Определение № 159 от 06.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 244/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Ф. П. Ф. срещу определение № 260135 от 8. 12. 2020 г. по ч. т. д. № 648/2020 г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, трети състав, с което е потвърдено определение № 167 от 7. 04. 2020 г. по т. д. № 181/2018 г. на Хасковски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на частния касационен жалбоподател за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване на решение № 151 от 18. 12. 2019 г. по същото дело на Хасковски окръжен съд. Частният касационен жалбоподател поддържа, че обжалваното определение на въззивния съд е недопустимо и неправилно поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационното обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси: „1. Следва ли при подадена молба по чл. 83, ал. 2 ГПК и констатирани нередовности на същата на страната да бъдат дадени указания и да й се даде възможност да отстрани тези нередовности, съответно да представи изискуемите доказателства, включително декларация за семейно и имотно състояние?; 2. Следва ли съдът да укаже на молителя да представи липсващите според него доказателства и данни в обосноваване на затруднено материално състояние, и едва след предоставянето на тази възможност, да постанови акта си, съобразявайки всички относими към преценката обстоятелства в конкретния случай при разглеждането на молба с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК?; 3. Въз основа на представените от страната доказателства и заявените данни ли съдът следва да прецени дали същата разполага с достатъчно средства към момента на искането за освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК или може да се обуславя и от евентуални и хипотетични възможности за реализиране на доход?; 4. Относно приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК и извършването на преценка за наличие на основания за освобождаване от държавна такса и разноски.“ Твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по въведените въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както следва: по първи и втори въпрос – с определение № 607 по ч. гр. д. № 6826/2013 г., определение № 654 по ч. гр. д. № 3882/2014 г., ІV г. о. и определение № 435 от 19. 10. 2016 г. по ч. т. д. № 1918/2016 г., І т. о., по трети въпрос – с определение № 573 от 12. 07. 2011 г. по ч. т. д. № 230/2011 г., ІІ т. о., определение № 318 от 12. 07. 2012 г. по ч. гр. д. № 293/2012 г., ІІ г. о., определение № 496 от 10. 07. 2013 г. по ч. т. д. № 2492/2013 г., ІІ т. о., определение № 442 от 19. 12. 2013 г. по ч. гр. д. № 7440/2013 г., ІV г. о., определение № 603 от 25. 05. 2014 г. по ч. т. д. № 2139/2014 г., ІІ г. о., определение № 342 от 10. 08. 2018 г. по ч. гр. д. № 1790/2018 г., ІІІ г. о. и определение № 294 от. 14. 07. 2020 г. по ч. гр. д. № 1685/2020 г., ІІІ г. о. и по четвърти въпрос – с определение № 155 от 7. 04. 2020 г. по ч. т. д. № 173/2020 г., ІІ т. о., определение № 603 от 2. 10. 2014 г. по ч. т. д. № 2139/2014 г., ІІ т. о., определение № 573 от 12. 07. 2011 г. по ч. т. д. № 230/2011 г., ІІ т. о., определение № 612 от 12. 08. 2010г. по ч. т. д. № 564/2010 г., ІІ т. о., определение № 496 от 10. 07. 2013 г. по ч. т. д. № 2492/2013 г., ІІ т. о. и определение № 305 от 15. 06. 2009 г. по ч. гр. д. № 335/2009 г., ІІІ г. о. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите по чл. 274, ал. 3 вр. чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Ф. Ф. и Йорданка Никова, действаща като ЕТ „Валпетрос – Йорданка Никова“, са подали въззивна жалба срещу решение № 151 от 18. 12. 2019 г. по т. д. № 181/2018 г. на Хасковски окръжен съд, която е била оставена без движение за отстраняване на подробно посочени нередовности, между които представяне на вносен документ за внесена дължима държавна такса за въззивно обжалване в размер на 1 191, 12 лв. В срока за отстраняване на нередовностите на жалбата Ф. Ф. е депозирал молба за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване, която е оставена без уважение с определение № 167 от 7. 04. 2020 г. по т. д. № 181/2018 г. на Хасковския окръжен съд. Ф. е подал частна жалба вх. № 5016/3. 06. 2020 г. срещу определение № 167 от 7. 04. 2020 г. по т. д. № 181/2018 г., която съдът е оставил без движение, като е указал на частния жалбоподател да внесе държавна такса в размер на 15 лв. за обжалването. В срока за отстраняване на констатирания от съда недостатък на частната жалба Ф. е подал молба за освобождаване от дължимата държавна такса за обжалване с частна жалба, която съдът е оставил без уважение с определение № 285 от 22. 06. 2020 г., съобщено на жалбоподателя на 1. 07. 2020 г. В срока за обжалване Ф. е подал искане с посочено правно основание чл. 253 ГПК за оттегляне на определение № 285 от 22. 06. 2020 г. по т. д. № 181/2018 г. на Хасковски окръжен съд поради допусната грешка при преценката за неоснователност на искането му по чл. 83, ал. 2 ГПК, което е оставено без уважение от съда с определение № 333 от 20. 07. 2020 г. Жалбоподателят е депозирал нова молба по чл. 253 ГПК, като е поискал Хасковски окръжен съд да отмени определение № 333 от 20. 07. 2020 г., постановено по т. д. № 181/2018 г. поради грешка. С определение № 260127 от 15. 09. 2020 г. Хасковски окръжен съд е оставил без уважение искането на Ф. за отмяна на определение № 333 от 20. 07. 2020 г. по т. д. № 181/2018 г. на основание чл. 253 ГПК и е върнал частна жалба вх. № 5016/3. 06. 2020 г. срещу определение № 167 от 7. 04. 2020 г. по т. д. № 181/2018 г. на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК поради неотстраняване на нередовността й – неприлагане на вносен документ за дължима такса за обжалване в размер. Ф. е подал частна жалба вх. № 261269/5. 10. 2020 г. срещу определение № 260127 от 15. 09. 2020 г. по т. д. № 181/2018 г. на Хасковски окръжен съд, по която е образувано ч. т. д. № 648/2020 г. на Пловдивски апелативен съд. С обжалваното определение № 260135 от 8. 12. 2020 г. по ч. т. д. № 648/2020 г. Пловдивски апелативен съд се е произнесъл по частна жалба вх. № 5016/3. 06. 2020 г. на Ф. срещу определение № 167 от 7. 04. 2020 по т. д. № 181/2018 г. на Хасковски окръжен съд. За да потвърди определението на първоинстанционния съд, апелативният съд е споделил извода за отсъствието на предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаването на молителя от дължимата държавна такса за въззивно обжалване. По ч. т. д. № 648/2020 г. на Пловдивски апелативен съд е постановено и определение № 260137 от 8. 12. 2020 г., с което е потвърдено определение № 260127 от 15. 09. 2020 г. по т. д. № 181/2018 г. на Хасковски окръжен съд, с което е върната частна жалба вх. № 5016/3. 06. 2020 г. на Ф. Ф. срещу определение № 167 от 7. 04. 2020 г. по т. д. № 181/2018 г. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, намиращ приложение и за частните касационни жалби на основание чл. 274, ал. 3 ГПК, независимо от предпоставките по ал. 1 въззивният съдебен акт се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Според задължителните разяснения по т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният въззивен акт да е недопустим или нищожен, като преценката за валидността и допустимостта се извършва с акта по същество на подадената касационна жалба. Настоящият състав на ВКС намира, че е налице предпоставката по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Пловдивски апелативен съд за проверка неговата допустимост. За да е налице компетентност на въззивния съд да се произнесе по основателността на подадена частна жалба срещу определение или разпореждане на първоинстанционния съд, въззивната инстанция следва да е редовно сезирана с тази частна жалба и същата да е процесуално допустима. В случая ч. т. д. № 648/2020 г. на Пловдивски апелативен съд е било образувано по частна жалба вх. № 261269/5. 10. 2020 г. на Ф. Ф. срещу определение № 260127 от 15. 09. 2020 г. по т. д. № 181/2018 г. на Хасковски окръжен съд, с което е върната частна жалба вх. № 5016 от 3. 06. 2020 г. срещу определение № 167 от 7. 04. 2020 г. по т. д. № 181/2018 г. Вместо да се произнесе само по тази жалба с определение № 260135 от 8. 12. 2020 г. въззивният съд е разгледал и върнатата частна жалба вх. № 5016/3. 06. 2020 г. Апелативният съд не е бил компетентен да се произнесе по частна жалба вх. № 5016/3. 06. 2020 г., с която не е бил редовно сезиран и която към момента на разглеждането й е била върната с невлязъл в сила съдебен акт, поради което обжалваното определение е недопустимо. Към настоящия момент актът на първоинстанционния съд за връщане на частната жалба е влязъл в сила /с определение по ч. т. д. № 243/2021 г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на определение № 260137 от 8. 12. 2020 г. по ч. т. д. № 648/2020 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 260127 от 15. 09. 2020 г. по т. д. № 181/2018 г. за връщане на частна жалба № 5016/3. 06. 2020 г./, поради което компетентност на въззивния съд за разглеждане на тази жалба въобще не може да възникне. С оглед изложеното определение № 260135 от 8. 12. 2020 г. по ч. т. д. № 648/2020 г. на Пловдивски апелативен съд следва да бъде обезсилено като недопустимо. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение