Определение № 50087 от 22.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 445/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. П. В., представляван от адв.К. Г., срещу решение №198/23.11.2021 г. по в.т.д.№582/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение №260066/19.05.21г. по описа на Окръжен съд Хасково е отхвърлен предявеният от него срещу ЗК“Л. инс“АД иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ – за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от смъртта на В. П. Ф., негова сестра, починала в резултат на ПТП, настъпило на 20.02.2017г., в размер на 15 000лв. /присъдени с първоинстанционното решение от претендираните 30 000 лв., предявени като част от пълна претенция за 100 000 лв./. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, поради допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, както и поради необоснованост. Касаторът счита направения от състава на апелативния съд, обуславящ изхода на делото, извод, че ищецът не попада в кръга на лицата, имащи право на застрахователно обезщетение, за направен при допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение, при необсъждане на доказателствата и при липса на изложени конкретни мотиви за част от изразената от съда воля. Поддържа се и неправилно приложение на материалната норма на чл.52 ЗЗД. Направено е искане за отмяна на решението на апелативния съд и за уважаване на предявения иск в размера, уважен от първоинстанционния съд. Касаторът претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ЗАдв. В изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът е формулирал като обуславящи изхода на делото въпросите: 1. Какви са предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление №4 от 25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд? и 2. Изградената „трайна и дълбока връзка“ с какви способи, освен със свидетелски показания може да бъде доказвана, след като въззивният съд не е приел за меродавни свидетелските показания на свидетелите, разпитани пред първоинстанционния съд? Като допълнителни предпоставки за допускане на касационна проверка на решението касаторът сочи хипотезите, предвидени в чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 предл.3 ГПК. Поддържа, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в отклонение от възприетите разрешения в Тълкувателно решение №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и в практиката на Върховен касационен съд в постановените по реда на чл.290 ГПК решения по т.д.№670/17г. на Първо т.о. на ВКС и по т.д.№3166/17г. на Второ т.о. на ВКС. Наред с това твърди очевидна неправилност на въззивното решение, която обосновава с доводи за нарушение на процесуалните правила за оценка на доказателствата и излагане на изводи, различни от техния действителен смисъл и съдържание; липса на конкретни мотиви за част от изразената от съда воля; допуснати грешки при формиране на вътрешното му убеждение. Ответникът ЗК“Л. инс“АД не се е ангажирал със становище по касационната жалба. Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване, при наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, съдебен акт, поради което е допустима. При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: За да постанови решението си, Пловдивски апелативен съд е приел за безспорно и установено по делото, че на 20.02.2017г. е настъпило по описания в исковата молба механизъм пътно-транспортно произшествие, вина за което има водачът на автомобила, осъществил сблъсъка с автомобила, в който е пътувала сестрата на ищеца В. П. Ф., от което тя е пострадала, а по-късно починала, както и, че гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при ответното застрахователно дружество. Като спорна по делото съдът е определил активната материално-правна легитимация на ищеца. Доколкото същият е брат на починалата, съдът е намерил, че следва да съобрази задължителните за съдилищата разяснения по тълкуване и прилагане на закона, дадени в ТР №1/2016 от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, ППВС №4/25.05.1961г. и ППВС №5/24.11.1969г. Посочил е,че с тълкувателното решение е прието право на близки на починал при ПТП лица, извън кръга на посочените в предходните постановления на Пленума на ВС, да получат обезщетение за неимуществени вреди се признава само по изключение, а за да се приложи такова изключение по конкретното дело следва да са установени предпоставките – да е създадена особено близка привързаност между починалия и претендиращия обезщетението и действително претърпените неимуществени вреди да надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. За да установи дали в случая такава изключителност на връзката между ищците и починалия им брат е налице, съдът е обсъдил събраните по делото гласни доказателства, от чиито показания е намерил за установено,че ищецът и сестра му приживе са имали много добри и топли отношения помежду си, били са задружни, поддържали са връзка, не са имали дрязги и винаги са се подкрепяли взаимно. Прието е,че от тези доказателства не може да бъде направен извод, че в случая се касае до изключението, визирано в цитираната от състава тълкувателна практика на ВС и ВКС, тъй като конкретната житейска ситуация не се характеризира със специфика, отличаваща я от обичайните отношения между братя и сестри; от тях не се установяват нетипично сложили се отношения и обстоятелства, които практиката определя като служещи за признаване право на обезщетение, като например братя и сестри, живеещи съвместно без родителска грижа, при което някой или няколко от тях изпълнява/т ролята на родител в грижите за останалите. Развити са съображения,че наличните доказателства не могат да аргументират извод,че емоционалната връзка между ищците и загиналия им брат е била от такова необичайно и необикновено естество, че да се характеризира с възприетата в съдебната практика изключителност – двамата са израснали заедно в дома на родителите си и заедно с тях, а след детството им всеки от тях е имал свой живот със свое семейство, отделно един от друг. Поддържаната от тях връзка, изпълнена с обич, привързаност и взаимопомощ съдът е приел за нормална и обичайна за този вид родство според българските традиции, без да може да обоснове извод за изключителност на характера ѝ и фактът,че двамата са полагали общи грижи за родителите си. Наред с това съдът е възприел показанията на свидетелите като установяващи,че ищецът е понесъл тежко смъртта на сестра си, а самият инцидент /в който и той е участвал като водач на автомобила, в който е пътувала сестра му/ му се отразил зле, като го променил, затворил се в себе си, а по-късно започнал да изпитва физически неразположения със сърцето и зъбите /без за това свидетелите да могат да установят пряка причинна връзка с трагичния инцидент/. Тези душевни страдания обаче съдът е интерпретирал като обичайни преживявания при такава тежка загуба на близък родственик, какъвто е сестрата, без да могат да бъдат охарактеризирани като изключителни по интензитет и времетраене. По тези съображения въззивният съд е заключил,че материално-правната легитимация на ищеца като правоимащ не е доказана. Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира за необосновани сочените от касатора предпоставки за допускане на въззивното решение в обжалваната му част до касационен контрол. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК, съобразена във връзка с постановките на Тълкувателно решение №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора,в съответствие с възприетото в т.1 от посоченото тълкувателно решение, са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. Поставеният в изложението първи въпрос, доколкото касае именно решаващите изводи на въззивния съд относно материално-правната легитимация на ищеца, е обуславящ,но даденото от въззивния съд разрешение на същия не е в противоречие нито с принципните разрешения в Тълкувателно решение №1/2016 от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, нито със сочените от касатора решения на ВКС по чл.290 ГПК, а е в синхрон и със служебно известната на състава практика - обективирана в решение № 17/16.03.2021г. по т. д. № 291/2020г. на Второ т.о., решение №92/17.11.2020г. по т.д. № 1275/2019г. на Второ т.о., решение №45/10.05.2021г. по т. д. № 370/2020г. на Второ т.о., решение №60131/13.12.2021г. по т.д.№1700/2020г. на Второ т.о. В цитираната практика последователно се приема,че фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че едно лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт, са различни за всеки случай, поради което се преценяват конкретно по всяко дело въз основа на събраните по него доказателства и, за да са приеме,че е налице изключителност на съществувалата между починалия и преживелия го родственик житейска и емоционална връзка, както и на интензитета и продължителността на търпените от преживелия болки и страдания, следва да са установени такива особени житейски ситуации или обстоятелства, които да са довели до силно духовно и емоционално сближаване между тях до степен, надхвърляща нормалното за подобна връзка, при която единият от тях да е имал определящо /доминиращо/ присъствие в живота на другия, а смъртта на единия да е предизвикала особено тежки последици в живота, в душевното и в психическото състояние на другия в сравнение с присъщите за обичайните отношения между съответния тип родствена връзка. Установените обстоятелства, че ищецът и починалата му сестра са израснали заедно, създали са отделни семейства, живеят в отделни домакинства, но в разбирателство, взаимопомощ и общи грижи за родителите им, не кореспондират с приеманите от практиката форми на изключителност на връзката им. Цитираните от касаторите решения на ВКС не дават друго разрешение на правния въпрос, по който е било допуснато касационното обжалване – за материално-легитимираните да получат обезщетение за неимуществени вреди при смърт на техен близък лица,а конкретните мотиви, обусловили крайните изводи на съставите на ВКС за уважаване на съответните искове, в разглежданите по двете търговски дела на ВКС случаи, са основани на конкретните фактически обстоятелства. Доколкото разликата в крайния изход по настоящото дело и по тези на ВКС е обусловена от спецификата на установените по тях различни факти, тя не би могла сама по себе си да обуслови извод за наличие на противоречие по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Поради изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд намира за необосновано искането за допускане на касационен контрол на въззивния акт по първия от въпросите при предпоставката на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Вторият въпрос не осъществява изискванията за обуславящ, доколкото не кореспондира с решаващите мотиви на въззивното решение.Съставът на апелативния съд не е квалифицирал свидетелските показания като „немеродавни“, нито е отрекъл трайната и дълбока връзка да би могла да бъде установявана с такива доказателствени средства, а ги е кредитирал, но е посочил,че от установените с тях обстоятелства не би могъл да бъде направен релевантен за уважаването на иска извод. Във връзка с този въпрос касаторът и не сочи съдебна практика, от чиито разрешения да се е отклонил решаващият състав. Не са налице данни и за формиране на извод,че решението на апелативния съд е очевидно неправилно, което би могло да обуслови положителен изход от настоящата фаза на производството в хипотезата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. За да е очевидно неправилно, то следва да страда от такъв съществен негов порок, който позволява на касационната инстанция да отрече правилността му без да се налага извършването на преценка на доказателствата,въз основа на които съдът е приел за установена конкретна фактическа обстановка и на такава за съответствие и обоснованост спрямо приложените към хипотезата материално-правни норми, обусловили решаващите му правни изводи. Наличието на такава предпоставка би могло да бъде обосновано само когато неправилността е обективно и явно установима - например, когато въззивният съд е основал изводите си на правна норма,която е отменена или, макар и да е приложена действащата такава към релевантния момент, смисълът й да е изтълкуван очевидно превратно; решаващият извод да е в явно противоречие с основополагащ принцип на правото или с правилата на елементарната формална логика и др.под. Наведените от касатора в касационната му жалба и приповторени в изложението доводи не изпълняват нито една от посочените хипотези, а представляват оплаквания за неправилност, преценката за която може да бъде извършвана в последващата фаза от производството пред касационната инстанция при вече допуснато касационно обжалване. Изложеното мотивира настоящия състав на ВКС да постанови определение за недопускане на касационно обжалване на решението на Пловдивски апелативен съд. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение