Определение № 50362 от 07.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3478/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 19108 от 09.09.2022г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез пълномощника гл.инспектор С. К., срещу определение № 2171 от 19.08.2022г. по ч.гр.дело № 2094/2022г. на Софийския апелативен съд, ГО, 12 състав. С атакуваното определение е оставена без уважение частната жалба на КПКОНПИ против разпореждане № 334 от 21.06.2022г. по гр. дело № 357/2022г. на ОС-Благоевград за прекратяване на производството по делото. В частната касационна жалба са изложени подробни доводи за неправилност на въззивното определение. Частният жалбоподател поддържа, че са предприети всички необходими действия за своевременно изпълнение на указанията на окръжния съд и в тази връзка оспорва извода на състава на САС, че разпоредбата на чл. 62, ал.2 ГПК е неприложима в случая. Според Комисията подадената по електронен път искова молба не е нередовна и първоинстанционният съд е следвало да съобрази нормата на чл. 102з, ал.3 ГПК. Предвид това счита, че са незаконосъобразни дадените от ОС-Благоевград указания на Комисията да представи преписи от исковата молба и приложенията към нея. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени няколко правни въпроса, за които се твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС и които могат да бъдат особени в три групи: 1. За приложението на чл. 62, ал.2 ГПК при пропуск на спедиторската фирма да достави документите своевременно и на посочения от подателя адресат; 2. За значението на товарителницата, като доказателствено средство, когато в нея не е отбелязан номера на делото, във връзка с което се изпращат документите; 3. За приложението на чл. 129, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 102з, ал.3 ГПК. За последната група въпроси се сочи, че са от значение за точното прилагане на ГПК и за развитие на правото. Частната касационна жалба е подадена в предвидения от чл. 275, ал.1 от ГПК срок, отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна против подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт, поради което е допустима. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Данните по делото са, че на 05.05.2022г. КПКОНПИ е подала в ОС-Благоевград искова молба, с която против двама ответници е предявен иск по чл. 153, ал.1 ЗПКОНПИ. Видно от отбелязванията върху нея, исковата молба е постъпила чрез електронната поща на ОС-Благоевград, от нея е снето копие на хартиен носител, върху което има заверка „вярно със снетия електронен образ“ и подпис на съдебен служител. С разпореждане № 249 от 13.05.2022г. ОС-Благоевград е оставил исковата молба без движение поради това, че липсват преписи от нея и от приложените доказателства, за връчването им на насрещната страна и на ищеца са дадени указания в седмичен срок от съобщението да отстрани констатираните нередовности. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че исковата молба на КПКОНПИ, подадена в ОС-Благоевград е нередовна и ищецът не е изпълнил указанията в срока, даден с разпореждане № 249/13.05.2022г. на първоинстанционния съд за представяне на преписи от ИМ и приложенията за връчването им на насрещната страна. След подробен анализ на представените доказателства, включително и тези, приложени към частната жалба на Комисията, подадена против разпореждането за прекратяване на производството, съставът на САС е установил, че в представените по делото товарителници липсва индивидуализация на документите, които се изпращат с пощенската пратка-номер на дело или друг индентификационен белег. За да направи извод, че разпоредбата на чл. 62, ал.2, изр.2 ГПК не следва да намери приложение в конкретния случай, съдът е посочил, че дори да се приеме, че пощенската пратка, адресирана погрешно до ОС-Бургас, съдържа преписи от ИМ и приложенията, не е установено да е постъпила в този съдебен орган в предоставения от ОС-Благоевград срок, тъй като са налице данни, че пратката е върната като недоставена „по искане на подателя“. Според въззивния съд липсват и данни ищецът своевременно-незабавно след връщането на погрешно адресираната пратка, да е изпратил книжата до ОС-Благоевград, а е сторил това едва 13 дни след изтичането на дадения срок. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, преценявайки въпросите посочени от частния касатор и мотивите на въззивния съд, намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК на атакуваното определение на САС. Първата и втората група поставени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси са фактически. Тези въпроси са от значение за правилността на възприетата фактическа обстановка от въззивния съд и обсъдените доказателства, поради което с оглед даденото задължително тълкуване в ТР № 1/2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК, не представляват общо основание за допускане на касационно обжалване. Това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулираните от касатора въпроси предполагат, че по делото е било доказано, че пратката е съдържала преписи от исковата молба и приложенията, че е доставена в срок, но поради грешка на пощенската служба същата е получена в друг съд, каквито изводи не са правени от въззивния съд. Въпросът за доказателствената сила на товарителницата не е формирал решаващите изводи на състава на САС. Въззивният съд съобразявайки закона и съдебната практика по приложението на чл.62, ал.2 ГПК е зачел датата на подаване на пратката, удостоверена в товарителницата № [ЕГН] - 06.06.2022г., която дата е в рамките на срока, даден за изпълнение на указанията, но е съобразил, че пратката не е била доставена до адресата-върната е на подателя, по негово искане, поради което не може да намери приложение разпоредбата на чл. 62, ал.2, изр.1 ГПК. Направил е извод и, че не следва да се приложи разпоредбата на чл. 62, ал. 2, изр.2 ГПК -срокът не се счита за пропуснат, когато молбата е подадена в срок в друг съд или прокуратурата-доколкото в случая, книжата, установяващи изпълнението на дадените указания, не са постъпвали в срок, нито в надлежния съд-ОС-Благоевград, нито в ОС-Бургас, за когото са били адресирани. Правилността на тези изводи, както се посочи, не може да се преценява в производство по селектиране на частната касационна жалба. Не следва да бъде допускан касационен контрол на обжалваното определение и по поставените от частния жалбоподател трета група въпроси, тъй като те не обуславят обжалваното определение. В него въззивният съд не е обсъждал приложението на чл. 102з, ал.3 ГПК. Съгласно практиката на ВКС, изразена в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно определение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който въззивният съд не се е произнесъл, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното определение, какъвто не е настоящия случай. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Предвид изложеното, определението на САС не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение