Определение № 3562 от 16.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1924/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Р. против решение №2 от 5.01.2023 г., постановено по въззивно гражданско дело №675 по описа за 2022 г. на Старозагорския окръжен съд, II граждански състав, с което е отменено решение № 49 от 29.06.2022 г. по гр. д. № 13 по описа за 2022 г. на Районен съд-Гълъбово, като вместо него е постановено друго, с което е признато за установено на основание чл.439 от ГПК, че Г. Д. Г. не дължи на Д. Д. Р. сумата 21 000 лв., представляваща главница по издаден изпълнителен лист от 2012 г., сумата от 20 785,28 лв., представляваща законна лихва към датата 8.7.2021 г., изчислена по изпълнително дело № 144/2021 г. по описа на ЧСИ Д. Ц. с район на действие СтОС, сумата от 3 384 лв., представляваща неолихвяема сума по посоченото изпълнително производство, сумата от 3 573,79 лв., представляваща такси и разноски по ЗЧСИ и сумата от 298,90 лв. разноски по изпълнително дело № 144/2021 г., които суми се претендират по изпълнително дело № 144/2021 г. по описа на ЧСИ Д. Ц., поради изтекла давност на главното вземане.

Касаторът счита, че решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения- основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Желае да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал. 1, т. 1 от ГПК по следните въпроси:

1.Могат ли страните във въззивното производство да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок пред съда в първоинстанционното производство?

2. Допустимо ли е изменение на основанието на иска във втората инстанция, в това число предявяване на ново основание с посочване на нови фактически обстоятелства?

3. Валидно ли е изпълнителното действие налагане на запор върху движима вещ с оглед материализираното в него изявление на съдебния изпълнител, а не с оглед дали са настъпили свързаните с това изявление правни последици и дали е налице настъпил резултат-дали е осъществен запор върху движимата вещ?

4. Налице ли е настъпила погасителна давност по чл.117, ал.2 от ЗЗД за вземанията, предмет на спора ?

Г. Д. Г. застъпва становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Г. Д. Г. е посочил в исковата молба, че на 19.7.2021 г. му е била връчена покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 202118720400144 по описа на ЧСИ № *** Д. Ц. с район на действие Старозагорски окръжен съд за вземания, за които е издаден изпълнителен лист от 2012 г. по ч. гр. д. №118 по описа за 2012 г. на РС-Гълъбово. За събиране на тези вземания са били образувани изпълнително дело №20125610400071 по описа за 2012 г. на държавния съдебен изпълнител при РС Димитровград и изпълнително дело № 560/2016 г. по описа на ЧСИ Г. И.. По първото изпълнително дело на 17.09.2015 г. е наложен запор върху дружествен дял на „Сиги 2010“ ЕООД, а по второто е насрочен опис на движими вещи и на МПС, които не са действия, прекъсващи давността. От последното валидно изпълнително действие/запор върху дружествен дял/ до образуването на изпълнителното дело през 2021 г. са изтекли повече от пет години, поради което ищецът е поискал да бъде признато за установено, че не дължи сумите, предмет на принудителното изпълнение.

В отговора на исковата молба Д. Р. е заявил, че вземанията не са погасени по давност, тъй като по изпълнителното дело №2560/2016 г. на 20.11.2017 г. е наложен запор върху мотопед марка „Пежо Елисео 100“. С това действие е прекъсната погасителната давност, която не е изтекла до образуването на изпълнителното дело през 2021 г.

Районният съд е възприел тезата на ответника, че погасителната давност е била прекъсната с налагане на запора върху мотопеда, поради което давностният срок не е изтекъл и затова е отхвърлил предявения иск с решение, постановено на 29.06.2022 г. Ищецът е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, в която за пръв път е изложил съображения, че наложеният запор върху мотопеда е бил незаконосъобразен, защото той не е получавал съобщения за запора и го е продал още през 2015 г. За доказване на това обстоятелство е представил удостоверение от общината, с което по негово твърдение се е снабдил на 12.07.2022 г., тоест-след първоинстанционното решение, както и данъчна декларация. Според ищеца незаконосъобразният запор е невалидно изпълнително действие, което не прекъсва давността.

Старозагорският окръжен съд е приел удостоверението и декларацията с определение № 1280 от 7.11.2022 г., защото първоинстанционният съд не е дал конкретни указания на страните при разпределяне на доказателствената тежест. След това със същите съображения въззивният съд в публичното съдебно заседание е приел и доказателствата, представени от пълномощника на ищеца с молба от 2.12.2022 г. и установяващи продажбата на мотопеда през 2015 г. Въз основа на новоприетите доказателства съдът е достигнал до извода, че извършеният запор върху мотоциклета не е валидно изпълнително действие, защото към датата на налагането на запора-27.11.2017 г., вещта е била собственост на друго лице. Затова запорът не е прекъснал давността, тя е изтекла пет години след запора върху дружествен дял-на 17.09.2020 г. и към момента на образуване на изпълнителното дело през 2021 г. вземанията са били погасени по давност. Ето защо е отменил първоинстанционното решение и е признал за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, заради които е било образувано изпълнителното дело през 2021 г.

От мотивите на обжалваното решение е видно, че въззивният съд е дал разрешение на първия въпрос на касатора, което противоречи на практиката на ВКС по приложението на чл.266, ал.3 от ГПК. Решението се основава на доказателства, които са могли и е следвало да бъдат представени от ищеца още пред първата инстанция, след като в отговора на исковата молба ответникът е посочил, че е наложен запор върху мотопеда. Въззивният съд е приел тези доказателства, като служебно е констатирал процесуално нарушение, попречило на ищеца да ги представи пред първата инстанция-липсата на конкретни указания относно доказателствената тежест. В цитираните от касатора решения № 859 от 11.01.2011 г. по гр. д. № 1295/2009 г. на IV ГО и № 136 от 25.06.2019 г. по гр. д. № 4465/2018 г. на IV ГО на ВКС ясно е посочено, че ако жалбоподателят пожелае събиране на доказателства пред въззивния съд, трябва да посочи и докаже причините, поради които не е могъл да представи доказателствата пред първоинстанционния съд. Тези причини могат да бъдат допуснати в първоинстанционното производство процесуални нарушения, за които обаче въззивният съд не следи служебно. Ето защо по първия въпрос следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд.

За да приеме, че давността не е прекъсната с налагане на запор върху мотопеда, въззивният съд е счел това изпълнително действие за невалидно. Този извод не съответства на мотивите на т.10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които от значение за прекъсване на давността е бездействието на взискателя, а не преценката дали изпълнителното действие е незаконосъобразно по отношение на третите неучастващи в изпълнителното производство лица. Затова и по третия въпрос на касатора следва да се допусне касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд. Другите въпроси на касатора не могат да обусловят касационен контрол върху решението на въззивния съд. Във въззивната инстанция не е допуснато изменение на основанието на предявения иск, каквото е било налице в решение № 217 от 30.07.2010 г. по гр. д. № 367/2009 г. на II ГО на ВКС/втори въпрос на касатора/. Четвъртото питане касае законосъобразността на обжалвания съдебен акт с оглед конкретно установените по делото факти, поради което представлява проверка на решението, която може да се извърши едва след допускане на касационното обжалване.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение