Определение № 2613 от 10.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1169/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Я. В. И., срещу определение № 484/22.01.2024 г. по в.ч.т.д. № 2948/2023 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено определение № 8459/12.07.2023 г. по гр. д. № 4715/2022 г. на Софийски градски съд за прекратяване на производството в приложение на чл. 130 ГПК. Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на определението, тъй като съдът не е изследвал в пълнота всички обстоятелства, съответно не е изискал от ЧСИ изпълнителното дело, а е формирал своя извод само въз основа на удостовереното от ЧСИ, че даденият в обезпечение имот е продаден. Твърди, че, ако съдът беше изпълнил своето задължение за всестранно изясняване на релевантните факти, щеше да бъде дадена възможност на ищеца да ангажира доказателства, от които да се установи, че „Армилес 2004“ ООД никога не е било конституирано като страна в изпълнителното производство, а ищецът не е предоставял в полза на длъжника по изпълнението „Х. 89“ ООД обезпечение /ипотека/. В резултат на това съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 175 ЗЗД. Отделно, съдът не е обсъдил възражението на ищеца жалбоподател, че вземанията на „Юробанк България“ АД, респ. „С.Г. Груп“ ЕАД, на което са били прехвърлени, са погасени по давност. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател моли да бъде допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Поставя въпроса дали съдът при предявен установителен иск от трето лице по чл. 440 ГПК е длъжен да се произнесе с решение по същество като сочи противоречие с определение № 596/2010 г. по ч. гр. д. № 230/2010 г. на ВКС, т.о. Формулира искане за осъществяване на касационен контрол, отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения иск. Препис от частната жалба не се връчва. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу акт, който подлежи на обжалване, и отговаря на изискванията за редовност, поради което се явява процесуално допустима. Първоинстанционното производство е образувано по предявена от Я. В. И. срещу „Юробанк България“ АД и „Ер Строй Ремонт“ ЕООД искова молба, която обективира отрицателен установителен иск, че вземането на банката срещу „Армилес 2004“ ООД не съществува, съответно не съществува и ипотечно право на банката върху имота на ищеца, даден като обезпечение за задължението на „Армилес 2004“ ООД. Твърденията са, че по искане на „Юробанк България“ АД и въз основа на изпълнителен лист от 14.02.2011 г. е образувано изпълнително производство срещу „Х. 89“ ООД /един от солидарните длъжници наред с „Армилес 2004“ ООД/ и собственият на ищеца имот е бил продаден на публична продан в полза на ответника „Ер Строй Ремонти“ ЕООД. По изпълнителното дело не е конституиран като съдлъжник „Армилес 2004“ ООД, а и дружеството е обявено в несъстоятелност и заличено от търговския регистър, съответно вземанията на банката срещу него са погасени, оттам е погасено и правото да изпълнява върху даденото от ищеца като обезпечение имущество. Отделно, вземанията на банката са погасени по давност по отношение на ищеца, тъй като изпълнителното дело е образувано на 2020 г. по издаден през 2011 г. изпълнителен лист. Първоинстанционният съд е счел подадената искова молба за недопустима и е прекратил производството по делото с ключовия мотив, че нормата на чл. 440 ГПК, от приложението на която ищецът извежда правния си интерес, изисква наличието на висящ изпълнителен процес, каквато не е процесната хипотеза, предвид установения по делото факт, че изп. дело № 5390 на ЧСИ Б. е приключило с възлагане на имота и това постановление е влязло в сила. Отделно, принудителната продан и влязлото в сила възлагателно постановление имат ефект на погасяване на всички ипотечни права. За да постанови атакуваното в настоящото производство определение, съставът на Апелативен съд София е изложил съображения в полза на принципната допустимост на отрицателен установителене иск за липса на ипотечно право включително след приключване на принудителното изпълнение, но е посочил, че материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес не може да засегне правата на купувача по публична продан. Единствено в хипотеза, при която купувачът е и кредитор по изпълнението и същият е недобросъвестен, е допустим иск за несъществуване на обезпечението, като кредиторът дължи и връщане на полученото, и обезщетение за всички причинени вреди, каквато хипотеза съдът не е констатирал в процесния случай. Съставът на апелативния съд е счел разпоредбата на чл. 440 ГПК за неприложима към заявените в исковата молба факти, тъй като не се твърди ответната страна да оспорва титулярството на ищеца. Отделно допустимостта на иска по чл. 440 ГПК изисква висящ изпълнителен процес, който факт също не е налице. Достъп до касация не следва да бъде допуснат, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Частният жалбоподател не излага релевантни твърдения за наличие на очевидна неправилност, а само формално посочва този порок на обжалвания съдебен акт. Както е изяснено в практиката по приложение на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, очевидната неправилност не се припокрива с обикновената неправилност, съответно тази квалифицирана форма на незаконосъобразност е налице при фрапантни нарушения – подвеждане на факти под норма, която не представлява действащо обективно право, драстични нарушения на основни правни принципи, които са установими само при запознаване с мотивите на обжалвания акт без проверка на събрания доказателствен материал и установени чрез него факти, или преценка за правилно приложение на материална или процесуална действаща норма. Съдът е обвързан от заявените от касатора твърдения и не е длъжен служебно да установява наличието на очевидна неправилност. При липса на релевантни твърдения искането за достъп на това основание се явява неоснователно. Достъп до касация не обуславя и поставеният от Я. И. въпрос, тъй като той не покрива характеристиката правен, съобразно регламентираното от чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснено с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, да е обусловил правните изводи на съда. В случая въззивната инстанция изрично в постановеното от нея определение е преценила, че разпоредбата на чл. 440 ГПК се явява неприложима към казуса, доколкото изисква висящ изпълнителен процес, а производството по изп. д. № 5390/2020 г. е приключило с влязло в сила постановление за възлагане. Отделно, фактите, по които е извършено произнасяне с цитираното от касатора определение № 596/2010 г. по ч. т. д. № 230/2010 г. на ВКС, са коренно различни от заявените в исковата молба на Я. И.. Само за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че никъде в исковата молба не е заявено твърдение, че изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнително производство по изп. д. № 5390/2020 г. е във връзка именно с договора за кредит BL 15438/10.05.2008 г., сключен между „Юробанк И Еф Джи“ АД /със сегашно наименование „Юробанк България“ АД/ и „Армилес 2004“ ООД, а не друг договор със същия кредитополучател и съзадължен с него друг субект, а именно „Х. 89“ ООД, каквито индиции има по делото. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС