Определение № 2977 от 05.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1798/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на В. С. П., подадена чрез адв.Н.Д. и адв. И.М., против решение № 1338 от 19.11.2025г., постановено по въззивно гр.дело № 1173/2024г. на Софийския апелативен съд, 1 състав. С това решение след потвърждаване на решение № 261399/02.12.2023г. по гр. д. № 11072/2019 г. на Софийския градски съд, ГО, І-23 състав, е отхвърлен иск с правно основание чл. 227, ал.1, б.„в“ ЗЗД на В. П., конституирана като наследник по завещание на първоначалната ищца Д. В. К., починала в хода на първоинстанционното производство, предявен против С. П. Н. за отмяна на договор за дарение, обективиран в нот. акт № 129, том I, дело № 128/1997г. на нотариус И. Н., първи нотариус при СНС, с който Д. К. дарила на дъщеря С. Н. апартамент № * в [населено място] в [жк], бл. *, вх. *, ет. *, състоящ се от две стаи, дневна, кухня, сервизни помещения и два балкона с площ 91,11 кв. м, при съседи: изток - улица *; запад жилищна сграда; север – ап. № *, юг ап. № *, заедно със зимнично помещение № * с площ 7,64 кв.м и заедно с таванско помещение с площ 6,43 кв.м, заедно с прилежащите 1,137 % ид. части от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавно място, поради отказ на дарената да даде на дарителката издръжка, от която се нуждае. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушения на материалния закон-основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Според касаторката въззивният съд е следвало да подходи по-задълбочено при изследването на въпроса за наличието на предпоставките за отмяна на процесното дарение. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК преповтаря оплакванията от касационната си жалба и навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси, по които твърди, че липсва практика на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. При установяване на тежка, високо укорима форма на непризнателност по смисъла на чл.227, ал.1, б. „в” ЗЗД въпреки възприетата в Тълкувателно решение №1/21.10.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГК на ВКС постановка, може ли дарението да бъде отменено; 2. В случай, че се установи, че дарителят – родител на дарения е изпаднал в безпомощно състояние поради своето здравословно състояние и се нуждае от непосредствени денонощни грижи, помощ, издръжка и внимание, необходимо ли е да се изследва степента на непризнателност, както и ако се установи тежка, високо укорима такава следва ли тя да бъде санкционирана и да се отмени дарението. Ответникът по касационната жалба С. П. Н., чрез процесуалния си представител адв.И.Й., в писмен отговор изразява становище за недопустимост на жалбата, като подадена извън преклузивния срок по ГПК. Излага съображения и за отсъствие на основанията за допускане на касационното обжалване и за нейната неоснователност. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК. Неоснователно е възражението, направено в отговора на касационната жалба за нейната недопустимост, поради подаването й извън преклузивния срок. Действително, както сочи процесуалния представител на ответницата, към момента на подаване жалбата е била нередовна, като администриращият апелативен съд по реда на чл. 285 ГПК е указал и е дал срок на жалбоподателката за отстраняване на недостатъка по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК – представяне на изложение на основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Това е било наложително предвид съдържанието на постъпилата касационна жалба, в която изложение не е инкорпорирано. Касаторката, чрез процесуалния си представител, е изпълнила указанията на съда и обосновката на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 от ГПК е постъпила в предоставения от съда срок. Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, за да се произнесе по предварителния въпрос за допустимостта на касационното обжалване намира следното: Ищцата Д. В. К. е предявила против дъщеря си - ответницата С. Н. иск по чл.227, ал.1, б. „в“ ЗЗД за отмяна на договор за дарение на недвижим имот, сключен с нот. акт № 129, том I, дело № 128/1997г. на нотариус И. Н., първи нотариус при СНС, поради отказ на дарената да даде на дарителката издръжка, от която трайно се нуждае. На 05.02.2020г. ищцата К. е починала; единствен неин наследник по закон е дъщеря й – ответницата Н.. На 12.02.2020г. по делото е депозирана молба от В. С. П., към която е приложено нотариално завещание № 1, том І, рег. № 284, дело 2 от 10.01.2020г. на нотариус С. Т. с рег. № * на НК с район на действие СРС, по силата на което Д. К. завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на В. П.. Предвид това П. поискала да бъде конституирана на мястото на починалата ищца. С определение № 7643/14.04.2020г. първоинстанционният съд е конституирал П. като ищец по делото. Действителността на саморъчното завещание е оспорена от ответницата от към неговата автентичност, както и при твърдения, че завещанието е унищожаемо поради липса на съгласие от завещателката, която не била способна да разбира свойството и значението на действията си, да ръководи постъпките си и да действа разумно. Първоинстанционният съд е обсъдил ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключенията на приетите СМИ и СИЕ, като първо се е произнесъл относно действителността на завещанието, което легитимира В. П. като универсален наследник по завещание на дарителката, преди да премине към обсъждане предпоставките за отмяна на дарението. Намерил е за основателно възражението на ответницата за нищожност на основание чл. 24 от ЗН на завещанието, доколкото според заключението на приетата пред него съдебно-дактилоскопската експертиза не може да се установи по категоричен и недвусмислен начин дали завещателката е подписала нотариалното завещание. Предвид това съдът е приел, че нотариалното завещание е неподписано, следователно-нищожно; в случая няма съставено завещание, съгласно императивната разпоредба на чл. 578, ал.1 и 2 вр. чл.579, ал.1 вр. чл. 580, ал.1, т.6 ГПК вр. чл. 24 от ЗН, а искът за отмяна на договора за дарение е неоснователен като предявен от лице без материално-правна легитимация. Сезиран с въззивна жалба от В. П. въззивният съд от фактическа страна установил, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 129, том I, дело № 128 от 16.01.1997г., Д. К. е прехвърлила безвъзмездно на дъщеря си С. П. Н. апартамент № * в [населено място] в[жк], бл.*, вх. *, ет. *, като дарителката си запазила правото на ползване върху целия имот докато е жива. С нотариално завещание № 1, том І, рег. № 284, дело 2 от 10.01.2020г., на нотариус С. Т. с рег. № * на НК, с район на действие СРС, Д. К. завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на В. С. П.. По първия спорен между страните въпрос относно действителността на завещанието, легитимиращо П. като универсален наследник по завещание на дарителката, въззивният съд след обсъждане поотделно и в съвкупност на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства и на заключченията на съдебно-дактилоскопсите експертизи, е приел, че е установен както механизма на изготвяне на завещателното разпореждане, така и поставянето на отпечатъка от пръст на завещателката. Счел е за неоснователно възражението на ответницата за унищожаемост на завещанието по смисъла на чл. 43, ал. 1 б. „а“ ЗН, тъй като писмените и гласни доказателства, както и заключенията на СМЕ не установяват, че към 10.01.2020г. завещателката не е могла да разбира свойството и значението на постъпките си и да действа разумно. След като нотариалното завещание от 10.01.2020г. оставено от Д. К. е действително, то е породило съответните правни последици и ищцата В. П. се легитимира като наследник по завещание на починалата. По съществото на спора-по иска с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД за отмяна на дарението по нотариален акт № 129, том I, дело № 128/97г., въззивният съд е установил наличието на първата предпоставка от фактическия състав на чл.227, ал. 1, б. „в” ЗЗД. Според състава на САС дарителката е изпаднала в трайна нужда от издръжка, доколкото събраните доказателства, включително и заключенията на СМЕ, доказват изключително влошеното й здравословно състояние. К. е страдала от различни хронични тежки заболявания, част от които са: анемичен синдром; артериална хипертония; хипертонично сърце; хронична застойна сърдечна недостатъчност; захарен диабет II тип; диабетна полиневропатия; чернодробна стеатоза; глаукома; глухота; мозъчно-съдова болест; исхимичен мозъчен инсулт в БЛЗМА; хронична дихателна недостатъчност II степен; увреждания на лумбо-сакралните коренчета двустранно, на междупрешлените дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия; Епилепсия; десностранна централна хемипареза, тремор минор; тиреодит на Хашимото; бронхиална астма; болест на Паркинсон; високостепенно затлъстяване и др., като основното й заболяване е карцином на ендометриума, за което е диагностицирана през м.02.2017г. Здравословното й състояние е изисквало продължително лечение, закупуване на медикаменти, спазване на определен хранително диетичен режим, прилагане на допълнителна терапия, както и необходимост от чужда помощ в ежедневието и бита й (ЕР на TEЛК от 18.02.2019г. според което на К. е призната 100 % степен на увреждане с чужда помощ). Това от своя страна е изисквало допълнителни средства, над тези с които тя разполага от пенсия. За да обоснове последния извод САС е съобразил заключението на СИЕ, според което в периода от м. 08.2018г. до м. 12.2018г. К. е получавала пенсия в размер 404,11 лева; след включената през 2019г. добавка за чужда помощ пенсията е достигнала до сумата 467,22 лева, а след увеличение от 01.07.2019г. месечният размер на получаваните от К. пенсия и добавка за чужда помощ е 493,85 лева. След съобразяване на данните на НСИ относно потребителския паричен разход за 2019г. (417,50 лева месечно) и данните на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ (612,15 лева), СИЕ е приела, че средният размер на необходима месечна издръжка за 2018г.- 2019г. е 514,82 лева. Изчислено е, че месечните разходи на К. за консумативи на имота (за електроенергия, вода, топлинна енергия), за поддръжка на общите части и за основни ремонти на блока са 155 лева, предвид това според вещото лице общата сума на необходимата месечна издръжка на К. е в размер 669,82 лева и е по-голяма от размера получаваните през периода м. април - м. юни 2019г. пенсии и надбавки за чужда помощ - по 467,22 лева месечно. По отношение на втората предпоставка въззивният съд е посочил, че независимо от липсата на категорични доказателства, че първоначалната ищца е отправила искане до надарената за предоставяне на издръжка и помощ преди предявяване на исковата молба, няма пречка на общо основание исковата молба да се приема за такава покана за даване на издръжка, като съобразявайки съдебната практика е приел, че тази покана има действие след получаване на препис от исковата молба от ответницата. На следващо място според въззивния съд по делото не е установено надарената да е отказала предоставяне на издръжка и грижа на дарителката. Посочил е, че дарителката си е запазила пожизнено правото на ползване върху подарения имот и е останала да живее в него до настаняването в хоспис около м.ноември 2019г., като в тази връзка е развил съображения, че осигуряването на подслон и нормални жилищни условия на дарителя, чрез предоставяне на подарения имот също представлява форма на издръжка, като чрез използването от дарителя на подарения имот се дава възможност да не заплаща наем, което облекчава финансовото му състояние. Извод за отказ от предоставяне на издръжка според съда не може да се направи на база показанията на свидетелката В. М., обсъдени от СГС, тъй като тези показания не се подкрепят от останалите писмени и гласни доказателства, в това число от показанията на внука на първоначалната ищца А. А. Н., син на ответницата, чиито показания съдът е преценявал на плоскостта на чл. 172 ГПК и от показанията на свидетеля Н. К. Г., приятел на А.. След анализ на тези показания съдът установил, че отношенията между дарителката и надарената били малко по - обтегнати, но те се чували по телефона през два, три дни; ответницата се обаждала да провери как е майка й, а последната й звъняла да каже от какво има нужда; по времето през което ответницата не била на работа (два дни работела, два дни почивала) приготвяла храна, купувала продукти, от които се нуждаела дарителката, а внукът на последната ходил при баба си да носи храна, сготвена от майка му и продукти; помощта на внука се изразявала с обслужване на апартамента, разтребване, почистване, пускане на пералня, готвене, купуване на лекарства и продукти; до последно дарителката поддържала контакт с дъщеря си. Според показанията на свидетеля Н. жената, в полза на която е направено завещанието, също се грижела за баба му накрая и той я засичал в апартамента преди баба му да отиде в хоспис; В. П. е дъщеря на сестрата на дарителката и била допусната от надарената в апартамента и живеела там защото се оплакала, че няма къде да отседне и ответницата на добра воля й предложила да живее там, докато се установи. След като В. била допусната, внукът вече нямал достъп до апартамента, нито до баба си, като се случвало да отиде на пазар, да купи продукти, които е сметнал за нужни, тъй като нямал възможност да се свърже с баба си, понеже не отговаряла на телефонните му обаждания, отивал в апартамента и не можел да влезе, не можел да отключи, като предполага, че от вътрешната страна е имало ключ и затова неговият ключ не е влизал; баба му била на легло и не вярва тя да е поставила ключа от вътрешната страна на вратата. Разбрал, че баба му е в хоспис от родителите си, защото го помолили да даде първоначалната такса за хосписа на В., лично на ръка пред блока, в който живеят; те разбрали в кой хоспис била настанена едва след погребението, защото ги потърсили от там. Опитали се да се свържат с В., но не могли да осъществят контакт. Внукът дарявал кръв за баба си, когато била приета в онкология. Предвид изложеното САС е приел, че в производството е установено полагането на грижи за първоначалната ищца в периода от 2018г. до 2019г. от страна на ответницата, чрез сина й (внук на К.), въпреки обтегнатите отношения майка - дъщеря. На следващо място съдът е взел предвид заключението на вещото лице вътрешни болести и кардиология според което в периода от 2017г. до 2021г. ответницата страда от диабет мелитус тип 2; синдром на карпалния канал; артериална хипертония; месечната сума необходима за закупуване на предписаните й лекарства - 106, 71 лева или 79,53 лева с реимбурсация. Съпоставяйки общия доход и обшия разход на домакинството на С. Н., отчитайки и разходите за закупуване на необходимите й медикаменти съдът е приел, че през периода от 2018 г. до 2019г. последната е изпитвала недостиг от средства за месечна издръжка в размер 432,71 лева Поради това е намерил за основателно възражението й, че обективно не е била в състояние да осигурява допълнително парични средства за издръжка на майка си, без да постави себе си и лицата, които издържа по закон, в по - лошо положение от това на дарителя. Предвид направените изводи, въззивният съд е приел, че искът по чл. 227, ал. 1, б „в“ ЗЗД не е доказан - не се установява наличието на всички кумулативно изискуемите предпоставки за уважаването му. Върховният касационен съд намира, че касационно обжалване не може да се допусне по поставените в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК два въпроса, тъй като по отношение на тях не е осъществено нито общото, нито допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК. Въпросите не са поставени в контекста на правните разрешения на въззивния съд, а са израз на субективното разбиране на касаторката за установени в процеса факти, които САС не е приел да следват от анализа на доказателствата. Питанията съдържат твърдения и становища на касаторката, които не са възприети от въззивния съд и по които е застъпил обратното становище. САС не е приел за установена тежка и високо укорима форма на непризнателност от страна на дарената, а напротив след анализ на доказателствата поотделно и в съвкупност е формирал ясни изводи, че по делото не е установен отказ на надарената да престира издръжка и грижи на дарителката, доколкото е предоставяна издръжка в натура, чрез закупуване на лекарства, хранителни продукти и приготвяне и носене на храна и поддържане на дома на дарителката, чрез сина на ответницата, както и че поради липса на достатъчно средства надарената би поставила себе си в по-лошо положение от това на дарителката, с даването на издръжка в полза на последната. Несъгласието на касаторката с изводите на съда е оплакване за неправилност на решението, която не може да бъде проверена на етапа на селектиране на касационните жалби. Следва да се посочи, че в случая въззивният съд подробно е изследвал дали е налице всяка една от кумулативните предпоставки за уважаване на иска по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД – нуждае ли се дарителят трайно от издръжка, поискал ли е такава от надарения и отказал ли е последният да я даде. Съобразил и установеното в практиката на ВКС разбиране, че с оглед разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД моралното задължение на надарения по договор за дарение да бъде признателен на дарителя се трансформира в правно такова за даване на издръжка при настъпване на нови юридически факти-дарителят изпадне в нужда и поиска от дарения да му дава издръжка, а при отказ на дарения да предостави такава издръжка, законът е предвидил възможността дарението да бъде отменено. Въззивният съд е взел предвид и постановките на ТР № 1/21.10.2013г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/2013г., че отмяната на извършено дарение е изключителна мярка, която се допуска от закона само, ако непризнателността е приела драстична форма; при иск за отмяна на дарение на основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка при изпадане на последния в трайна нужда, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя. Следва да се посочи и че поставените в изложението два въпроса нямат и значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Съгласно ТР № 1/19.02.2010г., допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице тогава, когато по разрешаването на поставените въпроси няма практика или съществуващата се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуващата. Тези предпоставки не са налице. В заключение въззивното решение на САС не следва да се допуска до касационно обжалване. При този изход на делото касаторката дължи на ответницата по касация разноските за платено адвокатско възнаграждение в размер 1 000 евро, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 12.03.2026г., удостоверяващ плащането на сумата в брой. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение