецът се е задължил за срок от една година /до 31.12.2018г./ да доставя на ответника активна нетна електрическа енергия, както и да извършва услугите „балансиране и прогнозиране на потреблението“, а ответникът - да я закупува и приема, като му заплаща доставените и отчетени по търговските електромери количества електрическа енергия на цена в размер от 89,50 лв. за МВтч; че с чл.12 т.3 от договора е предвидена възможност за едностранно прекратяване с 30-дневно писмено предизвестие, отправено до другата страна, считано от 0.00 ч на първо число на месеца, следващ месеца, в който е изтекъл срока на предизвестието; че едностранно с писмено предизвестие от 23.03.18 г., получено на 26.03.18 г. ответникът е прекратил договора на посоченото основание, считано от 30.04.2018 г., като няма спор,че от 01.06.2018г. ответникът е преминал към друг доставчик и е включен в друга балансираща група. Приел е,че претенцията на ищеца за обезщетение е във връзка с едностранното прекратяване на договора от страна на „БМК Холдинг“ АД като същото се претендира за вредите, настъпили вследствие на това прекратяване, представляващо неизпълнение на договорното задължение за закупуване на ел.енергия в рамките на уговорения едногодишен срок, които вреди се измеряват в разликата между цената, на която ищецът е закупил от „Енекод“АД по сключен с него на 19.12.2017 г. договор за покупко-продажба на ел.енергия, заявена като необходима за покриване нуждите на ответника електроенергия при уговорена единична покупна цена от 80.50 лв/МВтч и цената, на която тя е била продадена на борсата след прекратяването на договора – през периода юни-декември 2018г. – по средна борсова такава от 54.08 лв./Мвтч, умножена по средномесечното количество, заявено и доставено на ответника през периода януари-май 2018г. Във връзка с установяването на размера на претенцията съдът е обсъдил заключението на назначената и изслушана по делото счетоводна експертиза. Посочил е, че за да възникне право на обезщетение за вреди по смисъла на чл.82 ЗЗД вр. чл.79 ал.1 ЗЗД, е необходимо да е налице неизпълнение на поето договорно задължение от противната страна,като в случая ищецът свързва твърдяното неизпълнение на задължението за изкупуване на електрическа енергия от ответната страна с виновното и недобросъветстно прекратяване на договора преди изтичането на едногодишния срок, за който същият е сключен, без наличие на законово или договорно основание за това. Счел е,че такова виновно и недобросъвестно действие в случая не е налице, доколкото с клаузата на чл.12 т.3 от договора изрично е предвидена възможност за всяка една от страните той да бъде прекратен с едностранно писмено предизвестие, отправено до другата страна, с което, независимо от определения от страните в чл.19 т.1 срок на договора, страните са се съгласили, че прекратяването му може да бъде осъществено и чрез едностранно писмено предизвествие от всяка една от страните,като същевременно тази клауза не включва условия или ограничения, които да сочат, че тя няма да важи в рамките на едногодишния срок. Въз основа на това и тъй като ответникът в предизвестието си за прекратяване се е позовал именно на тази клауза съдът е направил извода, че тезата, че е налице виновно и недобросъвестно неизпълнение на договора, което да обуславя отговорност за възникнали вреди /загуби и пропуснати ползи/ в патримониума на ищеца, не може да бъде възприета. На основата на тези разсъждения съставът на ПАС е намерил разглеждания иск за вреди по чл.82 от ЗЗД за неоснователен. По тези съображения и предвид същите крайни изводи, до които е достигнал първоинстанционния съд, решението му е потвърдено. Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК, прилагана в съответствие с разясненията в т.1 от Тълкувателно решение №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационният контрол на въззивното решение по този ред се допуска, ако с изложението на касатора са обосновани едновременно както общата, така и допълнителните предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при не само сочена, но и обоснована някоя от хипотезите, визирани в т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. Същите следва да бъдат от правно естество и разрешаването им да има общозначим характер, а не да касаят пряко фактите по конкретното дело и извършената от съда тяхна преценка, тъй като в този случай въпросът би бил по правилността на решението, която е предмет на разглеждане при осъществяването на дейността на касационната инстанция след допускането на решението до касационен контрол. Когато съществува вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо касационната инстанция е длъжна и служебно, без да е направено възражение от страната, да допусне обжалваното решение за проверка на неговата валидност и допустимост. В случая касаторът изрично се позовава на въведената от законодателя с нормата на чл.280 ал.2 предл.2 ГПК такава предпоставка, но извод за наличие на вероятност обжалваното решение да е недопустимо, не може да бъде направен от данните по делото. Съгласно разясненията в т.9 от ППВС №1/1985г. недопустим е съдебният акт, който не отговаря на изискванията, при които съдът може да даде разрешение по същество на поставения му за разглеждане въпрос – напр. когато е постановено при липса на право на иск, при ненадлежното му упражняване, при оттегляне и отказ от иска; при липса на искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие; по устно предявен иск, при произнасяне въпреки липсата на подведомственост или родова подсъдност на спора, когато с решението не е разгледан иск на предявеното основание, или е разгледан иск, който не е предявен, вместо предявения такъв, когато решението е постановено спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна, вместо спрямо надлежната такава или при неучастие на задължителен другар. С исковата молба са предявени при условията на евентуално обективно съединяване иск за заплащане на компенсаторна неустойка за предсрочното прекратяване на договора между страните в размер на 33 709,72 лв., предвидена в чл.15 ал.5 от него, и евентуален такъв – за заплащане на обезщетение в размер на 33 194,82 лв. за понесените от ищеца вреди от неизпълнението на договорното задължение на ответника да приема и изкупува доставената от ищеца електрическа енергия за периода от прекратяването до края на срока на договора, изразяващи се в разликата между уговорената единична цена за МВтч /89.50 лв./ и по-ниската единична средна борсова цена /54,08 лв./, на която са продадени предвидените за ответника за остатъка от договора количества електроенергия /780,981 МВтч/ с включен ДДС. Производството по предявения главен иск е приключило с окончателно решение на ВКС, с което той е отхвърлен, поради нищожност на клаузата за неустойка. При връщането на делото на въззивната инстанция за произнасяне по евентуалния иск с оглед изхода по главния такъв, съставът го е разгледал на предявеното основание като иск за обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение /чл.82 ЗЗД/, съобразявайки изложените в исковата молба обстоятелства и петитум и, като е приел за недоказани елементите от фактическия състав на договорната отговорност за обезвреда, е отхвърлил иска. Настоящият състав намира,че с произнасянето си апелативният съд не е подменил предмета на спора, поради което не може да бъде направен извод за вероятност решението му да е недопустимо както на това твърдяно от касатора основание, така и на останалите,посочени по-горе. От формулираните в изложението към касационната жалба основания за допускане на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт първите два въпроса са от процесуален характер и касаят задълженията на въззивния съд, с които същият е обвързан при постановяването на решението си. Поради това въпросите са принципно обуславящи крайния изход на делото, но не са разрешени от състава в противоречие както със сочената от касатора практика на касационната инстанция, така и със служебно известната на състава относима към тях такава. Цитираните в изложението с първия от въпросите решения на ВКС не съдържат изобщо разрешения в търсения с него смисъл. Освен това липсата на дословно възпроизвеждане на сочената от касатора част от текста на допълнителната искова молба в мотивите на съдебното решение не може да бъде квалифицирано като съществено процесуално нарушение, допускането на което е обусловило крайния изход на делото,тъй като съдът се е произнесъл в смисъла на изложените от ищеца твърдения и искане. Дали ответникът е бил с „ясното съзнание за увреждането и отговорността, която поема с това свое поведение“ са обстоятелства, които нямат правно значение за фактическия състав на договорната отговорност за неизпълнение на поето с договора задължение,поради което необсъждането им в мотивите на съдебния акт не се отразява на крайния извод за липса на неизпълнение. Този извод е основан на безспорния факт,че договорът е бил прекратен по предвидения в самия него по съгласие на страните ред – с едностранно предизвестие, срокът за което е бил изтекъл. Вторият от въпросите касаторът свързва с довода си,че съдът „не е разгледал и обсъдил заедно и поотделно разпоредбите на чл.1 ал.1, чл.2 ал.1 и ал.2,чл.3 ал.1, чл.15 ал.5 и чл.19 ал.1 от договора“. Такъв довод би бил релевантен, ако е обвързан с въпрос за тълкуването на договорите, доколкото в касационната жалба се излага,че посочените клаузи визират волята на страните едностранното прекратяване по реда на чл.12 ал.3 от договора да бъде скрепено със санкция /в случая неустойка/, която може да бъде търсена и по общия ред за вреди. Такъв въпрос обаче не е формулиран. Четвъртият въпрос не е от правно, а от фактическо естество и е по правилността на произнасянето на въззивния съд.Освен това същият е свързан с оплакването за недопустимост на съдебния акт, каквато по-горе в настоящото определение е отречена да е налице. По третия въпрос съдът изобщо не е разсъждавал.Смисълът на въпроса се състои в това дали при предвидена в договора компенсаторна неустойка за едностранното му предсрочно прекратяване /призната с влязло в сила решение за нищожна/ се изключва общата отговорност на прекратяващия за вреди от неизпълнение на задълженията, които той е поел да изпълнява до края на срока на договора.Дори да бъде конкретизиран и преформулиран по този относим към фактите по делото,свързани с предмета на спора, начин, въпросът не само че не кореспондира с изложените от съда решаващи мотиви, но и не е бил разрешен в цитираните като практика,в противоречие с която влиза обжалвания съдебен акт, решения на касационната инстанция. Поради изложеното следва да се приеме,че достъпът до касация в сочената хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не се обосновава с нито един от поставените въпроси. Решението на въззивния съд не може да бъде квалифицирано и като очевидно неправилно. Константна е практиката на ВКС по прилагането на това самостоятелно основание за допускане на касационния контрол на въззивните решения, според която, за да бъде прието за осъществено, следва да е налице такъв съществен порок на съдебното решение, който да е установим още с първоначалния му прочит, като например съдът да е основал изводите си на отменен закон или да е приложил действащия такъв в обратния му смисъл; да не е изложил никакви мотиви или изложените такива да са в очевиден разрез с правилата на формалната логика и др. под. Наведените от касатора във връзка с това основание съображения /за необсъждане на изложените в исковата молба доводи и твърдения и подменянето им от съда с други и за липса на мотиви/ не обосновават нито една от примерно изброените в нея хипотези на очевидна неправилност и следователно не могат да бъдат отнесени към разпоредбата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, доколкото по характера си представляват оплаквания за, които попадат в приложното поле на чл.281 ГПК и по които в настоящата фаза на касационното производство съставът не може да се произнася. Изложеното дава основание на настоящия състав да постанови отказ за допускане на касационна проверка за законосъобразност на атакуваното пред Върховен касационен съд въззивно решение. Данни за направени от ответника по касационната жалба разноски във връзка с подадения от него отговор не са налице,поради което такива не се присъждат. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Второ търговско отделение