Определение № 394 от 05.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 2213/2018 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Авес 94„АД / в несъстоятелност /, чрез синдика М. П. В. против определение № 1567/ 07.08.2018 г. по ч.гр.д.№ 1197/ 2018 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 18.07.2018 г. на Съдия по вписванията при Районен съд – Бургас, с което е постановен отказ да се заличи вписването на искова молба, вписана на 29.06.2018 г., под № 170, том ІІ на Служба по вписванията Бургас, подадена от „Беркут Корпорейшън„ЕООД против „Авес 94„ АД / в несъстоятелност /. Жалбоподателят поддържа развитите и в частната жалба, по която е постановено атакуваното определение, доводи, че независимо от липсата на данни за влязло в сила определение за прекратяване на производството, образувано по вписаната искова молба, съдията по вписванията е следвало да уважи искането за заличаване, предвид първоначална незаконосъобразност на извършеното вписване на исковата молба, за което са изложени подробни съображения: извършено без наличие на задължително изискуемото съдържание на исковата молба - индивидуализация на имотите, предвид правното основание на претенцията – чл.19 ал.3 ЗЗД, без представяне на кадастрални скици на имотите, удостоверения за данъчната им оценка и доказателство за заплатена държавна такса, вкл. за вписването на исковата молба и без изрично разпореждане на съда за вписване на исковата молба. Позовавайки се на приетото в т.6 от ТР № 7/2012 г. по тълк.дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, относно обхвата на извършваната от съдията по вписванията проверка, жалбоподателят счита, че за произнасяне по искането за заличаване на вписването е било достатъчно представянето на съдебния акт за прекратяването на производството по вписаната искова молба, тъй като, независимо от липсата на удостоверено влизане в сила, отговаря на изискванията на закона – чл.32а ал.1 вр. с чл.13 от Правилника за вписванията /ПВ/. В изложението по чл.280 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ Какъв е предметният обхват на проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а ПВ относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона? и 2/ Длъжен ли е съдът в постановения съдебен акт да обсъди всички възражения и доводи на страните, относими към предмета на делото,които жалбоподателят е посочил в частната си жалба? Двата въпроса са обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на атакуваното определение с: ТР № 7/2012 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС – т.6 / първия от въпросите / и с ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК и ТР № 1 / 2013 г. по тълк.дело № 1 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС / по втория въпрос /. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по обосноваването на основание за допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Отказът на съдията по вписванията, респ. потвърждаването му от съдебния състав на Бургаски окръжен съд, е обоснован с липсата на доказателства за влизане в сила на определението за прекратяване на съдебното производство / т.д. № 310/2018 г. /, образувано по вписаната искова молба, заличаване на което вписване е предмет на отправеното до съдията по вписванията искане. Съдът се е позовал на чл.13 ПВ, според който заличаването на вписването на исковата молба става като в партидната книга се отбележи съдебният акт, с който се постановява заличаването или с който се прекратява производството по делото. Съдът е отказал да коментира законосъобразността на вписването на исковата молба. Влязлото в сила разпореждане за вписването,обаче, е счел, че го обвързва до възникването на ново обстоятелство,обуславящо заличаването – в случая - влязло в сила определение за прекратяване на съдебното производство,съгласно чл.13 от ПВ. Съдът е посочил, че тази разпоредба е императивна и постановяването на заличаване, в отклонение от предвидените в същата предпоставки, до каквото би се стигнало в случай на обосноваването му с изначална незаконосъобразност на вписването на исковата молба, е недопустимо. Първият от въпросите не удовлетворява изискването за правен, тъй като е зададен общо и независимо от спецификата на спора, касаеща заличаване на вписване на искова молба и конкретно - приложението на чл.13 ПВ.Видно от изложените доводи, въпросът е провокиран от становището на жалбоподателя, че съдията по вписванията е дължал и проверка относно законосъобразността на първоначалното вписване на исковата молба, като самостоятелно основание за заличаването му. От друга страна, в частната жалба позоваването на ТР № 7/2012 г. по тълк.дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС - т.6, е отнесено към различен от предходния довод на жалбоподателя: че проверката на съдията по вписванията не е следвало да включва и преценка за влизането в сила на определението за прекратяване на съдебното производство по вписаната искова молба. В който и аспект от защитата на страната да би бил съобразен поставеният въпрос, същият не удовлетворява изискването за правен, тъй като е формулиран общо – до вписване на акт, ирелевантно на предмета на конкретния спор и независимо от съдържанието на решаващия мотив на съда, основан на разпоредбата на чл.13 ПВ. Няма основание същият да не бъде споделен, тъй като само влезлите в сила съдебни актове пораждат правни последици / изключая предварителната изпълнителна сила в някои хипотези на исковото производство/, а само с правните си последици, обвързващи субектите, а не с формалното си материализиране,съдебните актове могат и следва да бъдат съобразявани. Вторият от въпросите също не удовлетворява общия селективен критерий, тъй като не кореспондира със съдържанието на атакуваното определение. Видно от обосноваването му, жалбоподателят го поставя с оглед отказа на съда да разгледа по същество доводите му, свързани с незаконосъобразността на вписването на исковата молба, считайки ги ирелевантни, с оглед предмета на настоящото производство - по заличаване на допуснатото вписване на исковата молба. В случая, обаче, не се касае за липса на мотиви, а изрично наведените съображения за ирелевантност на посочените от жалбоподателя обстоятелства обуславят различен от поставения процесуалноправен въпрос, действително релевантен такъв – за обхвата на дължимата преценка от съдията по вписванията, при поискано заличаване на вписване и в съответствие с разпоредбата на чл.13 ПВ. Необосноваването на общия изключва необходимостта от обосноваване на допълнителния селективен критерий. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение