Определение № 4366 от 29.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4923/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №23441/20.09.2024г. на "Веолия Енерджи Варна" ЕАД, чрез адв. А. В. срещу решение №854/19.07.2024г. по в. гр. д. №769/2024г. на Варненския окръжен съд в частта, с която след като е потвърдено решение №536/20.02.2024г. по гр. д. №6768/2022г. на Варненския районен съд, "Веолия Енерджи Варна" ЕАД е осъдено да заплати на "Клийн Консулт" ЕООД сумата oт 12 291,63 лв. и на "Василев К и Р" ЕООД сумата от 14 130,10 лв., представляващи обезщетения за имуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило на 10.09.2021г. от скъсан/причинен теч от магистрален - централен водопровод, при извършване на строително ремонтни дейности от ДЗЗД "Пътища - Михайлов" по възлагане на "Веолия Енерджи Варна" ЕАД, на основание чл. 49 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. Касаторът счита, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което моли за неговата отмяна. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото доказателства и не е дал отговор на релевираните с въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, вкл. и на тези за допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения, касаещи доклада и разпределението на доказателствената тежест. Оспорва и правилността на извода на въззивния съд за липса на съпричиняване на вредоностния резултат от ищцовите дружества. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за касационно обжалване, като формулира следните въпроси:

1."Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички изложени във въззивната жалба съображения?", по който въпрос твърди, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с решение №83/23.06.2015г. по т. д. №1940/2014г. на ВКС, решение №136/11.01.2021г. по гр. д. №1865/2019г. на ВКС, решение №77/17.03.2015г. по гр. д. №2040/2014г. на ВКС, решение №288/28.02.2020г. по гр. д. №134/2019г. на ВКС и решение №140/08.03.2021г. по т. д. №2601/2019г. на ВКС.

2."Длъжен ли е съдът да се произнесе по изложените във въззивната жалба оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада?", с твърдението, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2023г. на ОСГТК на ВКС, т. 2, решение №209/04.11.2016г. по гр. д. №1539/2016г. на ВКС, решение №143/01.02.2013г. по т. д. №870/2011г. на ВКС и с цитираната по предходния въпрос практика.

3."Следва ли въззивният съд да кредитира заключението на вещото лице, без да го обсъди с другите доказателства по делото?“, по който въпрос се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №267/04.03.2014г. по гр. д. №30/2013г. на ВКС, решение №67/08.06.2011г. по гр. д. №605/2010г. на ВКС, решение №60/25.03.2013г. по т. д. №475/2012г. на ВКС и решение №236/26.05.2011г. по гр. д. №644/2010г. на ВКС.

4."Дължи ли се обезщетение по смисъла на чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за вреди, предпоставени от съвкупното въздействие на множество явление/събития, едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова?", по който въпрос според касатор въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №1132/16.11.1992г. по гр. д. №1336/1991г. на ВКС.

5."Трябва ли ответникът да изложи конкретни фактически обстоятелства относно действията, с които пострадалият е допринесъл за увреждането?", по който касаторът счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №61/13.07.2022г. по т. д. №237/2021г. на ВКС.

6."Длъжен ли е съдът да изясни фактическите твърдения на ответника за принос на пострадалия при въведено с отговора общо /бланкетно/ възражение за съпричиняване? Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрично произнасяне по тяхната основателност?", по които касаторът поддържа, че въззивният съд се е отклонил от практиката на ВКС, обективирана в решение №18/24.03.2021г. по т. д. №696/2020г. на ВКС.

7."Длъжен ли е съдът да обосновава своите правни изводи и в частност да изложи съображения по свой извод за противоправно поведение при деликт?", по който въпрос касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №207/17.03.2021г. по гр. д. №165/2020г. на ВКС.

Касаторът поддържа и наличието на основанието по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответниците по касация "Клийн Консулт" ЕООД и "Василев К и Р" ЕООД, чрез адв. Ц. Д., чрез подадения писмен отговор изразяват становище за недопустимост и неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски.

