Определение № 297 от 11.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4379/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “Литекс Пропърти”АД, гр.София срещу въззивно решение № 50 от 23.04.2019г., постановено по в.гр.д.№ 75/2019г. на Варненския апелативен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 232 от 08.11.2018г. по гр.д. № 524/2017г. на Добричкия окръжен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от “Литекс Пропърти”АД против “Ученически отдих и спорт” ЕАД положителни установителни искове с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК за собственост върху поземлен имот с идентификатор 83017.506.131 по КК на гр.Шабла по силата на апортна вноска в капитала на дружеството, и върху построените в имота 46 бр. сгради с идентификатори от 83017.506.131.1 до 83017.506.131.46 по приращение. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че процесният поземлен имот е внесен от “Лийдър”ЕООД като непарична вноска при увеличение на капитала на ищцовото дружество, вписано в търговския регистър на 19.01.2010г. Неговият праводател е закупил имота от “Джи - трейд” ЕООД (нот.акт № 162818.07.2005 г.), което дружество се е легитимирало като негов собственик по силата на договор за замяна от 03.06.2005г., сключен с Национално управление на горите, гр.София. За имота е бил съставен АДС /частна/ № 3447/13.05.2005г. на основание чл.147, т.9 ППЗДС, в който е описан като земя 10,373 дка, представляваща имот № 000131 по КВС. Със заповед № 102/18.01.1971г. на министъра на горите и горската промишленост е разрешено на основание чл.9 ЗГ от 1958г./отм./ на посочените в нея окръжни народни съвети (един от които е ОНС гр.Русе за площ от 16,3 дка) да устроят пионерски лагери в м.”Шабленски пясъци”, землището на гр.Шабла, част от подотдел 3 “б” на горското стопанство в гр.Балчик при граници по приложен протокол, списък и скица, без площта да се изключва от държавен горски фонд и без да се изсичат дърветата. Сградите в процесния имот представляват бунгала с различни размери, трайно прикрепени върху бетонова основа, сгради-баня, сгради-кухня, тоалетни и една сглобяема къща. Същите са изградени по стопански начин от ОНС гр.Русе, отдел “Просвета” чрез СП ”БКС”Шабла. Строежът на бунгалата е започнал през 70-те години като първоначално са построени 20 от тях, а през 80-те години са построени и останалите. След този период са построени само къщата със санитарен възел и кухня. По силата на ПМС № 151/1993г. ученическите лагери са преминали на финансиране чрез Министерство на науката и образованието, като със заповед № РД-14-33/13.12.1993г. е открит Национален център за ученически отдих и туризъм към МНО като юридическо лице с централно управление и териториално обособени регионални звена. В инвентарната книга за ДМА, сметка 203, на Регионален център за ученически отдих и туризъм, гр.Русе за периода 01.01.2000г.-10.07.2000г. са описани като База “Шабла” 43 от процесните сгради /бунгала, кухня-столова, сглобяема къща, баня и тоалетни/ с посочени години за заприходяване 1973, 1977 и 1995г. С решение № 1005 от 20.12.2004г на МС е наредено министърът на образованието и науката да образува две еднолични търговски дружества с ограничена отговорност на базата на недвижимите имоти и движимите вещи в тях съгласно приложение № 1 и приложение № 2. В приложение № 2 е посочен имот, представляващ почивна база на регионално звено Русе в Шабла с терен от 5 дка, 38 бунгала и 4 постройки. В изпълнение на посоченото постановление, на 24.01.2005г. е учредено ЕООД с едноличен собственик на капитала държавата, с наименование “Ученически отдих и спорт”, формиран от стойността на апортираните от държавата недвижими имоти частна държавна собственост съгласно приложение № 2, описани подробно в учредителния акт /общо 165 почивни бази/, като под № 99 е посочена Почивна база “Шабла-Русе”, находяща се в гр.Шабла, състояща се от 38 бунгала, 4 паянтови постройки и земя с площ от 5000 кв.м. Дружеството е вписано с решение от 27.01.2005г. по ф.д.№ 14268/04г. на СГС и преобразувано в ЕАД с решение от 10.02.2006г. На едромащабна карта от 1975г. е заснет ограден имот с площ от 14, 378 дка, който не е застроен, а по средномащабна топографска карта от 1985г. имотът е заснет при същото ограждане, но вече застроен с посочено описание ”пионерски лагер” По първия кадастрален план за територията, одобрен през 2002г., процесният имот е заснет с трайно материализирани граници /телена ограда с бетонови колове, изградена преди 1990 г./ с площ от 10,373 дка, попадащи в първоначално застроената площ от 14,378 дка, като са заснети и постройките в него. С тези трайно материализирани граници имотът е заснеман и по всички последващи планове / ПУП от 2004г. и КККР от 2006г./ Постройките в имота не са изградени само в една негова част, а са разположени в целия имот, вкл. по границите му, а в средната му част се намират две спортни площадки, кухня и столова. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че почивна база “Шабла –Русе”, която е била стопанисвана от МОН, е обхващала оградения преди 1990 г. терен и постройките в него и че волята на държавата, изразена чрез решението на МС от 20.12.2004г., е била да се внесе в капитала на новоучреденото еднолично търговско дружество с държавно имущество цялата база (терен с материализирани граници по КП и заснети сгради), а не обособена част от нея. Тъй като разпореждането от страна на държавата за внасяне на имота в капитала на ответното дружество предхожда това, извършено с договора за замяна в полза на дружеството, праводател на праводателя на ищеца от 03.06.2005г., е направен решаващ извод, че към този момент държавата не е била собственик на имота, и този договор, както и последващите сделки нямат вещнопрехвърлително действие, респ. за неоснователност на предявения положителен установителен иск за собственост. Доводите на ищеца за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения чрез даване възможност на ответника да допълва отговори си извън срока по чл.131 ГПК са приети за неоснователни по съображения, че депозираният отговор на исковата молба е бил неясен и от него не може да се установи в какъв обем ответникът оспорва правата на ищеца върху процесния недвижим имот, съответно за наличието на правен интерес от предявяване на иск за целия имот, поради което на ответника е указано да отстрани противоречията в отговора си, като посочи ясно недвижимия имот, на който твърди че е собственик. Тъй като срок за уточнението не е бил даден, въззивният съд е приел, че срокът е до първото по делото открито заседание, в който е извършено уточнението, въз основа на което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иск за целия поземлен имот, ведно с построените в него сгради. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1. За достатъчната степен, в която следва да бъде установена идентичност между спорни недвижими имоти, описани в различни документи и по време на действие на различни планове; 2. За обосноваността по смисъла на чл.235, ал.2 ГПК; 3.Дали при действието на действащия към момента ГПК, при наличие на правен спор относно идентичност на недвижими имоти или части от тях, в случай, че от заключението на допусната съдебно-техническа експертиза не се установява и/или не е възможно според вещото лице да бъде установена такава идентичност, следва ли решаващият съд задължително да разпореди назначаване на допълнителна съдебно-техническа експертиза с оглед категорично установяване идентичност между имотите или липсата на такава; 4. Дали след депозиране на отговор на искова молба, без да е налице каквото и да било допълнително уточнение на исковата молба, е процесуално допустимо предоставянето на повторна и последваща трета възможност на ответника за уточняване на възраженията по вече депозирания отговор и приложима ли е по аналогия разпоредбата на чл.214 ГПК в този случай и 5. В случай на предявен редовно положителен установителен иск за установяване правото на собственост върху недвижим имот и при наличието на осъществено оспорване на ответника само за правото на собственост върху реална част от процесния недвижим имот, следва ли решаващият съд да се произнесе с определение за прекратяване на делото по отношение на частта от имота, която не се претендира от ответника, с изрични мотиви, че не е налице правен спор, поради липсата на претенции за тази част от имота или следва съдът да проведе съдебно производство, по отношение на целия процесен имот, което да приключи с краен съдебен акт – решение, в мотивите на което съдът да посочи изрично липсата на спор относно частта, за която не са предявени претенции от ответника по делото. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно. Ответникът по жалбата “Ученически отдих и спорт” ЕАД е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, е необходимо с него да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/. Поставеният от касатора правен въпрос определя обективните рамки на извършваната от ВКС селекция на касационната жалба и следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Първият поставен въпрос не е решен в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС - Р № 154 по гр.д.№ 500/2018г., ІІ г.о. и Р № 68 по гр.д.№ 7224/2014г., ІІ г.о. относно установяването на идентичност между спорни недвижими имоти, описани в различни документи и при действието на различни планове, тъй като в случая, именно въз основа на извършена преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът е направил категоричен извод, че предоставеният имот на ОНС-Русе за изграждането на пионерски лагер, включената в капитала на ответното дружество Почивна база “Шабла-Русе” и процесният поземлен имот са идентични. Приетото от първоинстанционният съд заключение на вещо лице, според което при даденото в посоченото приложение № 2 описание на имота и липсата на картен материал, отразяващ имот с площ от 5 дка, не е възможно да се идентифицира Почивна база “Шабла –Русе” и как тези 5 дка се ситуират в процесния имот, не е пречка идентичността на имота да се установи с всички други събрани по делото доказателства, още повече, че в случая съдът е приел, че в капитала на ответното дружество е бил включен целият ограден терен на ученическия лагер, а не само 5 дка от него. Освен това се касае за застроен с множество сгради и с трайно материализирани граници имот, като по делото липсват както твърдения, така и данни в посочената местност да е била изградена и друга почивна база за отдих на учениците от [населено място]. Вторият въпрос за обосноваността на въззивното решение по смисъла на чл.235, ал.2 ГПК е твърде общо формулиран за да може да обуслови допустимостта на касационното обжалване. Освен това касаторът не сочи в какво конкретно се състои противоречието с посочената от него практика на ВКС - Р № 93 по гр.д.№ 379/2010 г., ІІ г.о. по този и по третия въпрос. Във връзка с последния следва да се отбележи, че пред въззивния съд не са правени доказателствени искания, нито са били налице посочените в т.3 на ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС предпоставки, при наличие на които въззивният съд е следвало служебно да назначи допълнителна експертиза. Последните два въпроса не кореспондират на приетото от съда, че първоначално представеният отговор на исковата молба е бил неясен, поради което на ответника е била дадена възможност да отстрани съдържащите се в него противоречия, респ. че в представеното в срок уточнение предявеният иск е бил оспорен изцяло. В случая е предявен положителен установителен иск за собственост с твърдение за наличие на правен спор по отношение на целия имот и според установената практика дори в хипотеза на признание на иска съдът не би могъл да прекрати делото, приемайки че такъв спор липсва, а още по-малко е могъл да стори това в разглеждания случай, при който ответникът е оспорил иска изцяло още с първоначалния отговор на исковата молба. Дори да се приеме, че първоначално ответникът е оспорил претенцията само за реална част от имота, той е следвало да я индивидуализира в рамките на целия имот. Не са изложени и никакви доводи за обосноваване значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по нейното прилагане или с оглед осъвременяването ѝ, съгласно дадените в т.4 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, които предпоставки в случая не са налице. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То не е и очевидно неправилно, тъй като от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Сочените от касатора евентуални пороци на въззивното решение не могат да бъдат квалифицирани като очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация сумата 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.