Определение № 56 от 03.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7564/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. С определение №224 от 07.10.13г. по гр.д.№5971/13г. на ВКС, ІІІ ГО, е оставена без разглеждане на основание чл.280, ал.2 ГПК касационната жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” срещу решение №290/16.05.13г. по гр.д.№5272/12г. на Плевенския районен съд. Съставът на ВКС е приел, че след допуснатото в съдебно заседание на 09.01.13г. намаление на цената на предявените искове, предмет на делото са искове срещу ГД „Изпълнение на наказанията” за заплащане на възнаграждение за извънреден труд за периода 01.07.09г. – 30.06.12г. в размер на 2428,16 лв.; лихва за забава върху тази сума в размер на 366,13лв.; възнаграждение за нощен труд за същия период в размер на 412лв.; лихва за забава върху тази сума за 66,71лв., както и иск за установяване полагането на извънреден труд от 120 часа, за който се дължи компенсация с допълнителен платен годишен отпуск. При определената от вещото лице часова ставка от 5,42лв. на час, цената на установителния иск възлиза на 650,40лв. Направен е извод, че цената на всички искове е под 5000лв., поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Частна жалба срещу преграждащото определение на ВКС е подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”. Жалбоподателят счита, че в частта по установителния иск въззивното решение подлежи на касационно обжалване. Иска отмяна на определение №224 от 07.10.13г. по гр.д.№5971/13г. на ВКС, ІІІ ГО, в неговата цялост и допускане на касационната жалба до разглеждане по същество. Излага и съображения за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпрос, свързан с установителния иск за извънреден труд. Ответникът в производството Ц. В. И. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна. Съгласно чл.280, ал.2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000лв. За да приложи тази разпоредба правилно предходният тричленен състав е съобразил цената на паричните искове след допуснатото в съдебно заседание от 09.01.13г. намаление на претенциите, както и това, че установителният иск по чл.211, ал.5, т.1 ЗМВР има парична оценка, която е съизмерима със сумите, определени от вещото лице по делото. Цената на всички искове е под 5000 лв., поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,