Определение № 1179 от 18.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1495/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 501151 от 21.02.2023 г., подадена от Б. С. Д., чрез адв. А. Е. и частна жалба вх. № 501152 от 21.02.2023 г., подадена от Р. Д. С.-Й., чрез адв. А. Е.. И двете частни жалби са против определение № 50038 от 06.02.2023 г. по гр. дело № 2037/2022 г. на ВКС, ІІ г.о. в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима подадената от Б. С. Д. касационна жалба с вх. № 364/08.02.2022 г. и е прекратено в тази част производството по касационното дело. Със същото определение не е допуснато касационно обжалване на решение № 144/21.12.2021 г. по в.гр.д. № 258/2021 г. на Окръжен съд - Силистра по подадената от Р. Д. С. - Й. касационна жалба с вх. № 499/08.02.2022 г., но в тази част определението не подлежи на обжалване и не е обжалвано с двете части жалби. В частната жалба на Б. С. Д. са развити съображения, че в делбата участва и Р. С., която е направила отказ от наследство и това ощетява Д.. Жалбоподателката счита, че от природата на въззивното производство като такова по същество произтича и това, че постановеното въззивно решение има природата на самостоятелен съдебен акт, че въззивният съд е следвало служебно да констатира и прогласи нищожността на съдебният акт на първата инстанция. С решението си въззивният съд потвърдил една допусната делба между съделители, които не притежават делегираните права и съответно определените квоти между съделителите. Изложени са съображения, че поради това във втората фаза на делбата допуснатото процесуално нарушение води до неправилно и несправедливо определяне на дяловете на съделителите. Моли се за отмяна на обжалваното определение на ВКС, както и да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, а решението на ОС-Силистра да бъде обявено за нищожно при наличие на съществени пороци. Същите съображения за допуснати процесуални нарушения са развити и в частната жалба на Р. Д. С. - Й. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбите са постъпили в срок, изхождат от процесуално легитимирани страна, против определение, което подлежи на обжалване, поради което съдът ги преценява за допустими, съгласно чл. 274, ал.2, изр. посл., вр. ал.1, т.2 ГПК. Предмет на настоящото обжалване е определение № 50038 от 06.02.2023 г. по гр. дело № 2037/2022 г. на ВКС, ІІ г.о., в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима подадената от Б. С. Д. касационна жалба с вх. № 364/08.02.2022 г. и производството по гр. дело № 2037/2022 г. на ВКС, II г.о. е прекратено в тази част. С въззивното решение е потвърдено решение № 33/16.12.2020 г. по гр. д. № 412/2017 г. по описа на Районен съд – Тутракан, с което е извършена делба като по реда на чл.353 ГПК, като имотите са разпределени, както следва: 1. В дял на М. С.-С. са поставени нива с площ от 60 015 кв. м. с идентификатор ***, находяща се в местността „Й. бою“, нива с площ от 8 502 кв. м., с идентификатор ***, находяща се в местността „К. - Б. Ч.“, нива с площ 15 005 кв. м., с идентификатор ***, находяща се в местността „К. 3“ и нива с площ 5 001 кв. м., с идентификатор ***, находяща се в местността „А. “; 2. В дял на Б. С. Д. са поставени нива с площ от 30 007 кв. м., с идентификатор ***, находяща се в местността „Й. “, нива с площ от 4 252 кв. м., с идентификатор ***, находяща се в местността „К. - Б. Ч.“, нива с площ от 15 005 кв. м., с идентификатор ***, находяща се в местността „К. 3“ и нива с площ от 5 002 кв. м., с идентификатор № ***, находяща се в местността „А. “; 3. В дял на Р. Д. С. - Й. са поставени нива с площ от 30 007 кв. м., с идентификатор ***, находяща се в местността „Й. “ и нива с площ от 4 251 кв. м., с идентификатор ***, находяща се в местността „К. - Б. Ч.“. На публична продан е изнесен апартамент № ***, с административен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 6. Въззивният съд е приел, че доводите относно определените съделители в делбеното произвоство не са предмет на разглеждане във втората фаза на делбата, тъй като е налице влязло в сила решение в първата й фаза, с което са определени делбените имоти, съделителите и квотите им съсобствеността. Посочено е, че публичната продан е извършена след вписването на исковата молба по настоящото дело и всички последващи прехвърлителни действия по отношение на делбените имоти са непротивопоставими на страните по делото за делба. За неоснователни са приети доводите, че липсва разделителен протокол, защото когато съдът разпределя допуснатите до делба имоти по реда на чл. 353 ГПК, както е в случая, съставянето и обявяването на окончателен разделителен протокол е безпредметно /В този смисъл т.5, б „а“ ПП-7-73/. Тегленето на жребий е невъзможно, тъй като притежаваните от страните части от правото на собственост са различни, което обуславя и невъзможността да бъдат обособени реални имоти на еднаква стойност, за да се прибегне към жребий. / в този смисъл т.5, б. „б“ ПП-7-73/ Съобразени са и исканията на съделителите при разпределяне на делбените имоти, като е възприет вариант № 2 от заключението на СТЕ, със съответните корекции, предложени от Б. Д.. Прима се, че парично уравнение не следва да бъде присъждано на Р. С., с оглед направените от нея признания с молбата й от 17.10.19 г., че уравнението й е заплатено в размер на 29 325 лв. Посочено е, че е спазен принципът всеки да получи реален дял, доколкото това е възможно, при равноправие на всички страни в производството. За да постанови обжалваното определение, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., е приел, че подадената от Б. С. Д. касационна жалба с вх. № 364/08.02.2022 г. е процесуално недопустима, защото в случая първоинстанционното решение е потвърдено с въззивно решение № 144/21.12.2021 г. по в.гр.д. № 258/2021 г. на Окръжен съд - Силистра, а въззивното производство е образувано само по жалба на Р. Д. С.-Й.. Б. С. Д. не е упражнила правото си да подаде въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, но въпреки това е подала касационна жалба срещу въззивното решение, с което е потвърдено решението на Районен съд - Тутракан. Съставът на ВКС е посочил, че в българското гражданско процесуално право не е предвидена възможност за подаване на касационна жалба за онази страна в процеса, която е била удовлетворена от крайния правен резултат на първата инстанция, не е обжалвала този резултат, но при неговото потвърждаване от въззивния съд, обжалва въззивното решение едва пред касационната инстанция Позовал се е на съдебната практика - определение № 194/25.10.2010 г. по гр. д. № 606/2010 г. на ВКС, ІІ г.о. и др. Определението е правилно. Частната жалбоподателка Б. С. Д. не е подала въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. То е обжалвано само от съделителката Р. Д. С. – Й.. Д. не се е и присъединила към подадената въззивна жалба от Р. С.-Й. с писмена молба с преписи според броя на страните, съгласно предвидената възможност в чл. 265, ал.1 ГПК. Уредбата в действащия и отменения ГПК не познава института на т.н. прескачаща касация. Правилно е прието в обжалваното определение, че в българското гражданско процесуално право не е предвидена възможност за подаване на касационна жалба за онази страна в процеса, която е била удовлетворена от крайния правен резултат на първата инстанция, не е обжалвала този резултат, но при неговото потвърждаване от въззивния съд, обжалва въззивното решение едва пред касационната инстанция. Затова подадената от Б. С. Д. касационна жалба с вх. № 364/08.02.2022 г. срещу въззивното решение е процесуално недопустима и правилно оставена без разглеждане. Ирелевантен за този извод е доводът, че за нищожността на решението въззивната и касационната инстанция следва да следят служебно. Тази служебна проверка се дължи от компетентната по жалбата инстанция само когато е подадена допустима жалба, защото само по такава жалба може да възникне процесуално правоотношение. Недопустимата жалба се оставя без разглеждане, защото не може валидно да пренесе спора пред горната инстанция и да предизвика всящност на спора пред нея. Отделно от изложеното, участието на лице, което не е съсобственик, в какъвто смисъл твърдение прави жалбоподателката Д. не е основание нито за нищожност на делбата, нито на съдебното решение. Делбата, извършена без участието на съсобственик е нищожна, съгласно чл. 75, ал.2 ЗН, но не е нищожно на това основание съдебното решение, с което е допусната такава делба. И на последно место, обжалваното решение пред въззивния съд е било по извършване на делбата и в тази фаза не може да се разглеждат въпросите за това между кои съделители, за кои имоти и при какви квоти следва да се допусне делбата, които са предмет на влязло в сила решение между страните по чл. 344 ГПК. Затова доводите в частните жалби в посочения смисъл са неотносими към мотивите на обжалваното решение и са неоснователни. Обстоятелството, че въззивната инстанция разглежда и постановява решение по съществото на спора макар и да действа при условията на ограничен въззив в границите, определени в чл. 269 ГПК не променя извода за недопустимост на касационната жалба на Д., която не е подавала жалба против решението на РС, потвърдено изцяло от възивната инстанция. Аргумент в подкрепа на този извод следва и от правилото на чл. 271 ал.1 изр. последно – ако решението не е обжалвано от другата страна, положението на жалбоподателя не може да бъде влошавано с ново решение. В този смисъл Решение № 60155 от 30.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1594/2021 г., I г. о. и Решение № 50 от 8.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2139/2019 г., II г. о. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение