Определение № 800 от 21.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 551/2016 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Т. С. М. чрез адвокат М. Г. срещу решение № 387/04.12.2015 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/, търговско отделение, първи състав по в.т.д. № 495/2015 г., с което след отмяна на уважително решение на Хасковски окръжен съд /ХОС/ е постановено друго, отхвърлящо иска на Т. М. срещу Р. Н. Г. – [фирма] по чл.92 ЗЗД за заплащане на сумата от 27545 лв. – неустойка за периода от 26.04.2012 г. до 19.06.2013 г., съгласно т.V от договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 113/2010 г. ведно със законна лихва върху главницата, считано от 20.03.2014 г. до окончателното плащане и направените разноски. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмено възражение. ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. По изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС намира следното: За да отмени уважителното решение на ХОС и да постанови отхвърлително такова, ПАС е приел, че между страните е сключен договор, по силата на който [фирма] е продала на ищцата на 14.07.2010 г. с нот. акт № 113, том І, рег. № 6594, дело № 102/2010 г. на нотариус А. Щ. апартамент № 9 със застроена площ от 57.12 кв.м. в жилищна сграда с магазини, подземен гараж и заведения за обществено хранене, изградена в степен на завършеност „груб строеж“ в [населено място], [улица]. В. цена на имота в нот. акт е 65739.30 лв. с ДДС, която продавачът е заявил, че е получил напълно в брой преди подписване на настоящия договор. Съгласно т.V от договора продавачът се е задължил да се снабди с разрешение за ползване на описаната сграда до 01.03.2011 г ., а в случай на забава на изпълнение на това свое задължение дължи на купувача 0.1 % за всеки просрочен ден. Безспорно е установено по делото, че жилищната сграда, в която се намира имотът, предмет на описаната сделка между страните, е била въведена в експлоатация на 20.06.2013 г. Според ПАС от заявените от страните становища е ясно, че базата за изчисляване на неустойката се свързва с продажната цена на имота, което съдът е приел като безспорно между страните, независимо, че в разпоредбата на т.V от договора не е посочена основата /сумата/ върху която се начислява процент за забавено плащане. ПАС е приел още, че не са налице обективни причини за продавача за забавяне при снабдяването на сградата с разрешение за ползване и направеното възражение в тази насока от него е неоснователно, както и възражението, че въпреки забавата ищцата могла да ползва и обитава жилището, независимо от липсата на разрешение за ползването му. Основателно, според ПАС, е възражението на продавача за нищожност на клаузата за неустойката, поради накърняване на добрите нрави, което според ПАС е свързано с липсата на краен срок и от там с възможността за неограничено увеличаване размера на неустойката. В конкретния случай уговорената неустойката няма за цел единствено да стимулира своевременното изпълнение на поетите по договора задължения. Очевидно е, че неустойка, чийто годишен размер надвишава 1/3 от продажната цена на имота надхвърля обичайните й охранителна и обезпечителна функции. Този размер, съчетан с липсата на краен срок на начисляването й, формира задължение за целия период на забавата почти достигащ стойността на продадения имот. По тези съображения, според ПАС, клаузата за неустойка в т.V от нот. акт за продажба на имота е нищожна като накърняваща добрите нрави – чл.26 ал.1 предл.3-то ЗЗД. Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Касаторът формулира следния въпрос, за разрешението на който поддържа допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК с оглед противоречието в разрешението му с приложено решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК /№ 88/22.06.2010 г. по т.д. 911/2009 г. на І ТО/ и ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС: „Кои са факторите, които обуславят извода за накърняване на добрите нрави, като основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД на неустоечна клауза и достатъчно ли е този фактор да бъде отношението на размера на неустойката към продажната цена?“ Въпросът е обуславящ изхода на спора и следва да се допусне касационно обжалване на решението на ПАС на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК за проверка съответствие на разрешението му от ПАС с практиката на ВКС, обективирана в посоченото решение на ВКС и т.3 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Поради приетото наличие на основание за допускане на касационно обжалване на решението на ПАС, на касатора следва да се укаже в едноседмичен срок, считано от съобщението до него, да внесе и представи доказателства за заплатена държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 550.90 лв., определена съгласно чл.18 ал.2 т.2 от ТДТСС по ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът: