Определение № 184 от 18.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1016/2020 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от С. И. С., чрез процесуалния представител адвокат Т. против въззивно определение № 24579 от 22.10.2019г. по в.ч.гр.д. № 13380 по описа за 2019г. на Софийски градски съд, в частта с която е потвърдено определение от 14.05.2019г. по гр.д.№ 80960/2015г. на СРС в частта, с която е оставена без уважение молбата му за освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване на постановения съдебен акт. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което иска, след като бъде допуснато касационно обжалване, да бъде отменено, а въпросът разрешен по същество с уважаване на искането му. Отделно счита, че компетентен да се произнесе, на основание чл.274, ал.2, вр. ал.1 ГПК е Апелативен съд София, на който делото следва да бъде изпратено. Като основание за допустимост, в представеното към жалбата изложение, жалбоподателят се позовава на всички основания за допустимост по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, като поставя следните въпроси: 1. Следва ли въззивен съд да подвежда страна по делото, като посочва в акта си, че същият подлежи на обжалване, след като съгласно чл.274 ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дала, решенията по които не подлежат на обжалване? С това си поведение съдът нарушава ли правото на справедлив и безпристрастен съд на страната и чл.47 от Хартата на основните права в ЕС?, 2. Допустимо ли е съд да твърди, че страната не е посочила други дела, по които е била освобождавана от внасяне на такса, след като такива са били посочени с конкретен номер, състав и съд? Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното: Настоящият частен жалбоподател е бил ответник в производство по гр.д.№ 80960/2015г.на СРС, приключило с решение № 22120 от 24.01.2019г., с което е прието за установено, че дължи на „Банка ДСК”ЕАД сумите от 406.86лв., главница по револвиращ кредит от 3.04.2012г., ведно със законната лихва от 28.08.2015г., 95.06лв.- договорна лихва за периода 4.02.2014г.- 27.08.2015г., 0.50лв.- наказателна лихва за периода 18.08.2015г. - 27.08.2015г., 37.50лв. – заемни такси, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 51434/2015г.на СРС. Той е подал въззивна жалба, която е оставена без движение за внасяне на държавна такса от 25лв., с разпореждане № 114881/14.05.2019г. на СРС. В срока за представянето й, жалбоподателят е подал молба за освобождаване от внасяне на държавна такса, която не е уважена Последвала е частна жалба срещу този акт, която също е оставена без уважение със сега обжалваното определение № 24579 от 22.10.2019г. В определението си съдът е посочил, че актът му подлежи на обжалване пред ВКС в 7-дневен срок. Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че компетентен да разгледа настоящата частна жалба, на основание чл.274, ал.2, вр .ал.1 ГПК е Апелативен съд София. В конкретният случай е приложима разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК и компетентен е Върховния касационен съд, доколкото е налице искане за касационно обжалване на определение на въззивен съд, с което се дава разрешение по същество на „друго производство”, а не се обжалва преграждащо определение и не е налице случай, за който изрично да е посочено в закона, че подлежи на обжалване /вж. в този смисъл определения по ч.гр.д.№ 289/2020г. на ІІІ г.о., по ч.гр.д.№ 431/2020г. на ІІІ г.о., ч.гр.д.№ 238/2020г. на ІV г.о./ Подадената частна касационна жалба е недопустима, на основание чл.274 ал.4 ГПК, във вр.с чл.280, ал.3, т.1 ГПК, пред вид цената на предявените искове, всеки един от които е под 5 000лв. Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК въззивното решение, което би било постановено по този иск, не би подлежало на касационно обжалване, от което следва, съгласно препращащата разпоредба на чл.274 ал.4 ГПК, че обжалваното по настоящото дело, въззивно определение № 24579 от 22.10.2019г. на СГС не подлежи на касационно обжалване. Подадената частна касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея частно производство следва да се прекрати /вж. в този смисъл определения по ч.гр.д.№ 4693/2019г. на ІV г.о., ч.гр.д.№ 431/2020г. на ІІІ г.о./ Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение