Определение № 190 от 04.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4767/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ищеца С. Е. срещу определение №2603/ 10.10.2017г., в частта, с която е осъден да плати разноски 1432,35лв. на ответното дружество [фирма] за първа инстанция. В жалбата се излагат доводи, че съдът не е взел предвид своевременно направеното възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар в размер на 4800лв.. Частната жалба е подадена в срок и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна, тъй като не е налице хипотезата на чл. 78, ал.5 ГПК, когато платеното адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. В случая действително ищецът е направил своевременно възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар, но делото е с фактическа и правна сложност. При положение, че са били предявени общо девет иска- искове по чл. 344, ал.1, т.1,2 и 3 КТ, както и искове по чл. 225, ал.2 КТ, чл. 86 ЗЗД, чл. 215 КТ, чл. 221 КТ, чл. 224 КТ и чл. 262 КТ, които са били с усложнена фактическа обстановка, тъй като се е претендирала отмяна на дисциплинарно уволнение и съответно обезщетения и трудови възнаграждения за период от три години /искът по чл. 344, ал.1, т.1 КТ е за нарушения на чл. 193, 194, 195, 189 и 333 КТ, искът по чл. 215 КТ е за 20 броя командировки, а искът по чл. 262 КТ е за 221ч. извънреден труд в почивни дни и 41ч. извънреден труд в празнични дни за времето от 2011г. до 2013г./, няма как да се приеме, че липсва фактическа и правна сложност, за да бъде уважено искането за намаляване на платеното адвокатско възнаграждение от 4800лв., още повече, че минималният размер на адвокатското възнаграждение е около 3500лв., съгласно Наредба 1/2004г. и то при условие, че липсва фактическа и правна сложност на делото. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ ГО