Определение № 171 от 17.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1131/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ДИМЕКС-2007“ ЕООД, [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат Б. К., срещу въззивно решение № 371 от 14.12.2023 г. по в.гр.д. № 439/2023 г. на Окръжен съд - Ямбол, с което е потвърдено решение № 295 от 28.06.2023 год. по гр.д. № 1774/2022 г. на Ямболския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 ГПК от касатора против М. Д. Д. установителен иск, че последният му дължи сумата 6 418,34 лв., заплатена от дружеството за транспорт, подмяна на повредени части, консумативи и монтаж в друг сервиз вследствие на непредпазливо унищожаване от некомпетентен ремонт, извършен от ответника, на „фадрома“ челен товарач НЮ ХОЛАНД ЛМ 410, собственост на ищеца. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и че е необосновано.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от М. Д. Д., [населено място], чрез адвокат Ж. К., с който оспорва жалбата като неоснователна. Моли за присъждане на направените в касационното производство разноски, за което представя договор за правна услуга от 11.03.2024 г.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта ѝ, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е приел, че е предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 и чл. 82 ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземане на дружеството ищец срещу ответника за сума, дължима за отклоняване от поръчката и неточно изпълнение в качествено отношение от страна на ответника на ремонтни дейности по договор за ремонт на техника, собственост на ищеца. Във връзка с направеното от ответника възражение за процесуална недопустимост на предявения срещу него иск, съдът е приел, че въпросът за материалноправната легитимация е такъв по основателността на предявената претенция, а не по нейната допустимост, поради което постановеното от първоинстанционния съд решение не е недопустимо. В тежест на ищеца е да докаже, че с ответника са били обвързани от валидно правоотношение по договор за изработка, с който ответникът се е задължил да изпълни конкретна работа - точно определени по вид и обем СМР срещу уговорено възнаграждение; че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, както и че своевременно след предаване на работата и откриване на недостатъците е уведомил ответника за тях; че отклонението и неизпълнението на част от възложена работа е причинило на ищеца имуществени вреди и конкретната стойност на разходите за поправянето или пълното изпълнение на възложените работи. От съвкупната преценка на гласните доказателства по делото, е прието за установено, че техниката на ищеца – челен товарач - е била предадена за диагностика и ремонт в сервизната база на дружеството „Еврокам“ ЕООД, откъдето е била и върната на ищеца с демонтиран на части разпределител. Въз основа на представения трудов договор и като се е позовал на нормата на чл. 301 ТЗ съдът е направил извод, че като работник по трудово правоотношение в „Еврокам“ ЕООД ответникът не е договарял в личното си качество, а от името на работодателя си без да притежава представителна власт за това. Независимо от това ответникът е уведомил работодателя си за предприетото от него и с последващите фактически действия по извършване на поръчката на резервната част за машината от завода в [населено място], получаването на частта и приемането на фактурата за тази част, лицето, което представлява работодателя, не само не се е противопоставило на тези действия на ответника, а изрично ги е потвърдило. Съдът е направил извод, че именно между ищеца и дружеството „Еврокам“ ЕООД, чиято дейност е търговия и ремонт на хидравлични маркучи и системи, е сключен договора за сервизно обслужване на техниката на ищеца. Посочено е, че се касае за неформална сделка, при която писмената форма има само доказателствено значение, а не представлява условие за нейната действителност. Доколкото е установено, че страните по сключения договор за изработка са двете дружества – ищецът и „Еврокам“ ЕООД, правата за търсене на уговорената престация или отговорност за неизпълнение на поетите договорни задължения, могат да бъдат осъществени само между тях, като за отговорността на ответника от значение е обстоятелството, че той не е страна по материалното правоотношение с ищеца.

В допълнение, във връзка с направените от страните оплаквания, въззивният съд е посочил, че кредитира показанията на свидетеля специалист инженер по земеделска техника, както и представената частна техническа експертиза, и приема, че извършения ремонт е некачествен и е довел до невъзможност за използването на товарача по предназначение. Приети са за доказани направените разходи във връзка с транспорта и ремонта му в друг сервиз, но посочените факти са ирелевантни за изхода на спора, тъй като ответникът не е страна по правоотношението с ищеца и не е материалноправно легитимиран да отговаря по претенцията му. За основателно е прието и оплакването на ищеца за допуснати от първата инстанция нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в оставянето без уважение на своевременно направените от него искания за назначаване на съдебно-техническа експертиза и за замяна на допуснат до разпит свидетел. Това не променя изводите му за неоснователност на жалбата поради липсата на материална легитимация на ответника, както и че в процесуалния закон липсва основание за отмяна на първоинстанционното решение и връщането му за ново разглеждане от първата инстанция при допуснати процесуални нарушения, а страната не е посочила или не е представила доказателства и не е направила доказателствени искания пред въззивната инстанция.

В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

1. „Може ли да се счита, че има сключен договор с работодателя на лице при условие, че същото не е действало в кръга на възложените му от работодателя компетенции и в разрез с длъжностната му характеристика?“.

2. „Може ли да се счита, че има сключен договор при липса на изразено съгласие от една от страните за сключването му, при условие, че договорът е сключен с лице без представителна власт, което не е уведомило получателя на услугата, че действа от името на своя работодател?“.

Твърди се също, че е налице основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение № 371 от 14.12.2023 г. по в.гр.д. № 439/2023 г. на Окръжен съд - Ямбол.

Съгласно т. 4 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК, ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като същото следва да бъде надлежно обосновано. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването ѝ с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им, или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

В представеното изложение не се съдържа аргументация в тази насока – не е цитирана практика, нито има позоваване на конкретна правна норма. Поставените въпроси изразяват отрицателното становище на касатора относно правните изводи на въззивната инстанция по съществото на спора, т.е. касаят правилността на решението. Същата не е предмет на производството по чл. 288 ГПК, в което единствено се преценява наличието на основание за допускане на касационното обжалване по същество, като правилността на решение се разглежда едва след това в производството по чл. 290 ГПК. Въпросите са зададени и в противоречие с фактическата обстановка по делото, както и със събрания доказателствен материал – по делото не е представяна длъжностна характеристика на ответника, следователно такава и не е обсъждана от съда и не е обусловила волята му. За да приеме, че договорът за изработка е сключен между двете дружества, съдът се е позовал на правилото на чл. 301 ТЗ и е приел, че ответникът е действал от името на работодателят му – търговец, който впоследствие е бил уведомен не се е противопоставил на действията му. Преценката на съда за наличието на съгласие за сключване на договора е направена въз основа на събраните гласни доказателства, поради което същата не подлежи на обсъждане на този етап от производството по ВКС.

Няма основание да се приеме и че въззивното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Същото не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Въззивният съд е доразвил правните изводи на първоинстанционния по отношение на наведените от страните възражения за правилността на решението, следвайки правилата на формалната логика и съобразно установената фактическа обстановка.

С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника би следвало да се присъдят установените като реално направени разноски. Видно от представения договор за правна защита и съдействие страните са уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв., но не са представени доказателства за реалното му заплащане, а в договора не е вписано, че възнаграждението е платено в брой. Доколкото не се установява реалното заплащане на претендираните разноски по смисъла на т. 1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, то такива не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд