Определение № 1924 от 23.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 565/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

С. Д. К., чрез адвокат С. Н. - К., обжалва решение № 1285 от 10.12.2024 г. по в.гр.д. № 1587/2024 г. на Апелативен съд - С., ГК, 2 състав, с което е потвърдено решение от 14.05.2024 г. по гр.д. № 2434/2023 г. на Софийски градски съд, ГК, I-22 състав, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от настоящия жалбоподател против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, [населено място] иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за болки и страдания (по щета с № 0411-195-0022-2022), ведно със законната лихва и за заплащане на сумата от 220 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 08.02.2022 г. до 27.02.2023 г.

В касационната жалба сочи основания за отмяна съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага съображения за допуснати съществени процесуални нарушения необсъждане на всички доказателства по делото. Освен това твърди, че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон, като не е взел предвид извършените нарушения на правилата за движението по пътищата, чл. 132, т. 1 от ЗДвП и чл. 24, ал. 1 от ЗДвП. Твърди и необоснованост на съдебното решение, като съдът не бил взел предвид изводите на вещите лица и свидетелските показания в действителния им смисъл.

Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. Претендира разноски, вкл. адв. С. Н.-К. претендира заплащане на адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

В изложението, депозирано на основание чл. 284, ал. 3, т. 1, сочи следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:

1.Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора, да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните ? Твърди наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради разрешаване на посочения правен въпрос в противоречие с решение № 331 от 04.07.2011 г. по гр.д. № 1649/2010 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 36 от 24.03.2014 г. по т.д. № 2366/2013 г. на ВКС, II т.о.; решение от 22.02.2011 г. по гр.д. № 1863/2010 г. на ВКС, IV гр.о.; решение от 09.05.2011 г. по гр.д. № 421/2009 г. на ВКС, IV гр.о.; решение от 09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010 г. на ВКС, IV гр.о.

2.Обосновано ли е решението на въззивния съд, постановено в противоречие със събраните доказателства? Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди защитните тези на страните и да формира самостоятелни правни изводи?

3.Следва ли въззивният съд да постанови решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, респ. когато някое доказателство се приема за недостоверно, следва ли съдът да изложи мотиви за това? Следва ли въззивният съд да постанови решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, респ. когато някое доказателство се приема за недостоверно, следва ли съдът да изложи мотиви за това? Твърди наличие на основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради противоречие с решение № 15 от 06.02.2012 г. по гр.д. № 311/2011 г. на ВКС, II гр.о.; решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г. на ВКС, I гр.о., решение № 331 от 04.07.2011 г. по гр.д. № 1649/2010 г. на ВКС, IV гр.о., решение № 36/24.03.2014 г. по т. д. № 2366/2013 г. на ВКС, II т.о., решение № 217/09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010 г. на ВКС, IV гр.о., решение № 104/09.10.2019 г. по гр.д. № 625/2019 г. на ВКС, II гр.о. и решение № 18/11.06.2021 г. по гр.д. № 1446/2020 г. на ВКС, I гр.о.

4.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, посочени във въззивната жалба, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях? Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото в тяхната съвкупност, респ. на установените чрез тях правнорелевантни факти, съобразно квалификацията на иска, да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и възражения на страните съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК? Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и съответно да изложи съображения защо не ги приема за достоверни? Длъжен ли е съдът да обсъди експертното заключение и да прецени доказателствената му стойност при липса на оспорване от страните?

5.Следва ли съдът да постанови решението си като обсъди всички доказателства и доводи на страните, съгласно чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК? – противоречие с: Твърди наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради постановяване на решението в отклонение от трайната съдебна практика, изразена в решение № 190 от 07.02.2020 г. по гр.д. № 24/2019 г. на ВКС, I гр.о; решение № 7 от 19.01.2016 г. по гр.д. № 4002/2015 г. на ВКС, II гр.о.; решение № 91 от 27.08.2015 г. по гр.д. № 321/2015 г. на ВКС, II гр.о.; решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г. на ВКС, I гр.о.; решение № 221 от 15.04.2002 г. по гр.д. № 677/2001 г. на ВКС, I гр.о.

6.Може ли съдът да постанови решението си на недоказани и неустановени по делото правнорелевантни факти? Твърди наличие на противоречие с: решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г. на ВКС, I гр.о.; решение № 7 от 19.01.2016 г. по гр.д. № 4002/2015 г. на ВКС, II гр.о.; решение № 190 от 07.02.2020 г. по гр.д. № 24/2019 г. на ВКС, на I гр.о., с което счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.

7. Как се отразява на правилността, респ. на допустимостта на въззивното решение обстоятелството, че в първоинстанционното решение СГС се е позовал, както в диспозитива, така и в правните мотиви на друга приложима правна норма - чл. 405, ал. 1 КЗ, вместо на действително предявеният иск - такъв по чл. 432, ал. 1 КЗ, а във въззивното решение това не е обсъдено от САС в разрез със задълженията му по чл. 269, изр. второ от ГПК, а вместо това се сочи правната правна квалификация - чл. 432, ал. 1 КЗ, но без грешката на СГС да се обсъди и посочи, както в мотивите, така и в диспозитива на въззивното съдебно решение? По този въпрос се втърди основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Сочи и наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, [населено място], чрез адвокат И. Т., оспорва подадената касационна жалба. Излага съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението лице.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че пред първоинстанцииония съд били предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, като се твърдяло, че ищцата С. Д. К. била пътник в тролейбус марка „Шкода”, модел 27TR SOLARIS, с инв. № 1621, управляван от Х. С. Б.. Поддържало се, че превозното средство се движело по [улица]с посока на движение от [улица]към [улица]и преди кръстовището с [улица], приготвяйки се да слиза, изведнъж водачът спрял рязко, вследствие на което паднала и получила счупване на прешлен L2. От счупването на прешлена се ограничила подвижността в долните крайници. Налице бил лумбовертебрален болков синдром и ниско степенна ляво конвексна асиметрия с пунктум максимум на ниво Л2-ЛЗ, както и значимо стесняване вертебралния канал и имало начално циркумферентно раздуване на диска на ниво Л4-Л5. Била извършена операцията на 26.10.2022 г. при която била поставена стабилизираща металика Л1-Л2-ЛЗ и полиаксиални транспедикуларни вита (Armada), както и два надлъжни конектора. Били фиксирани с 6 инера. Поддържало се, че вследствие на произшествието търпяла изключително интензивни болки и страдания, продължаващи до сега, които оценявала на 50 000 лв. и които претендирала от ответното застрахователно дружество, тъй като автомобилът, управляван от виновния водач бил застрахован по риска „Гражданска отговорност“. Претендирала и мораторна лихва върху главницата за периода от 08.02.2022 г. до 27.02.2023 г. в размер на 220 лв.

Въззивният състав е посочил, че за да бъде уважен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД ищецът следвало да докаже наличие на деяние, извършено виновно, като вината се предполагала, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, размера на претендираните вреди, както и наличие на застрахователно правоотношение с ответното дружество към момента на произшествието.

Въззивният съд е приел, че са разпитани двама свидетели - З. и делинквента Б., чиито показания съдът кредитирал, като дадени вследствие непосредствено придобити впечатления. От дадените от свидетеля З. показания се установило, че била пътник в същия тролей и тя подала сигнала до Спешна помощ. Установило се, че на спирка „М.“, при спиране на тролея, млад човек връхлетял с колело върху една от слизащите жени, която била бременна. Тя му направила забележка, а шофьорът спрял на светофара, както и момчето с колелото. Шофьорът му обърнал внимание, че така не бива да се прави. Последвала саморазправа с въпросния младеж, а младият човек нападнал шофьора на тролея през малкото прозорче и след разправия избягал с колелото. После се качил в превозното средство на спирката на „Военна болница“ и започнал да обижда шофьора и да се заяжда. Стигнали на спирката срещу болница „Св. И. Рилски“ на [улица]срещу [улица]и този човек продължавал да се разправя с шофьора, който набил много рязко спирачки, явно за да предотврати друг удар, точно преди спирката на тролеите. Свидетелката паднала, както и другата жена, която си ударила гръбнака на седалката.

С оглед показанията на шофьора на тролейбуса, делинквент, въззивният съд е приел, че се установява, че през месец октомври 2022 г. е станало пътно-транспортно произшествие, в което пострадала жена, возеща се в управлявания от него тролейбус. Установило се, че две спирки преди това имал инцидент, като слизайки от трета врата една жена, била съборена от минаващ велосипедист и между тях възникнал конфликт. В момента, в който велосипедистът минал покрай тролея, свидетелят му направил забележка, че от другата страна имало чисто нова велоалея и защо не я ползвал, но той го нападнал. Той бил отвън до тролея, а прозорецът бил отворен. Две спирки по-късно този младеж го чакал на спирката без велосипеда и се качил. Опитал се да влезе при него в кабината, но не успял, защото вратата била заключена. Непосредствено преди спирката „Център по хигиена“ той посегнал през прозорчето на шофьорската врата, през което се продавали билети. Свидетелят се стреснал за момент, тъй като се опасявал да не го прободе с нещо и натиснал спирачката /„не за да спра, а само за момент“/ и тогава станал инцидентът с ищцата. Свидетелят не видял как е паднала, тъй като в този момент не гледал в огледалото към пътниците, а гледал нападателя, който бил отдясно на него и се опитвал да влезе в кабината.

Представен бил и Констативен протокол за ПТП № К-558 от 29.12.2022 г., в който било посочено, че ищцата е пострадала в ситуацията, описана в исковата молба, като било отбелязано „при спиране по неизяснени причини“.

Така, въззивният съд достигнал до извода, че водачът на застрахования при ответника тролейбус не носил вина за настъпване на произшествието. Установило се, че пътно-транспортното произшествие се дължало на специфични обстоятелства, при които лице се качило в превозното средство, с цел да провокира конфликт и физическа саморазправа с водача, без значение от мотивите на това лице. Установило се, че човекът е бил много агресивен. Шофьорът инстинктивно е реагирал, натискайки спирачката, като дори свидетелят З. е приела, че спирането цели да избегне друг инцидент. Въззивният съд е приел, че причинителят на деликта, в случая е мъжът, който се е опитал да достигне до шофьора, тъй като именно той е провокирал реакцията на последния. Провокиран бил оправдан страх у водача, и то по време на движение на тролейбуса, вследствие от изявена агресивност, която би застрашила и дори здравето или живота и на самия деец на хулиганската проява. Въззивният състав е приел, че водачът на тролейбуса нито е предполагал, нито е бил длъжен да предполага, че ще бъде въвлечен в скандал по време на движение на превозното средство, а още повече да спре между спирките, за да се саморазправи с нападателя си.

Предвид на изложеното, въззивният съд е приел, че водачът на тролейбуса не е нарушил правилата за движение и за него не е съществувала възможност да предотврати произшествието. Всичко това мотивирало състава на въззивната инстанция да достигне до извод, че не било налице виновно поведение от страна на водача на автомобила. С оглед на това съдът е приел, че презумпцията за вина, установена в чл.45, ал.2 от ЗЗД е оборена, поради което липсвал елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане и в тази връзка искът се явявал неоснователен и като такъв следвало да бъде отхвърлен изцяло, без да се обсъждат останалите предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на делинквента, а от там и на застрахователя. За неоснователен е приет и акцесорният иск за присъждане на обезщетение за забава за посочения период.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд е заключил, че решението на първоинстанционния съд е правилно и поради това е потвърдил същото.

Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК.

С оглед формулираните 1 и 5 правни въпроси, настоящият съдебен състав намира, че касаторът е обосновал основание за допускане на касационно обжалване. Следва да се извърши проверка дали съдът е преценил всички доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Поради това ще следва да се извърши проверка за съответствие на въззивното решение по следния уточнен от касационната инстанция правен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора твърдения, възражения и доводи на страните, както и да извърши анализ на относимите към тях и събрани по надлежния процесуален ред доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с трайната практика на ВКС, изразена в посочените от касатора съдебни решения и в служебно известната на настоящия съдебен състав задължителна практика на ВКС – Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както трайната практика на ВКС, изразена в множество решения, служебно известни на настоящия съдебен състав: решение № 163/06.02.2020 г. по т.д. 271/19 г., решение № 134 от 2.12.2019 г. по т.д. 2780/18 г., решение № 144 от 22.11.2019 г. по т.д. 2579/18 г., решение № 55 от 03.04.2014 г. по т.д. 1245/13 г. решение № 184 от 17.12.2018 г. по т. д. № 2781/2017 г., II ТО на ВКС.

По останалите правни въпроси съдът ще се произнесе в решението.

Касаторът е освободен от внасяне на държавни такси, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК от Софийски градски съд с разпореждане от 05.09.2023 г.

Така мотивиран ВКС