Определение № 1580 от 02.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1055/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 и ал.4 вр.чл.262, ал.2, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 314/15.01.2024 г. (на Пловдивския апелативен съд) на И. Г. М. срещу определение № 450 от 12.12.2023 г. по въз.ч.гр.д. № 587/2023 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1060/12.10.2023 г. постановено по в.гр.д. № 435/2023 г. на Хасковския окръжен съд, с което е върната подадената от жалбоподателката И. Г. М. въззивна жалба против решение № 260428/27.10.2021 г. по гр.д. № 2326/ 2020 г. по описа на Хасковския районен съд. Въззивният съд е приел, че въззивната жалба е подадена след изтичане на срока за обжалване. Ответниците по частната жалба М. Г. И., В. И. В. и Т. И. И. не са подали писмен отговор. Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е недопустима, тъй като въззивното решение по делото не би подлежало на касационно обжалване. По-конкретно: Първоинстанционното производството по делото е образувано по предявени от М. Г. И., В. И. В. и Т. И. И. срещу жалбоподателката И. Г. М. субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за установяване, че ответницата дължи на всеки от ищците по: 1 961.60 лева – главница, представляваща 1 /3 част от неплатен наем за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г.; 196.16 лева – неустойка върху главницата; 93.98 лева – мораторна лихва за периода от 11.01.2019 г. до 01.03.2020 г., както и по 128.36 лева – разноски в заповедното производство. Ищците твърдят, че сумите са дължими по сключен между наследодателя на ищците И. В. И., починал на 01.01.2019 г., и ответницата договор за наем от 01.09.2015 г.. Ищците претендират суми, съответни на наследствения дял на всеки от тях В полза на ищците, наследници на наемодателя, е издадена заповед за изпълнение № 230/05.03.2020 г. за процесните суми, във връзка с които са предявени установителните искове по чл.422 ГПК, разглеждани в настоящото производство. Първоинстанционният съд е разграничил съединените искове и се е произнесъл по всеки един от тях. Цената на всеки отделно предявен обективно съединен иск се преценява поотделно, преценката за допустимост на касационно обжалване също се извършва за всеки иск поотделно, доколкото никой от тях не е обусловен от друг иск. Всеки един от съединените искове е за парично вземане. Съгласно чл.69, ал.1,т.1 ГПК размерът на цената на иска за парично вземане е търсената сума. Търсената сума по всеки един от съединените искове е по-ниска по размер от 5 000 лв. Съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела. Съгласно чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Поради изложеното частната касационна жалба срещу въззивното определение е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по същество. С оглед изхода от настоящото производство частната жалбоподателка няма право на разноски, а ответниците не претендират разноски, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът