Определение № 646 от 12.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3289/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, преди Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 46 от 19.03.2025 г. по гр.д.№ 326/ 2024 г., с което е отменено решение на Разградски окръжен съд по гр.д.№ 169/ 2023 г., след което са отхвърлени исканията на КОНПИ за отнемане в полза на държавата на следното имущество: от Ц. С. Ч.: - 10 дружествени дяла с равностойност 1 000лв., представляващи капитала на „Интертравел България“ ЕООД, ЕИК 205479211; - 10 дружествени дяла с равностойност 500лв., представляващи капитала на „Интертравел България 2019“ ЕООД, ЕИК 205843907; - сума в общ размер 3 500 лв. налична по депозитна сметка в лева с IBAN * в ЦКБ АД; от Ц. С. Ч. и Р. С. Ч.: -Поземлен имот-дворно място, представляващо имот № *, за който е отреден парцел *-*, в квартал *, по регулационен план на [населено място], общ.Р., обл.Р., одобрен със заповед №480/ 1989 г., цялото с площ от 2 415 кв.м. по скица № 99 от 21.02.2014 г. на общ.Разград, а по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 87, том 5, рег. № 7644, дело № 664/ 21.12.2006 г., вписан с вх.рег. № 6843/ 21.12.2006 г., акт № 147, том 20, дело № 4645/ 2006 г., дворно място с площ от 2 356 кв.м., находящо се в [населено място], общ.Р., обл.Р., [улица], заедно с реално построената в северозападната част на същото дворно място жилищна сграда, със застроена площ от 84 кв.м., при граници и съседи на дворното място: от двете страни улица, парцел № * Озеленяване и имот № *, придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 45, том 14, дело № 2543/ 2014 г., вписан с вх.рег.№ 4140/ 06.08.2014 г., дв.вх.рег.№ 4114; - Самостоятелен обект в жилищна сграда /жилище №*/, находящо се в [населено място], обл.Р., [улица], вх.*, ет.*, представляващо имот с идентификатор *.*.*.*, който имот попада в сграда № *, която сграда е построена в поземлен имот, с идентификатор *.*.*, по плана на [населено място], одобрен със Заповед № РД-18- 37/ 10.03.2008 г. на изп.директор на АГКК, състоящо се от дневна, кухня и сервизни помещения, с обща застроена площ от 39,88 кв.м., при граници и съседи за жилището: на същия етаж - имот с идентификатор № *.*.*.*.* и имот с идентификатор № *.*.*.*.*, под обекта - имот с идентификатор № *.*.*.*.* и над обекта - няма, ведно с принадлежащото му избено помещение № *, с полезна площ от 2 кв.м., при граници и съседи на избеното помещение: изток-коридор, от север избено помещение № *, юг-тоалетна, отгоре-първи жилищен етаж, както и съответните идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот№ 66, том 3, дело № 467/ 2016 г., вписан с вх.рег.№ 846/ 01.03.2016 г., дв.вх.рег.№ 832; - товарен автомобил, марка: Рено, модел: Клио с рег. [рег.номер на МПС], рама № *, двигател: *, цвят: бял, дата на първа регистрация 30.05.2009 г., придобит от Ц. С. Ч. на 21.05.2015 г. с договор за покупко-продажба на МПС; от Р. С. Ч.: - 3 356,46 лв., налична сума по депозитна сметка в лева с IBAN * в ЦКБ АД; и - 946,66 лв., налична сума по депозитна сметка с IBAN * в ЦКБ АД; и е разпределена отговорността за таксите и разноските по делото. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя като основание за допускане на касационното обжалване въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени и синтезирани по следния начин: какви са правните последици от теглене на суми от банкова сметка от титуляра на сметката в контекста и с оглед целта на ЗОНПИ и може ли да се презумира, че те не представляват разход на проверяваното лице, тъй като не е установено конкретно за какво са разходвани и при липса на данни за преобразуване в друго имущество; издадените от банка извлечения за извършени плащания на ПОС терминал от проверяваното лице съставляват ли доказателство за плащанията и представляват ли тези плащания разходи по смисъла на ЗОНПИ и трябва ли да бъдат включени в икономическия анализ за определяне на нетния доход на лицето, ако превишават размерите на издръжката, определена от НСИ; съставляват ли фактически платените данъци и такси обичайни разходи по смисъла на § 1 т.9 ДР ЗОНПИ и следва ли те да участват в разходната част на икономическия анализ за определяне на нетния доход на проверяваното лице, ако данните на НСИ за необходимата издръжка не съдържат перо за данъци и такси. Според касатора тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Освен това поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно, поради необсъждане на релевантни доказателства от съда, извършването на фактически констатации в полза на ответниците, без те да са оспорвали неизгодни за тях факти; заменяне на доказателствения анализ с несъществуващи презумпции и други процесуални нарушения. Ответните страни Ц. и Р. Ч. оспорват жалбата като поддържат, че касационно обжалване не може да бъде допуснато поради липсата на посочена съдебна практика, на която обжалваното решение да противоречи. Излагат и съображения по същество за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е допустима, а налице са и предпоставките за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд е установил, че с определение № 218/ 13.10.2021 г. по НОХД № 267/ 2021 г. на Разградски окръжен съд било одобрено споразумение, с което на ответника Ц. Ч. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за престъпление по чл.252 ал.2 вр. ал.1 НК за това, че за времето от 22.03.2018 г. до 22.08.2019 г. в гр. Разград, като физическо лице и като управител на „Интертравел България“ ЕООД, без съответното разрешение извършвал по занятие банкови сделки по чл.2 ал.1 от ЗКИ, за които се изисква такова разрешение и без да бъде вписан в регистъра при БНБ по чл.3а ал.1 ЗКИ за финансовите институции, като предоставял парични кредити в български лева на 16 физически лица срещу задължение на същите да му върнат получената в заем сума, ведно с определената от него лихва върху нея, като от дейността е получил значителни неправомерни доходи в размер на 16 847,92 лв. Престъплението попадало в обхвата на чл.108 ал.1 т.17 ЗОНПИ и било в състояние да генерира доходи от престъпна дейност на проверяваното лице. Ответницата била съпруга на осъдения и свързано с него лице по смисъла на пар.1 т.15 ДР ЗОНПИ. При извършения икономически анализ на приходите, разходите и имуществото на ответниците съдът приел, че внесените суми по банковите сметки на ответниците в размер на 657 456,09 лв. не следвало да участват при формиране размера на несъответствието като разход. Тези суми преминали през банковите сметки, но нито били налични към началния момент на проверката, нито са налични към края й, затова не представлявали „имущество“ по смисъла на §1 т.4 ДР ЗОНПИ и не участвали при определяне размера на несъответствието. В разходната част не следвало да бъде включена сумата от 306 765,11 лева, представляваща размер на извършените от въззивниците плащания на ПОС. Тези разплащания не съставлявали разход, а усвояване на отпуснат кредитен лимит. Не било посочено каква част от плащанията на ПОС терминал са извършени с кредитни карти и каква част с дебитни карти, но съдът приел, че става въпрос за плащане от наличните банкови сметки на ответниците с дебитни карти. За да бъдели приети като разход сумите, заплатени на ПОС терминал с дебитни карти, следвало да бъде установено, че с тях са заплатени стоки и услуги, представляващи разход за издръжка. Такива доказателства по делото нямало. Предвид това и доколкото не се установявало основанието, на което е извършено плащането с дебитни карти от ответниците, то не можело да бъде направен извод, че плащането е за стоки и услуги, които представляват разход за издръжка. Затова и сумата 306 765,11 лв. не следвало да бъде включена в извънредните разходи. Като разход от размера на определените извънредни разходи за платени данъци, такси и глоби следвало да бъде извадена сумата от 5 490 лв., която сума била начислена като разход за платени данъци в размера на обичайните разходи. Разходите за платени данъци били определени в двоен размер и следвало да се отчитат само за 218,52 лв. /5 708,52 лв.- 5 490 лв./. В разходната част следвало да се включи сумата от 402 лв. представляваща разход за задгранични пътувания и сумата 53 000 лв., преведена на трето лице с основание покупко-продажба на апартамент. След като се приспаднели от размера на определената от вещото лице по заключението обща сума от 1 246 529,33 лв. сумите от 306 765,11 лв., представляваща разходи за плащания на ПОС терминал, 657 456,09 лв., изтеглени суми от банкови сметки, неналични към края на проверката, както и сумата от 5 490 лв., представляваща двукратно начислена сума като разход за заплатени данъци, размерът на разходите следвало да бъде определен на 276 818,13 лв. Като доход, приход и източник на финансиране за процесния период следвало да бъде приета сумата от 438 877,31 лв. Размерът на нетния доход на ответниците за периода 07.09.2011 г. до 07.09.2021г., формиран като разликата между приходите и разходите, възлизал на 162 059,18 лв.. Имуществото им към края на проверявания период било на стойност 165 529,12 лв. Разликата между имуществото, налично в края на периода 165 529,12 лв. и нетния доход - 162 059,18 представлявала сумата 3 469,94 лв. Налице било увеличение на имуществото в края на периода, но сумата от 3 469,94 лв. била значително по-малка от изискуемото се по чл.107 вр. §1 т.3 ДР ЗОНПИ значително несъответствие, предпоставящо правото на държавата да иска отнемане на имуществото. Искането на КОНПИ поради това било неоснователно и следвало да се отхвърли. Предвид тези мотиви на инстанцията по същество, последният уточнен от изложението на КОНПИ правен въпрос обуславя обжалваното решение. При липса на данни за установена практика по разрешаването му, налице е и допълнителното основание по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК и касационното обжалване следва да се допусне, като по останалите доводи на страните съдът ще вземе отношение при разглеждането на касационната жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд