Определение № 232 от 30.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4296/2019 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 3 ГПК. С определение № 440/ 23.12.2019г., постановено по настоящото дело, е констатирано, че поставеният в касационното производство въпрос относно характера на срока по чл. 27 ЗОПДНПИ /отм./ е идентичен с въпроса по образуваното тълкувателно дело № 1/2018 г. по описа на ОСГК на ВКС. Тъй като по соченото тълкувателно дело е постановено тълкувателно решение № 1 от 4 юни 2020 г., отпаднала е пречката за движението на делото, поради което производството следва да бъде възобновено. Производството пред касационния съд е образувано по подадена частна касационна жалба от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, представлявана от А. Г. - старши инспектор в ТД на КПКОНПИ -Бургас, против определение № 396/27.09.2019 г. по възз.ч.гр.д. № 468/2019 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено определение № 437/06.06.2019 г. по гр.д. № 60/2019 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск по чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./. В частната касационна жалба са изложени доводи за наличието на всички пороци на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че даденото от въззивния съд разрешение, споделящо становището на първата инстанция за недопустимост на мотивираното искане, е в противоречие с множество актове на ВКС. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, освен твърдението за очевидна неправилност на определението, в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК се поставя правният въпрос, обусловил изхода на спора, за характера на срока по чл. 27 ЗОПДНПИ /отм./. Производството по гр.д. № 60/2019 г. по описа на окръжен съд Стара Загора е образувано по предявени от КПКОНПИ против С. В. М. и Д. С. М. искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./, вр. § 5, ал. 1 ПЗР ЗПКОНПИ, за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност от 142 824,77 лева. С определение № 437/06.06.2019 г.съдът е прекратил производството по делото, приемайки, че исковете са недопустими. Определението на първоинстанционния съд е потвърдено с определение № 396/ 27.09.2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 468/2019 г. по описа на Пловдивски апелативен съд. За да се произнесе съдът е приел, че срокът за извършване на „предварителна проверка" по чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.), чиято максимална продължителност е регламентирана в чл. 27 ЗОПДНПИ (отм.) в размер на година и половина, е преклузивен. При преценка на установените факти съдът е приел, че в настоящият случай, началният момент на проверката по чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.) е започнал на 27.01.2017 год., когато Комисията е получила уведомлението от Окръжна прокуратура - Стара Загора за това, че К. С. М. е привлечен като обвиняем за престъпление от визираните в чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.) - а не датата 30.01.2017 год., на която е съставен протокола за започване на проверката срещу него и съпругата му, поради което едногодишния срок изтича на 27.01.2018 год., а при продължаването му с шест месеца - на 27.07.2018 год. Комисията е взела решение за внасяне на искане пред окръжния съд за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на 05.12.2018 год., т.е. след изтичане на преклузивния срок по чл. 27, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.), поради което производството за отнемане на незаконно придобитото имущество, образувано въз основана на взето решение и предявена искова молба от КОНПИ, е недопустимо и следва да бъде прекратено. Първоинстанционното определение като правилно е потвърдено. Касационният съд приема, че поставеният в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване въпрос за характера на срока по чл. 27 ЗОПДНПИ /отм./ е обуславящ изхода на настоящия спор и е разрешен от въззивния съд в противоречие с постановеното от ОСГК тълкувателно решение, поради което касационно обжалване следва да се допусне при условията на чл. 280, ал. 1,т. 1 ГПК. С горепосоченото тълкувателно решение е прието, че предвиденият в чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОПДНПИ /отм./ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, е инструктивен, поради което изтичането му не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, и на незаконно придобито имущество. Разгледана по същество,частната касационна жалба е основателна. Предвид приетото в тълкувателното решение задължително тълкуване на поставения въпрос относно характера на срока по чл.27 ЗОПДНПИ /отм./, постановеното от Апелативен съд - Плозвид определение, и преграждащото развитието на производството определение на Окръжен съд – Стара Загора са неправилни и следва да бъдат отменени. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,