При произнасяне по допускането до касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., съобрази следното:

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Окръжният съд, сезиран с въззивна жалба от ответника "Веолия Енерджи Варна" ЕАД срещу първоинстанционното решение, с което са били уважени предявените срещу него искове, е приел, че ищците "Клийн Консулт" ЕООД и "Василев К и Р" ЕООД са предявили в условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 53 ЗЗД за осъждане на "Веолия Енерджи Варна" ЕАД и "Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД да им заплатят суми както следва:

• "Веолия Енерджи Варна" ЕАД да заплати на "Клийн Консулт" ЕООД сумата от 14 832,95 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпило на 10.09.2021г. непозволено увреждане, изразяващи се в стойността на увредени/унищожени стоки, вещи и инструменти в автосервиз с офис, находящи се в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], [улица], причинени от теч в резултат от скъсан магистрален - централен водопровод, при извършване на строително-ремонтни дейности от ДЗЗД "Пътища - Михайлов" по възлагане на "Веолия Енерджи Варна" ЕАД, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане;

• В условията на евентуалност "Веолия Енерджи Варна" ЕАД и "Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД, да заплатят солидарно на "Клийн Консулт" ЕООД сумата от 14 832,95 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото непозволено увреждане, тъй като магистралният водопровод е собственост на "Водоснабдяване и канализация- Варна" ООД, а течът е настъпил при извършване на строително-ремонтни дейности от ДЗЗД "Пътища - Михайлов" по възлагане на "Веолия Енерджи Варна" ЕАД, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане;

• "Веолия Енерджи Варна" ЕАД да заплати на "Василев К и Р" ЕООД сумата в общ размер на 18 322 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпило на 10.09.2021г. непозволено увреждане, изразяващи се в стойността на увредени/унищожени стоки, вещи и инструменти в магазин с офис и склад в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], [улица], причинени от теч от скъсан магистрален - централен водопровод, при извършване на строително-ремонтни дейности от ДЗЗД "Пътища - Михайлов" по възлагане на "Веолия Енерджи Варна" ЕАД, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане;

• В условията на евентуалност "Веолия Енерджи Варна" ЕАД и "Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД, да заплатят солидарно на "Василев К и Р" ЕООД сумата в общ размер на 18 322 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото непозволено увреждане, тъй като магистралният водопровод е собственост на "Водоснабдяване и канализация- Варна" ООД, а течът е настъпил при извършване на строително-ремонтни дейности от ДЗЗД "Пътища - Михайлов" по възлагане на "Веолия Енерджи Варна" ЕАД, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

Въззивният съд е приел за установено, че при изкопни работи на 10.09.2021г. с възложител "Веолия Енерджи Варна" ЕАД на подизпълнителя ДЗЗД "Пътища-Михайлов", е била нарушена целостта на магистрален водопровод в поземлен имот ***, който е в бил в редовна експлоатация. За безспорно е прието, че ищцовите дружества са наематели на търговски обекти, находящи се в [населено място], [улица], както и че на 10.09.2021г. в резултат на нарушената цялост на процесния водопровод е възникнал теч, който е причинил наводнение на стопанисваните от ищците постройки.

По приетите за спорни между страните въпроси: причинени ли са вреди на ищците и в какъв размер, както и дали е налице съпричиняване от ищците, въззивният съд е съобразил следното: Приел е за установено от събраните доказателства, че на процесната дата в резултат на настъпилото наводнение в едното складово помещение на "Василев К и Р" ЕООД и в автосервиза на "Клийн Консулт" ЕООД са повредени множество движими вещи, собственост на двамата ищци. Според съда този извод се подкрепя и от изложеното от свидетелите Г. и Василев – работници в съответните обекти и очевидци на настъпилото събитие, които дават показания за мащаба на наводнението, предприетите действия от персонала и засегнатите движими вещи. Последните не били подробно индивидуализирани, което съдът е приел за обяснимо предвид техния голям брой, но е изложил, че в голямата си част кореспондират с представените писмени доказателства и заключенията, приети в първоинстанционното производство. В тази връзка съдът е посочил, че не кредитира заключението на в.л. М. по ч.гр.д. №13426/2021г. на ВРС, тъй като ответникът "Веолия Енерджи Варна" ЕАД не е бил страна в проведеното обезпечително производство. Съдът е отбелязал, че вещите лица А. и И. по проведената КСТОЕ в първоинстанционното производство са посетили двата обекта няколко месеца след наводнението, поради което впечатленията им относно повредените/унищожени вещи са основани както на извършените огледи, така и на писмените доказателства, представени от ищците.

По отношение на претърпените на ищеца "Василев К и Р" ЕООД вреди, въззивният съд е възприел изложеното в о.с.з. от вещото лице И., че при първите два огледа, извършени на 24.01.2023г. и 15.03.2023г. в склада е имало натрупана стока, която е била с нарушена опаковка, вследствие на наводнението, но не е успял да извърши оценка на самите уреди, тъй като същите били натрупани на височина, по-голяма от неговия ръст, а на третия оглед вече тези уреди ги е нямало и му е бил представен протокол за предаване на уредите за скрап. Посочените в този протокол уреди фигурират в представените по делото фактури, издадени на името на ищеца в относително близък срок преди наводнението, поради което въззивният съд е приел, че същите са се намирали в складовото помещение на "Василев К и Р" ЕООД и са били увредени до степен негодност за употреба, поради което и са предадени за скрап. За остойностяване на същите съдът е съобразил посочената във фактурите доставна цена, възлизаща в общ размер от 7500 евро или 14668,73 лв. без ДДС. Въззивният съд е приел, че от последната сума следва да се приспадне получената от ищеца сума от 538,63 лв., изплатената му от дружеството, изкупило уредите за скрап. По тези съображения съдът е заключил, че претърпените от "Василев К и Р" ЕООД вреди са в размер на 14130,10 лв.

По отношение на причинените на ищеца "Клийн Консулт" ЕООД вреди, въззивният съд е кредитирал заключението на КСТОЕ, според което цената на бракуваното имущество, повредено при наводнението е 4201,64 лв., която е съобразена с представения протокол за бракуване на материални запаси. В същия е посочено изрично, че вещите не могат да се използват по първоначалното си предназначение и да носят икономическа изгода поради физически повреди след заливане с вода по време на ВиК авария. Според вещите лица, ремонтирането и възстановяването на останалото повредено имущество е на стойност 8089,99 лв. или общо претърпените от втория ищец вреди са на стойност от 12291,63 лв.

Въззивният съд е приел за неоснователни оплакванията на въззивника за липсата на произнасяне от първоинстанционния съд по релевираното му възражение за съпричиняване. Изложил е, че в отговора на исковата молба "Веолия Енерджи Варна" ЕАД е навело твърдение, че ищците са допринесли за настъпване на вредоностия резултат, тъй като липсва изградена ефективно функционираща отводнителна канализация, което препятства оттичането на вода. Въззивният съд е посочил, че първоинстанционният съд, след обсъждане на заключението на вещите лица в частта за отводнителната канализация в обектите, е изложил мотиви за липсата на съпричиняване на вредите от ищците. Споделяйки тези изводи, въззивната инстанция на основание чл. 272 ГПК, е препратила към мотивите на районния съд в тази им част. Въззивният съд е приел, че останалите възражения за съпричиняване са релевирани за първи път с въззивната жалба, поради което са преклудирани и като такива не следва да бъдат обсъждани.

За неоснователно е прието и оплакването касаещо статута на стопанисваните от ищците имоти, обективирано във въззивната жалба доколкото според съда разрешението относно законността на процесните обекти не би повлияло върху обективната отговорност на възложителя при реализирано непозволено увреждане. В допълнение съдът е посочил, че според заключението на вещите лица и за двата обекта има техническа документация, изградени са със съответните разрешения и са въведени в експлоатация към датата на събитието.

С оглед гореизложеното, въззивният съд е приел, че предявеният от "Василев К и Р" ЕООД срещу "Веолия Енерджи Варна" ЕАД иск с правно основание чл. 49 ЗЗД е основателен за сумата от 14130,10 лв., като в тази част е потвърдил първоинстанционното решение, а за разликата над 14130,10 лв. до 17783,37 лв. е отхвърлил иска и е отменил решението. По отношение на предявения от "Клийн Консулт" ЕООД срещу "Веолия Енерджи Варна" ЕАД иск с правно основание чл. 49 ЗЗД въззивният съд е заключил, че същият е основателен за сумата от 12291,63 лв. и в тази част също е потвърдил решението на първостепенния съд, а за разликата над 12291,63 лв. до 14832,95 лв. е отхвърлил иска и е отменил обжалвания съдебен акт.

При така изложените мотиви на въззивната инстанция, се обосновава извод за липсата на основания за допускането до касационно обжалване. Последното е обусловено от посочването от касатора на правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК/. С определението по чл. 288 ГПК касационният съд се произнася дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни, като основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба.

Поставеният първи въпрос относно съдържанието на мотивите на съдебното решение, обсъждането на всички доводи и възражения на страните и изложение защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни, е от значение за изхода на делото, но той не е решен от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика на ВКС, в т.ч. и посочената от касатора, а е в съответствие с нея. Въззивният съд е обсъдил оплакванията на въззивника и се е произнесъл по правилността на първоинстанционното решение в очертаните с въззивната жалба предели съгласно ТР №1 от 09.12.2013г. по т. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Формирал е собствени мотиви при постановяване на съдебния си акт и е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка, поради което не е налице основание за допускане на касационното обжалване по този въпрос.

Вторият поставен въпрос също не мотивира допустимост на касационното обжалване, тъй като същият не обуславя изхода на спора. В пункт първи на жалбата си, въззивникът е навел твърдения единствено, че първоинстанционният съд не му е дал задължителни указания във връзка с направеното от него възражение за съпричиняване. Относно това възражение са поставени пети и шести въпрос, по които подробни съображения са развити в съответната част от настоящото определение. Въззивната жалба не съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада по делото, по който страните не са имали възражения, поради което и въззивният съд не е дължал произнасяне по подобни оплаквания. Предвид което не се установява въззивното решение да е в противоречие с т. 2 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и цитираните решения, постановени от състави на ВКС по реда на чл. 290 ГПК. В разясненията в т.2 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото, а само в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.

Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване по третия въпрос, касаещ задълженията на съда за преценка на заключението на вещото лице, доколкото не се установява да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. В цитираното от касатора решение №267/04.03.2014г. по гр. д. №30/2013г. на ВКС, е прието, че като доказателствено средство съдебната експертиза не се ползва с приоритет пред останалите доказателства, а експертното заключение следва да бъде ценено във връзка с всички доказателства. Касаторът обаче не сочи конкретно кои други събрани по делото доказателства опровергават констатацията на вещото лице, че причината да бъдат наводнени процесните обекти с описаните стоки и техническо оборудване е именно резултат от причинен теч от магистрален централен водопровод вследствие на извършени изкопни работи от ДЗЗД "Пътища – Михайлов", изпълняващ по договор СМР от възложителя "Веолия Енерджи Варна" ЕАД. След като е обсъдил заключението на КСТОЕ, въззивният съд е посочил защо кредитира същото. Следва да се отбележи, че несъгласието на касатора с анализа на заключението, извършен от съда само по себе си не може да обоснове необходимост от допускане на касационно обжалване.

По четвъртия въпрос не е налице твърдяното противоречие с решение №1132/16.11.1992г. по гр. д. №1336/1991г. ВКС, ІV г. о. Казусът, разгледан в цитираното решение /относно обезщетение, когато общото заболяване е заболяване допринесло за увреждане при трудова злополука/, е различен от настоящия и възприетото в мотивите на решението е неотносимо към разрешенията, дадени от въззивния съд по настоящото дело, поради което не се установява наличие на поддържаното в изложението селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Поставените от касатора пети и шести въпрос касаещи задължението на ответника при своевременно наведено възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД да изложи конкретни фактически обстоятелства относно действията, с които пострадалият е допринесъл за увреждането, и задължението на съда да изясни фактическите твърдения на ответника за принос на пострадалия при въведено с отговора общо /бланкетно/ възражение за съпричиняване, макар и обусловили решаващата му воля, не са решени от въззивния съд в отклонение от практиката на ВКС, изразена в решение №61/13.07.2022г. по т. д. №237/2021г. на ВКС, и решение №18/24.03.2021г. по т. д. №696/2020г. на ВКС. В решение №61/13.07.2022г. по т. д. №237/2021г. на ВКС, е прието, че приносът на пострадалия като основание по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на дължимото обезщетение за вреди следва да е релевиран надлежно от ответника с възражение пред първоинстанционния съд. Възражението за принос трябва да е конкретизирано чрез посочване на фактически обстоятелства относно действията на пострадалия, които са в причинна връзка и са допринесли за увреждането. Надлежно възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД в първоинстанционното производство може да бъде направено и след изтичане на срока за отговор на исковата молба, ако ответникът не е могъл да узнае за тях преди изтичане на срока за отговор на исковата молба – т.е. при наличието на хипотезата на чл. 147, т. 1 ГПК. В тази насока е и даденото разяснение в мотивационната част на т. 4 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, според което общото правило за преклузия по чл. 133 вр. чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК с изтичане на срока за отговор на исковата молба се отнася само за възражения, основани на факти, съществуващи и узнати към този момент. В решение №61/13.07.2022г. по т. д. №237/2021г. на ВКС, е прието също, че приносът на пострадалия като основание по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на дължимото обезщетение за вреди от деликт следва да е релевиран надлежно от ответника с възражение пред първоинстанционния съд. Възражението за принос трябва да е конкретизирано чрез посочване на фактически обстоятелства относно действията на пострадалия, които са в причинна връзка и са допринесли за увреждането. По настоящото дело, въззивният съд е разгледал релевираното с отговора на исковата молба възражение на ответника за съпричиняване от ищцовите дружества на вредоносния резултат, като е приел същото за неоснователно, с оглед въведените до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция конкретни фактически твърдения за действията, с които се излага, че ищците са допринесли за проявлението на вредите. Доколкото въззивният съд е действал в съответствие с визираната съдебна практика, то липсва основание за допускане на касационно обжалване. Следва да се отбележи, че невъзприемането на поддържаната от касатора теза не означава, че съдът е допуснал нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието му с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и извън въведеното с ал. 1 на чл. 280 ГПК основание за допускане на касационно обжалване, и не може да бъде разгледано в настоящата фаза на селекция на касационните жалби. Независимо от изложеното, следва да се посочи, че в случая съдът се е произнесъл по направеното от ответника възражение за съпричиняване, като е намерил същото за неоснователно, доколкото с оглед ангажираните по делото доказателства, е приел за недоказани твърденията на ответника за неефективно функциониране на отводнителната канализация в процесните обекти. Следва да се има предвид, че съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение предполага доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат.

Последният въпрос е принципно относим към дейността на въззивния съд като инстанция по съществото на правния спор, но той не осъществява общата предпоставка за селектиране на касационната жалба. Въззивният съд не е развивал съображения за противоправното поведение на ответника, тъй като подобно оплакване във въззивната жалба е липсвало. Процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение / чл. 269, изр. 1 ГПК /, но по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. В решението си, съдът е обобщил, че спорните между страните въпроси са два-причинени ли са вреди на ищците и ако това е така – в какъв размер, както и налице ли е съпричиняване на вредите от страна на ищците, като именно във връзка с тях е развил решаващите си мотиви, довели до осъждане на касатора да заплати частично претендираните суми. Ето защо, по въпроса не следва да се допусне касационно обжалване.

Не е налице и бланкетно заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по така поставените въпроси. Според задължителната за съдилищата практика, обективирана в 4 от т. ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода на делото е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и в обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена поради настъпили изменения в законодателството и в обществените условия. В изложението си касаторът не твърди и не обосновава наличието в случая на нито една от тези хипотези.

Обжалваното решение не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно. То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора правни норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които съдът е достигнал, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. При постановяване на решението, съдът е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото доказателства. Следователно, в случая не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Не се установява и наличието на друго от основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване. Няма вероятност решението да е нищожно - да е постановено от незаконен състав, извън общата компетентност на гражданския съд, или отразената в акта правораздавателна воля на съда да е неразбираема; същото е в изискуемата писмена форма и е подписано. Не е налице и вероятност същото да е недопустимо, тъй като е постановено от функционално компетентен съд, по редовна, подадена в срок, жалба, от страна с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол акт съдебен акт.

В обобщение - не са налице основания за допускане на касационното обжалване.

С оглед изхода на спора, ответниците по касационната жалба имат право на направените от тях разноски за адвокат за производството пред ВКС в размер по 2000 лв. за всеки един от тях.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение