Определение № 361 от 28.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 1578/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на М. Л. К. ЕГН: [ЕГН] срещу определение № 400/10.07.2020 г. по в.ч.т.д. №120/2020 на АС-Бургас, с което е потвърдено определение №8994 от 09.03.2020 г. по т.д. №13/2020 г. на ОС-Ямбол, постановено по реда на чл.130 ГПК за връщане на ИМ по иск на жалбоподателя срещу „КАБИЛЕ“ЕООД ЕИК[ЕИК] и Ваня Ж. И. с ЕГН [ЕГН] за установяване, че към датата на подаване на заявлението за вписването в ТРЮЛНЦ по партидата на „КАБИЛЕ“ЕООД-дъщерно дружество на „Плаза Трейдинг“ ООД на заличаване на управителя на „КАБИЛЕ“ЕООД и промяна в начина на представляването на това дружество,съответно на клона на последното, не е налице взето за това решение на ОС на съдружниците на дружеството-собственик на капитала на „КАБИЛЕ“ЕООД. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд. Като основания за допускане до касация се сочат визираните в чл.280 ал.1, т. 1и т.3 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба не изпраща отговор на същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в законовия срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да счете така предявения иск за недопустим, съставът на въззивния съд е изложил следните съображения: Ищцата е съдружник заедно с втория ответник при равни дялове в капитала на „Плаза Трейдинг“ ООД, което дружество е едноличен собственик на капитала на ответното „К.“ ЕООД. Искът се основава на оплакване на ищцата,в горното й качество, от това,че ОС на съдружниците в първото дружество не е взело решение за заличаване на досегашния управител на „К.“ ЕООД, с оглед смъртта му и промяна в начина на представляването на това дружество,съответно на клона на последното и заявлението за вписване на тези обстоятелства е подадено само от страна на втория ответник Ваня Ж., в качеството й на управител на „КАБИЛЕ“ЕООД. Според изложеното от въззивния съд ищцата като съдружник в „Плаза Трейдинг“ ООД не обосновава накърняване на свои имуществени или други права от това,че не е взето решение на ОС на съдружниците в това дружество за заличаване на досегашния управител на дъщерното дружество и промяна в начина на представляването на това дружество,съответно на клона на последното. Съдът се е мотивирал с това, че по закон /чл.147 ал.1 ТЗ вр. с чл.65 ал.3 ТЗ/ волеобразуващ орган на дъщерното дружество е представляващия орган на дружеството-собственик на капитала, а не ОС на съдружниците и установяването на липсата на съответното решение на последното е без значение. За да обоснове наличие на основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане до касация, от страна на жалбоподателя се поставят въпросите: за това дали се засягат правата и законните интереси на съдружник в ООД-собственик на капитала на друго ЕООД, от незаконосъобразните действия на законните представители на дружеството-собственик на капитала и налице ли е правен интерес от установителен иск за липсата на взето решение от ОС на съдружниците в това дружество за вписване на промени в начина на представляване на дъщерното дружество. Така формулирани и двата въпроса не са обуславящи изхода по спора за правния интерес от конкретно предявения установителен иск. Същите се основават на твърдения за незаконосъобразност в управлението на дъщерното дружество, изразяващи се в липса на съответните решения на ОС на съдружниците в дружеството –собственик на капитала за предприемане от негова страна на действия за заличаване на досегашния управител на дъщерното дружество и промяна в начина на представляването на това дружество,съответно на клона на последното. Въззивният съд, обаче изрично е приел точно обратното: само по себе си не е необходимо решение на ОС на съдружниците в ООД, за да се предприемат такива действия от управителя на същото по отношение на дъщерното дружество:чл.147 ал.1 вр. с чл.65 ал.3 ТЗ. Следователно установяването на факта,че не е проведено такова ОС е без значение за търсещия защита съдружник в ООД, поради което и липсва правен интерес от такъв установителен иск с конкретния предмет. Отделно от изложеното следва да се има в предвид и следното: Съгласно общата разпоредба на чл.124 ал.4 ГПК, предпоставка за допустимостта на установителни искове за факти с правно значение/ в случая с претендирано такова/ е изричното им предвиждане в закона, каквото в случая липсва. Налице са уредени в ЗВТРРЮЛНЦ специални искове за защита срещу вече извършено вписване, но не и преди това. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че липсват основания за допускане до касационно обжалване, поради което