Определение № 573 от 11.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 437/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Ломско пиво“АД срещу Решение № 2362 от 30.10.2019г. по т.д.№ 4749/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 1562/2017г. на Софийски градски съд, 16 състав в частта за обявяване на основание чл.59,ал.5 ЗБН за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“АД/н/ изявление за прихващане с вх.№ 12169/21.11.2014г., изходящо от ответника „Ломско пиво“АД, с активно вземане към банката от 100 000 евро, придобито с договор за цесия, сключен с Р. Н. В., освен за частта, която ответникът би получил при разпределение на осребреното имущество. Първоинстанционното решение за отхвърляне на иска с правно основание чл.59,ал.2 ЗБН във вр. с чл.26,ал.2 ЗЗД за признаване за установено, че същото изявление за прихващане с вземане за същата сума, придобита от Р. В. е нищожно поради неспазване на установената форма за действителност, е влязло в сила.

В касационната жалба е въведен довод за недопустимост на въззивното решение по съображения за преклудиране на правото на иск на синдиците на банката от формирана сила на пресъдено нещо с факта на обявяване на същото изявление за прихващане за относително недействително по друго дело, приключило в слязло в сила решение. Твърди се, че с диспозитива на влязлото в сила Решение № 774 от 24.04.2017г. на СГС, VІ-6 състав по т.д.№ 3862/2015г., съдът е признал изявление за прихващане с вх.№ 12169/21.11.2014г. за недействително по отношение на кредиторите не несъстоятелността на „КТБ“АД/н/ на основание чл.59,ал.3 ЗБН, поради което със сила на пресъдено нещо процесното изявление вх.№ 12169/21.11.2014г. е вече обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката. Поддържа се, че съобразно непротиворечивата съдебна практика /т.18 ТР №1/04.01.2001г. на ВКС и решението по т.д.№ 561/2010г. на 1 т.о. на ВКС/ диспозитивът на решението представлява източникът на силата на пресъдено нещо. Недопустимостта на въззивното решение е аргументирана и с довод за отсъствие на правен интерес /като абсолютна процесуална предпоставка/ за ищеца за завеждане на настоящото дело. Съображенията са че, дори настоящият иск с правно основание чл.59,ал.5 ЗБН да бъде уважен, ищецът не би могъл да се възползва от правните последици на такова решение, тъй като касаторът, след като е бил уведомен на 12.08.2015г. от квесторите за размера на задълженията си към банката, заплатил още на 31.08.2015г. задълженията си в пълен размер по банков път, без тези задължения за да били намалявани поради прихващането, обективирано в процесното изявление, тъй като банката е счела, че прихващане не е налице. Поддържа се, че процесното изявление за прихващане от 21.11.2014г. не е породило действие, не е настъпила правна промяна в сферата на „КНБ“АД/н/ и на „Ломско пиво“АД, тъй като „въобще не е било налице погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях като резултат от процесното изявление“. Поддържа се, че след като касаторът е заплатил задълженията си към банката, вземания няма да възникнат и в резултат на уважаване на предявения иск. Като трето основание за недопустимост на въззивното решение е въведено твърдението, че въззивният съд е постановил този акт въпреки наличието на предпоставките на чл.229,ал.1,т.1 ГПК за спиране на производството по делото с оглед образуваното тълкувателно дело № 1/2019г. на ОСТК на ВКС. Счита, че поставеният за решаване въпрос в ТР №1/2019г. на ОСТК има значение за правилното решаване на спора по настоящото дело, поради което за въззивния съд са били налице предпоставките на чл.229 във вр. с чл.292 ГПК за спиране на производството до постановяване на тълкувателното решение.

Изложени са и доводи за неправилност на решението на основанията по чл.281,т.3 ГПК - неправилност на извода, че актуалната към момента редакция на чл.59,ал.5 ЗБН е приложима към процесното прихващане, което е реализирано преди изменението на нормата с ДВ бр.98/2014г., в сила от 28.11.2014г., на което изменение е придадено обратно действие от 20.06.2014г. по силата на пар.8 ЗИДЗБН ДВ.бр.22/13.03.2018г. Поддържа се, че приложимата редакция за спора е разпоредбата, преди изменението й с ДВ бр.98/2014г. - тази, приета с ДВ бр.92/27.09.2002г., при действието на която е извършено процесното прихващане. Оспорва се правилността и на извода, че процесното прихващане е породило действие като се поддържа, че прихващане не е извършено, не е настъпила правна промяна, не е налице погасяване на две насрещни задължения като резултат от процесното прихващане. Оспорва се правилността на извода, че основателността на иска по чл.59,ал.5 ЗБН не е обусловена от събиране на доказателства какво би получил касаторът съгласно окончателната сметка за разпределение. Въведено е и оплакване за допуснати процесуални нарушения.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са възпроизведени доводите и основанията за недопустимост на въззивното решение, изложени в касационната жалба, както и се иска допускане на касационното обжалване поради това, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, приемайки, че диспозитивът на влязлото в сила съдебно решение, с който процесното изявление е било обявено за относително недействително, не е формирал сила на пресъдено нещо.

Иска се допускане на касационното обжалване и поради очевидна неправилност на обжалвания акт. Твърди се, че решението е очевидно неправилно, тъй като не е налице прихващане, което да може да бъде обявено за относително недействително, тъй като процесното изявление не е породило действие, не е настъпила правна промяна в ничия сфера и не е налице погасяване. Посочва се, че дори бъде възприета тезата, че прихващане е налице, решението отново е очевидно неправилно поради неправилния извод на мнозинството от въззивния съдебен състав, че актуалната към момента редакция на чл.59,ал.5 ЗБН е приложима спрямо процесното прихващане, извършено на 21.11.2014г. Поддържа се, че решението е очевидно неправилно и поради неправилния извод на „първоинстанционния съд“, че основателността на иска по чл.59,ал.5 ЗБН не е обусловена от събиране на доказателства какво би получило дружеството при окончателната сметка за разпределение.

В писмен отговор синдиците на банката оспорват касационната жалба и считат за неоснователно искането за допускане на касационното обжалване.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Въззивната инстанция е била сезирана от касатора с произнасяне по въпроса за допустимостта на първоинстанционното решение поради отсъствие на правен интерес, тъй като целената правна промяна е вече настъпила - спрямо същото изявление за прихващане е уважен иск по чл.59,ал.3 ЗБН с влязло в сила решение по т.д.№ 3862/2015г. на СГС. Въззивникът е оспорвал наличието на правен интерес и по съображения, че с процесното изявление за прихващане с вх.№ 12169/21.11.2014г. не е бил намален размерът на задълженията му към банката, а тези задължения са изцяло заплатени на 31.08.2015г. Въззивната инстанция е констатирала, че с определение от 05.10.2017г. СГС е прекратил производството по делото, като е приел, че липсва правен интерес от предявените искове, тъй като спрямо процесното изявление за прихващане, е уважен предявен иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН с решение от 24.04.2017г. по по т.д. № 3862/201 г. на СГС, VІ-6 състав, влязло в сила на 09.05.2017г. Констатирала е също така, че с определение от 15.02.2018 г. по ч.гр.д. № 250/2018 г. на САС е отменено определението от 05.10.2017 г. на СГС в частта, относно главния и евентуалния искове с предмет изявление за прихващане с вх. № 12169/21.11.2014 г. с активно вземане в размер на 100 000 евро, придобито чрез цесия с уведомление с вх. № 12016/19.11.2014г., отправено от вложителя Р. Н. В., което прихващане е останало предмет на настоящото исково производство. Въззивният съд е съобразил от фактическа страна релевираните от ищеца доводи, че:

-с уведомление от 19.11.2014г. Р. Н. В. е уведомил банката, че на 06.11.2014 г. е цедирал на „Ломско пиво“АД част от вземането си към банката в размер на 100 000 евро по договор за индивидуален срочен депозит № 9474/12.08.2009г.;

-с уведомление от 19.11. и 26.11.2014г., банката е уведомена, че на 31.10.2014г. В. е цедирал в полза на „Ломско пиво“ вземането си към банката в размер на 21 158,53 щатски долара по договор за индивидуален срочен депозит № 23481/20.08.2012г.;

• с изявление с вх. № 12169/21.11.2014 г. цесионерът е уведомил банката, че на основание чл. 103 ЗЗД извършва прихващане между цедираните му от Р. Н. В. вземания в общ размер в левова равностойност на 228 586,07 лв ., от които 21 158,53 щатски долара /с левова равностойност 33 003,07 лв./ и 100 000 евро /с левова равностойност - 195 583 лв./, срещу насрещното му задължение към банката, произтичащо от рамков договор за предоставяне на кредитен лимит от 11.11.2011 г., договор за банкова кредитна линия от 11.11.2011 г. и рамков договор за издаване на банкови гаранции от 11.11.2011 г., изменени с анекси, което задължение към датата на изявлението е в размер на 304 840,60 лв. Въззивната инстанция е констатирала, че предмет на въззивното производство е единствено уваженият от СГС евентуален конститутивен иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН относно изявление за прихващане с вх. № 12169/21.11.2014 г. с активно вземане от 100 000 евро, придобито с договор за цесия, сключен с Р. В.. Произнасяйки се по допустимостта на въззивното решение-въпрос, по който е била сезирана от и от въззивника, съставът на САС е приел, че първоинстанционният акт не страда от такъв порок. Счетено е, че доводът на „Ломско пиво“ за недопустимост на решението поради обявяването на процесното прихващане за относително недействителност по реда на чл. 59, ал. 3 ЗБН с влязло в сила решение по т.д. № 3862/2015 г. на СГС и за отсъствие на правен интерес от предявения иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН доколкото целената правна промяна вече е настъпила, е бил разгледан от друг състав на САС в определението от 15.03.2018 г. по ч.гр.д. № 250/2018г., с което е отменено прекратителното определение от 05.10.2017 г. на СГС в частта относно процесното прихващане. В обжалваното решение е възприета аргументацията на състава, постановил определението по ч.гр.д.№ 250/2018г. на САС, ГО, 12 състав, че предмет на т.д. № 3862/2015г. на СГС е прихващане с друга сума, също посочена в процесното изявление за прихващане с вх. № 12169/21.11.2014г., но не и с вземането в размер на 100 000 евро, придобито от ответника по силата на договор за цесия с лицето Р. В.. Изложени са съображения, че действително, макар в диспозитива на решението от 24.04.2017г. по т.д. № 3862/2015 г. на СГС да е посочено, че се обявява недействителността на изявление за прихващане с вх. № 12169/21.11.2014г. в неговата цялост, то от мотивите и от приложеното копие от исковата молба е видно, че предмет на иска по приключилото дело е било само прихващането с активното вземане в размер на 21 158,53 щатски долара по изявление за прихващане с вх. № 12169/21.11.2014г., а не и това в размер на 100 000 евро. От това е изведено, че спрямо второто прихващане не е бил уважен иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН, следователно целената с предявения по настоящото дело иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН правна промяна не е настъпила и е налице правен интерес от провеждането на иска. За неоснователно е счетено и възражението на въззивника за липса на правен интерес и поради това, че чрез процесното изявление за прихващане с вх. № 12169/21.11.2014г. не бил намален размерът на задълженията на ответника към банката, а тези задължения били изцяло заплатени от ответника на 31.08.2015г. по банков път. Аргументирано е, че от една страна, последващото плащане няма никакво отражение върху правното действие на предходно извършеното прихващане, чиито правни последици настъпват независимо от волята на насрещната страна /чл. 104, ал. 2 ЗЗД/, а от друга страна, обстоятелството дали прихващането е породило действие е без значение към допустимостта или основателността на предявения конститутивен иск, тъй като касае въпроса какви са правните последици на самото конститутивно решение, който подлежи на преценка при прилагане на решението, а не при постановяването му. По съществото на спора е прието, че приложима за разрешаването му е актуалната редакция на чл.59,ал.5 ЗБН по силата на придаденото обратно действие през 2018г. с пар.8 ЗИДЗБН на разпоредбите на чл.59,ал.5,6 и 7 ЗБН, потестативното право да се обяви относителната недействителност на прихващането е възникнало, поради което искът по чл.59,ал.5 ЗБН е основателен. Решението е подписано от член на съдебния състав с особено мнение, в което са изложени подробно аргументирани съображения, че спрямо процесното прихващане е приложима първоначалната редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН /ДВ, бр. 92/27.09.2002 г./, при чието действие е извършено прихващането, като то не попада в приложното й поле и е неприложима към него актуалната редакция на същата разпоредба /ДВ, бр. 98/28.11.2014г./, на която с § 8 ЗИДЗБН /ДВ, бр. 22/13.03.2018г./ е придадено обратно действие от 20.06.2014г., тъй като е налице противоречие с правни норми от по-висок ранг /международни и европейски/, което императивно налага неприлагане на националната уредба в тази й част, поради което предявеният иск е неоснователен.

Отсъства основание за преценка въззивното решение да е вероятно недопустимо с оглед твърдяното от касатора последващо погасяване на задълженията му към банката.

На първо място фактическите твърдения на ответника за погасяване на задълженията му към банката, с които се аргументира доводът за отсъствие на положителна процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск - правен интерес, са преклудирани. Плащанията, извършени през август 2015г. за задължения, за които страната била уведомена от банката на 12.08.2015г., не са релевирани като фактическо твърдение нито в отговора на исковата молба, нито в допълнителния отговор, депозирани през 2017г., съответно не са въведени като възражение срещу иска.

Освен че са преклудирани, тези доводи са относими единствено към съществото на спора, а нямат отношение към допустимостта на иска. Погасяването на задължението не прави иска недопустим, а при конститутивните искове, целената с тях промяна настъпва с влизане в сила на решението.

Изключена е възможността въззивното решение да е недопустимо поради постановяването му при висящо тълкувателно дело №1/2019г. на ОСТК на ВКС. Съгласно т.1 от ТР №8/2013г. от 07.05.2014г. по тълкувателно дело №8/2013г. на ОСГТК на ВКС, при образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл.292 ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция.

Съставът на ВКС счита, че следва касационното обжалване да бъде допуснато за преценка дали въззивното решение е недопустимо с оглед евентуално формирана сила на пресъдено нещо с уважаване на иск, с който е признато за недействително, на основание чл.59,ал.3 ЗБН, по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Кооперативна банка”АД /н/, извършено прихващане от „Ломско пиво” АД, обективирано в изявление с входящ номер по входящия регистър на банката № 12169/21.11.2014г., с влязло в сила решение № 744 от 24.04.2017г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-6 състав.

Поради допускане на касационното обжалване на това основание не следва да се обсъжда и ВКС не дължи произнасяне по искането за осъществяване на този контрол на останалите основания в изложението, включително и на въведеното от касатора твърдение за очевидна неправилност.

На касатора следва да бъде указано задължението за внасяне на държавна такса по чл.18,ал.2,т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата в размер на 3 911.65 лв.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.