Определение № 345 от 27.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3763/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Кремиковци”АД /в несъст./ срещу решение №.2430/17.04.25 по г.д.№.8752/24 на СГС, ІІ Дс., с което е потвърдено реш.№.7370/22.04.24 по г.д.№.62783/22 на СРС, ГО, 66с., в осъдителната му част – с която касаторът е осъден да плати на основание чл.200 ал.3 КТ 6797,70лв. обезщетение за имуществени вреди-пропуснати ползи за периода 1.12.19-30.09.22, ведно със законната лихва от 18.11.22 до окончателното изплащане, 1090,45лв. изтекли лихви и съответни разноски. Ответната страна И. Г. И. оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.200 ал.3 КТ - за заплащане на обезщетение за имуществени вреди вследствие настъпила на 4.06.01 трудова злополука, представляващи пропуснати ползи в размер на разликата между трудовото възнаграждение на ищеца и получените пенсии за инвалидност за периода 1.12.19-30.09.22.за основателен. За да достигне до този извод е приел, че И. И. е работил при ответника по трудово правоотношение /на длъжност „машинист на технологичен кран”/, като на 04.06.01 е претърпял злополука /настъпила по време на обичайния му път за отиване на работа/, призната за трудова /с разпореждане №.1667/31.07.01 на НОИ/, вследствие на което е получил увреждания на здравето и му е определена инвалидност 80%, като трудовата злополука е довела до травматична ампутация на краката /пълна или частична/ - „ампутацио фенорис синистри“ /ЕР ТЕЛК №.0868/20.02.02 и ЕР ТЕЛК №.3848/13.08.02/; с влезли в сила съдебни решения /подробно описани/ в седем производства са му присъждани обезщетения на основание чл.200 КТ за претърпени неимуществени вреди /30 000лв./ и имуществени такива-пропуснати ползи в размер на разликата между получаваното трудово възнаграждение и обезщетението за временна нетрудоспособност, респективно впоследствие получаваната пенсия за периодите 4.06.01-31.03.02, 01.04.02-01.04.05, 1.04.05-1.09.08, 1.09.08-31.05.10, 1.06.10-30.11.13, 1.12.13-30.11.16 и 1.12.16-30.11.19. Въззивната инстанция е приела, че за последващия период – предмет на настоящото производство, предпоставките на чл.200 ал.3 КТ отново са налице. Заключението на приетата ССЕ установява разликата между възнаграждението, което би получавал ищецът за длъжност „машинист на технологичен кран“, и получените от него пенсии и добавки за времето 1.12.19-30.09.22 /6 797,70лв./, а приложените писмени доказателства, в това число две ЕР на ТЕЛК от 2002г. и разпореждане от №.1667/31.07.01 на НОИ - наличието на причинна връзка между трудовата злополука и пропускането на горепосочения доход. Цитираните документи установяват наличието на причинно-следствена връзка между трудовата злополука от 4.06.01 и ампутирането на левия крак на ищеца, поради което по делото е доказано, че нетрудоспособността, причинена от трудовата злополука, и невъзможността за получаване на трудово възнаграждение през процесния период са в причинно-следствена връзка. При съобразяване характера на увреждането, получено при трудовата злополука, и необратимостта му - ампутация на крак, както и от установеното в ЕР на ТЕЛК от 13.08.02, че се ползва постоянна протеза, се установява, че това увреждане води до 80% нетрудоспособност; в подкрепа на този извод е и обстоятелство, че И.И. получава пенсия за инвалидност вследствие на трудовата злополука, като съгласно т.6 от ППВС №.4/30.10.75 обезщетението за неполучаваната разлика между трудовото възнаграждение преди непозволеното увреждане и отпуснатата след това пенсия се дължи до навършване на предвидената възраст за добиване право на пенсия за изслужено време. По тези съображения е намерено, че твърденията на ответното дружество, че ищецът не разполага с решение на ТЕЛК, по силата на което възниква правото му на обезщетение, са намерени за неоснователни. Като такова е преценено и направеното възражение за давност. Посочено е, че искът по чл.200 ал.3 КТ се погасява с три годишен срок съгласно чл.358 ал.2 т.2 КТ; правото на обезщетение за вреди от трудова злополука се поражда от момента, в който по положителен начин се установи, че е налице разлика между трудовото възнаграждение, което би получавал съответния работник, ако можеше да работи на длъжността, която е заемал преди трудовата злополука, и реално получената сума като обезщетение и/или пенсия по обществено осигуряване; необходим е сложен фактически състав с постановяване на два отделни индивидуални административни акта - експертно решение на ТЕЛК за определяне на намалената работоспособност, след което и разпореждане за отпускане на пенсия за инвалидност поради трудова злополука и определяне на конкретен месечен размер на пенсията (реш.№.365/19.12.13 по г.д.№.1063/12, ІV ГО). Елемент за правопораждащия фактически състав на вземанията в случая е настъпването на вредата, тоест пропускането на ползата, за която е предявен иска. Действителното проявление на вредите е необходимо условие, за да може да се упражни правото по чл.200 КТ. В случая претенциите са с начален момент 1.12.19, а исковата молба е подадена на 18.11.22 и това, ведно с горепосоченото, обуславя неоснователността на възражението за давност. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпросите: 1. „Може ли успешно да се претендира обезщетение по чл.200 ал.3 КТ за периоди, за които няма решение на ТЕЛК?“; 2. „При липса на ЕР на ТЕЛК за процесния период, кой се явява началния момент или началната дата, от която следва да тече тригодишния давностен срок за погасяване на вземането за обезщетение по чл.200 ал.3 от КТ за вреди, причинени от трудова злополука - дали от датата на предявяване на претенцията от ищеца, както е приел въззивният съд по настоящото дело, от датата на увреждането или откриването на дееца, както е в общия случай при вреди от непозволено увреждане или от датата, когато злополуката е призната за трудова?“ /опр.№.872/20.06.12 по г.д.№.303/12; реш.№.336/23.11.12 по г.д.№.303/12, реш.№.1858/27.10.06 по г.д.№.501/04, ІІІ ГО/. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Решаващата воля на съда е свързана с това, че при съобразяване на характера на увреждането, получено при трудовата злополука, и необратимостта му – ампутация на крак, както и установеното в ЕР на ТЕЛК, че се ползва постоянна протеза, увреждането е в причинна връзка с трудовата злополука и води до 80% нетрудоспособност на ищеца – като отделно от това е безспорно установено и, че той получава пенсия за инвалидност именно вследствие на трудовата злополука. При това положение изведените въпроси не съставляват годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. От друга страна сочената практика касае давност при предявен иск за неимуществени вреди, каквато не е разглежданата хипотеза - поради което и не е налице твърдяното противоречие с нея. Доколкото е формирана относима към процесния случай практика, тя е цитирана във въззивното решение, съдът се е позовал на нея и я е съобразил. Предвид изложеното не е налице соченото основание на чл.280 ГПК. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Предвид изхода на спора на ответната страна се дължат на основание чл.78 ал.1 ГПК направените разноски в размер на 1500лв. платено адвокатско възнаграждение-чиято равностойност в евро по официалния курс на БНБ е 766,94 евро. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,