Определение № 244 от 04.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4237/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 945/29.04.2013 година на [фирма] чрез адв. Д. Л. –САК срещу Решение Nо 97 от 20.02.2013 година, постановено по гр.възз.д. Nо 884/2012 година на ОС-София досежно уважения ревандикационен иск. С посоченото решение, въззивният съд в правомощията си по чл. 258 и сл. ГПК, е отменил Решение от 20.04.2012 година, постановено по гр.д. Nо 434/2011 година на РС-Елин Пелин по отхвърления иск за собственост и ревандикационен, заявен на основание чл. 108 ЗС и е постановил ново решение, с което касаторът-ответник по иска [фирма] е осъден да предаде владението на следния недвижим имот, пл. Nо *,по кадастралния план на [населено място] с площ от 602 кв.м., представляващи източните части от парцели * и * от кв,. * по РП на селото, обозначени по букви А-Е-Ж-З-И-К-Г-Д-А по скица на в.л., неразделна част от решението. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. С изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпроси, свързани с прилагане на ЗСПЗЗ, при релевиран довод за допуснато нарушение на материалния закон в противоречие на Решение Nо 22 от 02.02.2003 год. по гр.д. Nо 2887/2001 год. на ВКС- IV г.о. По делото в срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация Г. П. чрез адв.е.Й. – САК, с който се сочи, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, поради липса на ясно формулирани основания за допускане на касационното обжалване, като алтернативно се поддържа и довод за неоснователност на доводите за неправилност на обжалваното решение на въззивния съд. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално недопустима, поради цената на заявените искове, всеки един от тях под 5 000 лв. По делото на – л. 26 производство районен съд е представено удостоверение изх. Nо [ЕГН]/ 17.02.2011 година удостоверяващо, че данъчна оценка на спорния поземлен имот от 2303.90 лв ., на базата на която оценка, следва, че цената на иска съгласно чл. 68 и 69 ал.1 т.4 ГПК, е 2303.90 лв. - така е и посочена от ищеца по исковата молба. При посочените данни и законови разпоредби, обосноваващи извод за цена на заявения иск по чл.108 ЗС е под минимално определения в чл.280 ал.2 ГПК праг на обжалваемостта на въззивните решение по граждански дела от 5000 лв., касационната жалба се явява процесуално недопустима и на основание разпоредбата на чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, при условията на иззета компетентност, настоящият състав намира, че образуваното касационното производство следва да бъде прекратено поради недопустимост на обжалване на въззивното решение, а подадената касационна жалба, се върне на касатора. По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия