Определение № 50002 от 05.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1773/2022 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. С решение № 116 от 20.12.2021 г., постановено по въззивно гр. д. № 112/2021 г. на Окръжен съд – Търговище е отменено първоинстанционното решение, в частта, с която е допусната делба между Н. Х. Д. и Д. Н. Ч. на еднофамилна жилищна сграда, на два етажа с две ателиета, в [населено място], м. „В.“, с разгъната застроена площ 317 кв. м., построена в поземлен имот с идентификатор ***, както и в частта, с която е допусната делба на описани движими вещи, като в тези части е постановено ново решение по същество, с което исковете за допускане извършването на съдебна делба са отхвърлени. Решението е потвърдено в частите, с които е отхвърлен иска за делба на постройка, със застроена площ от около 40 кв. м. и за допускане извършването на делба на описани движими вещи. Въззивното решение не е предмет на касационно обжалване по отношение на движимите вещи. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от адв. К. М., като пълномощник на Н. Х. Д.. Жалбата е подадена срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и в срока по чл. 283 ГПК. Поддържат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В изложението са поставени следните процесуалноправни и материалноправни правни въпроси, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: 1. допустимо ли е изводът на съда относно момента на завършване на делбената еднофамилна жилищна сграда в груб строеж да се основава единствено на косвени доказателства, при наличие на преки доказателства за спорния факт? възможно ли е пълно и главно доказване с косвени доказателства на момента на изграждане на процесните сгради в груб строеж, при положение, че по делото е представен акт-образец 14 за едната от тях, който е противопоставим на ответника в качеството му на участник в строителството и носещ неговия подпис?; твърди се противоречие с решение № 223 от 16.11.2016 г. по гр. д. № 1626/2016 г., първо г. о.; 2. следва ли при постановяване на въззивното решение въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им и доказателствата, на които те се позовават в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото? следва ли съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства и да мотивира изводите си за възприетия от него момент на изграждане на процесните сгради в груб строеж? сочи се противоречие с тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г., първо т. о., решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г., решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г., решение № 141 от 21.09.2021 г. по т. д. № 2586/2019 г., първо т. о.; 3. ползва ли се с материална доказателствена сила акт-образец 14 за еднофамилната жилищна сграда, съставен по реда на Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, по отношение на участниците в строителния процес по смисъла на чл. 160 ЗУТ?; допустими ли са свидетелски показания при опровергаване на материалната доказателствена сила на акт-образец 14, съставен по реда и съобразно изискванията на Наредба № 3/2003 г., от участник в строителството, каквото качество несъмнено има ответникът, при положение, че актът носи неговия неоспорен подпис? Твърди се противоречие с определение № 409/21.04.2016 г. по гр. д. № 975/2016 г., трето г. о., решение № 404/04.09.2009 г. по гр. д. № 828/2008 г.; 4. може ли опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ да става със свидетелски показания?; сочи се противоречие с решение № 94 от 31.03.2015 г. по гр. д. № 5791/2014 г. на четвърто г. о., решение № 20 от 26.02.2021 г. по гр. д. № 1409/2020 г., първо г. о., решение № 148 от 22.10.2020 г. по гр. д. № 489/2020 г., четвърто г. о., решение № 39 от 02.05.2018 г. по гр. д. № 1859/2017 г., първо г. о., определение № 1246 от 30.11.2010 г. по гр. д. № 1770 /2010 г., решение № 756 от 30.06.2011 г. по гр. д. № 419/2010 г.; 5. относно правомощията на въззивния съд; твърди се противоречие с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК; 6. относно ограничението за сочене на нови доказателства във въззивното производство съобразно разпоредбата на чл. 266 ГПК и предпоставките, при които ангажирани от страната писмени доказателства, които не са били приети от първоинстанционния съд поради извод за настъпила преклузия, могат да бъдат приети от въззивния съд; следва ли обжалващата страна да обоснове предпоставките на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, с които е обвързано преодоляването на установената в чл. 266, ал.1 ГПК забрана, за да може въззивният съд да прецени тяхното наличие или отсъствие? допустимо ли е допуснати и събрани от въззивния съд доказателства единствено във връзка с възражение на ответника по чл. 23 СК да бъдат ценени при разрешаване на основния правен спор, касаещ момента на трансформиране на правото на строеж в право на собственост? Сочи се противоречие с решение № 412/21.11.2012 г. по гр. д. № 1417/2011 г., решение № 20 от 09.10.2011 по т. д. № 311/2010 г.; по последната част от формулирания въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 7. допустимо ли е чрез налагането на санкция по чл. 92а ГПК да бъде преодоляна легитимно забраната за събиране на доказателства, ангажирани в условие на процесуална преклузия и извън сроковете по ГПК; 8. относно задължението на съда да направи собствена преценка на обстоятелствата, на които ответникът основава възраженията си; какви са предпоставките, при които съдът може да квалифицира възраженията на страната като такива по чл. 23 СК при спор между съпрузи? следва ли страната да е навела обстоятелства, които да обосновават възражението й за трансформация на лични средства в процесната сграда или е достатъчно само твърдение, че поддържа подобно възражение? следва ли да се приеме, че страната е поддържала възражение по чл. 23 СК, след като в нито един етап от съдебното производство не е навеждала довод за това, че делбените имоти са били изградени по време на брака на страните, нито е изпълнила в цялост указанията на въззивния съд да наведе ясни твърдения относно: какви средства, в какъв размер и с какъв произход са средствата, които страната твърди, че е вложила като лични в придобиването на процесните имоти, както и в кое време, /в кои периоди/ същите са били вложени? следва ли съдът да приеме за разглеждане възражение и да уважи искане за събиране на доказателства, ако ответникът не е посочил фактите, на които те се основават?; поддържа се, че са разрешени в противоречие с решение № 45 от 20.04.2010 г. по т. д. № 516/2009 г., второ т. о., решение № 4 от 05.02.2016 г. по т. д. № 3480/2014 г., второ т. о.; 9. следва ли съдът да приложи закона еднакво спрямо всички страни и да постанови безпристрастно решение в съответствие с принципите за състезателното начало и равенството на страните?; твърди се противоречие с определение № 34 от 01.02.2011 г. по ч. гр. д. № 512/2010 г., решение № 4 от 05.02.2018 г. по т. д. № 3480/2014 г. на второ т. о., решение № 429 от 21.06.2010 г. по гр. д. № 1151/2009 г.; 10. може ли съдът да не възприеме заключение на съдебни експертизи без да се мотивира защо и в коя част не ги възприема в съответствие с нормата на чл. 202 ГПК и трябва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността им; длъжен ли е съдът да мотивира оценката на заключението на вещите лица, следва ли да обоснове защо възприема или не всяко от тях? сочи се противоречие с решение № 241/23.10.2013 г. по гр. д. № 3194/2013, първо г. о., решение № 108/16.05. по гр. д. № 1814/2009 г., четвърто г. о., решение № 248/16.11.2015 г. по гр. д. № 1271/2015 г., трето г. о., решение № 57/8.05.2014 по гр. д. № 7493/2013 г., второ г. о., решение № 24/28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г., първо г. о., т.19 ТР № 1/4.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г., ОСГК, решение № 224/ 07.01.2019 г. по гр. д. № 612/2018 г., трето о. о. Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител, счита, че касационно обжалване не следва да се допуска. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., намира следното: Производството е образувано по предявени искове за делба, като в исковата молба ищцата Н. Д. е изложила твърдения, че процесните сгради са построени по време на брака между страните, сключен на 28.08.2009 г., върху собствен на съпруга – ответник имот с идентификатор ***. Ответникът е въвел възражение, че делбените сгради са построени преди сключването на брака, поради което са негова индивидуална собственост, а при условията на евентуалност – възражение за пълна трансформация на лични средства, вложени в придобиването им. В първоинстанционното производство са изслушани основна и допълнителна експертиза на в. л. Д., от заключенията на които, както и от приложените строителни книжа, се установява, че строежът е започнат въз основа на дадено разрешение за строеж от 13.08.2007 г., сключен договор за строителство от 23.08.2007 г., протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от 20.12.2007 г. В допълнителната експертиза са описани представените от страните строителни книжа и документи, както и тези, посочени в акт-образец 15 относно приемането на различните етапи на строителството през 2007, 2008 и 2014 г. В акт-образец 15 няма описани документи за периода 2009-2013 г. С оглед хронологията на строителния процес, представените доказателства за закупени строителни материали, предвид и свидетелските показанията на проектанта арх. С. и Е. А.– непосредствен участник в строителството, еднофамилната жилищна сграда е завършена през лятото на 2009 г. Видно от обясненията на експерта според строителните книжа покривът е поставен през 2014 г. Неговият извод е, че те са съставени по-късно, тъй като не корепондират с документите за закупуване на строителни материали /бетон, варов разтвор/, които трябва да бъдат вложени непосредствено след закупуването им. Във въззивното производство е събрана комплексна експертиза на в. л. Й., според която част от актовете, изготвени съгласно Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството не отразяват действителните дати за извършване на СМР. Дървената покривна конструкция на сградата е поставена директно върху поясите на тухлените стени и когато е изпълнена тази конструкция задължително са поставени дъските, доставени през месец март 2009 г. Според документите последно извършената дърводелска услуга е на 30.04.2009 г. Покривът е с дъсчена обшивка, поставена отгоре върху ритловиците. Видно от повторната експертиза на в. л. И. материалите, за които има разходно-оправдателни документи за периода 2007-2009 г., са вложени в сградите. Сградата в груб строеж е изградена към края на м. юли 2009 г. Този извод експертът обосновава със закупуването на керемидите, отводната инсталация на покрива, материалите за нея и монтиране на дограмата, доколкото дограма не се монтира на сграда без покрив, както и частично на свидетелските показания, но основно на разходните документи. Възивният съд е посочил, че въпросът „в кой момент от изграждането на сграда, тя възниква като самостоятелен обект?“ е разрешен със задължителна съдебна практика – ТР № 1 от 4.05.2012 г. по тълк. дело № 1/2011 г. на ВКС, ОСГК, с което е прието, че съгласно чл. 181, ал. 1 и 2 ЗУТ правото на строеж на сграда или на част от нея може да бъде предмет на прехвърлителна сделка от момента на учредяването му до завършване на сградата в груб строеж. Законната дефиниция на понятието „груб строеж“ /карабина/ също се съдържа в ЗУТ. Според § 5, т. 46 ДР това е „сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или в различна степен на изпълнение на довършителните работи“. В тежест на съпруга, претендиращ, че сградата, построена върху земя, индивидуална собственост на другия съпруг, е СИО, е да докаже, че тя е завършена до етап на „груб строеж“ по време на брака. За установяване момента на осъществяване на груб строеж на сграда, осъществен при действието на ЗУТ, актът по чл. 181, ал. 2 ЗУТ (редакция ДВ, бр. 65/2003 до изм. бр. 16/2021 г.) не е единственото доказателствено средство, т.е. датата на издаването на акт-образец 14 и удостоверението по чл. 181, ал. 2 ЗУТ не удостоверява по безспорен начин датата на завършване на грубия строеж, поради което и правната теория, и съдебната практика приемат, че степента на завършеност на строеж, т.е. завършването на сградата в груб строеж може да се установява с всякакви доказателства, включително и гласни такива. Съобразил е събраните гласни доказателства, като ги е обсъдил в съвкупност с техническите експертизи, заключенията на които са обосновали еднозначен и категоричен извод, че сградата е била изпълнена на етап „груб строеж“ към края на м. юли 2009 г. Направил е извод, че малката постройка е била изградена до лятото на 2009 г., а допуснатата до делба сграда е завършена в груб строеж в края на юли – средата на месец август 2009 г. Кредитирал е показанията на свидетелите, ангажирани от ответника, които са с непосредствени възприятия, като участващи в проектатските/строителните дейности от началото на строежа, последователни и конкретни са в очертаване на етапите на строителството и елементите на „грубия строеж“ и завършването му през 2009 г. Посочил е, че според обясненията и на експертите във времето на строежа действащите строителни норми са позволявали, особено когато се строи по стопански начин, от самия възложител, когато той си намира работници/бригада за различните строителни дейности, съставяване на част от строителните книжа, в т.ч. и акт-образец 14, на по-късен етап. Обсъден е довода на ищцата, че този акт има характер на официален документ, който може да удостоверява момента на възникване на сградата в груб строеж, но не е единственото допустимо доказателствено средство. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по така формулираните процесуалноправни и материалноправни въпроси, с които е обосновано приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставените в изложението първи, трети и четвърти въпрос, могат да бъдат обобщени и формулирани по следния начин: какви са допустимите доказателствени средства за установяване момента на изграждане на сграда в груб строеж. Те не обуславят допускане на касационно обжалване. Тези въпроси са обосновани с материалната доказателствена сила на акт-образец 14 и удостоверението по чл. 181, ал. 2 ЗУТ, която не е зачетена от въззивния съд, като направените в тях констатации са счетени за опровергани от заключенията на съдебно-техническите експертизи и събраните гласни доказателства. Отговор на този въпрос е даден в решение № 22/04.06.2020 г. по гр. д. № 3048/2019 г. на ВКС, второ г. о., което следва да намери приложение и в настоящата хипотеза. В същото е прието, че нормата на чл. 181 ЗУТ се намира в глава XII /Учредяване и прехвърляне на право на строеж/ от закона, като ал. 1 урежда времевия период, в който правото на строеж е годен обект на прехвърлителна сделка /от момента на учредяването му до момента на завършване на сградата в груб строеж/, а ал. 2 – момента, от който сграда или самостоятелни части от нея, построени въз основа на учредено право на строеж, могат да бъдат обект на прехвърлителни сделки /от завършване на грубия строеж/. Систематичното място и граматическото тълкуване на нормата на чл. 181, ал. 2 ЗУТ налага извода, че изискването за удостоверяване на степента на завършеност на сграда на етап груб строеж с акт на общинската администрация е свързано с нотариалното производство в случаите, в които страните искат изповядване на сделка за прехвърляне на право на собственост на сграда или самостоятелен обект в нея, изградени въз основа на учредено право на строеж, но преди издаване на протокол за установяване годността за ползване на строежа по приложение 16 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството или разрешение за ползване по чл. 177, ал. 2, респ. удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл. 177, ал. 3 ЗУТ и с оглед задължението на нотариуса по чл. 586, ал. 2 ГПК да провери въз основа на съответните документи, че придобитото от праводателя право на строеж се е трансформирало в право на собственост, което може да бъде предмет на исканата сделка чрез завършване на грубия строеж на сградата. Този факт нотариусът може да установи и с други доказателствени средства – например по назначена при условията на чл. 533 ГПК експертиза за установяване етапа на завършеност на сградата. Аргумент, че съставянето на акт по чл. 181, ал. 2 ЗУТ не е необходим във всички случаи за удостоверяване на етап груб строеж се извлича и от нормите на Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, уреждаща вида, условията и реда за съставяне на актове и протоколи за подготовка, откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво и за приемане на завършени видове строителни и монтажни работи при изпълнението на строежите, на отделни етапи или части от тях, в която не е посочен акта по чл. 181, ал. 2 ЗУТ. При така изясненото приложение на нормата на чл. 181, ал. 2 ЗУТ, като диспозитивна, приложима в нотариалното производство и то само в определена хипотеза на учредено право на строеж на поставения въпрос, в цитираното решение е прието, че при спор между съпрузи и строителство в имот, собственост на единия съпруг, извършен при действието на ЗУТ, моментът на изграждане на сграда в груб строеж, може да се установи с всички доказателствени средства. В настоящата хипотеза са събрани технически експертизи, заключенията на които са обосновали извод, че сградата е била изпълнена на етап „груб строеж“ преди сключването на брака между страните. Този извод се подкрепя и от събраните гласни доказателства. Видно от показанията на свидетеля А., който е извършил строителството, започнало през 2007 г., покривът е бил поставен през 2009 г. /от месец февруари до месец август/. Горните факти са възпроизведени и в показанията на свидетеля В. /строителен техник/ и свидетеля С. /проектант/. Ангажираните от ищцата свидетели /С., Н., Н. и Х./ установяват факти, свързани с довършителните работи, обзавеждането и момента, в който страните са се нанесли да живеят в къщата. По отношение на малката постройка се установява, че същата е била построена в по-ранен момент, като в нея е живял свидетелят А.. Не се разкрива противоречие с решение № 223 от 16.11.2016 г. по гр. д. № 1626/2016 г. на ВКС, първо г. о., в което е разгледана възможността за осъществяване на пълно доказване чрез косвени доказателства. В настоящата хипотеза не се касае за такива доказателства. Събраните експертни заключения и свидетелски показания установяват пряко факта, подлежащ на доказване. Цитираната в изложението по четвъртия въпрос съдебна практика е неотносима към конкретния случай, тъй като разглежда забраната за опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ със свидетелски показания /чл. 164, ал.1, т. 6 ГПК/. В решение № 404/04.09.2009 г. по гр. д. № 828/2008 г. на ВКС, първо г. о., е посочено, че съгласно чл. 1, ал. 4 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, съставените и оформените съгласно изискванията на тази наредба актове и протоколи имат доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация на строежите. В обжалваното въззивно решение е възприето, че тези актове и протоколи не са единственото доказателствено средство за установяване момента на изграждане на сградата в груб строеж, в съответствие с цитирания по-горе акт на касационната инстанция. Вторият въпрос е свързан със задължението на въззивния съд да обсъди доводите на страните и събраните доказателства. Обжалваното въззивно решение съдържа такова обсъждане на допустимите и относими доказателства в тяхната взаимна връзка, както и на възраженията и доводите на страните, изложени във въззивната жалба и отговора. Въпроси от пети до осми са обосновани със събраните във въззивното производство доказателства по въведеното от ответника евентуално възражение, по отношение на което е бил допълнен доклада. С това възражение е свързан и поставения осми въпрос. Тези въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване, тъй като те не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, който не е разгледал това възражение. Цитираната в изложението съдебна практика към девети въпрос не е относима към същия. Тя разглежда подаването на отговор от ответника след изтичане на срока, съответно несвоевременно направено възражение от него. Десетият въпрос е свързан с обсъждане заключенията на експертизите. Въззивният съд се е позовал на съдържащите се в тях изводи относно момента на изграждане на сградата в груб строеж. В цитираната съдебна практика е възприето, че заключението на експертизата се преценява съобразно всички доказателства по делото, като се отчита неговата пълнота, яснота и обоснованост. При наличие на противоречиви експертни заключения на вещи лица съдът е длъжен да изложи мотиви по какви съображения възприема едното, а не кредитира другото заключение. В конкретния случай не са били налице такива противоречиви експертни заключения. Задачата на приетата в първоинстанционното производство експертиза на вещото лице Й., дала заключение, че покривът на сградата е изграден през 2014 г., е кога е поставен същия според строителните документи. Поставените въпроси в изложението не са от значение за развитието на правото и по същите е налице установена съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване. Горните съображения обуславят отказ за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на делото касаторът дължи заплащане на направените разноски в настоящото производство на ответника по касация в размер от 800 лв. /за адвокатско възнаграждение/. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.