Определение № 116 от 18.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 159/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. П. К., И. А. П. и Е. А. П. против решение № 265956 от 01.10.2021 г. по в.гр.д.№ 400 от 2019 г. на Софийския градски съд, II-д въззивен състав, с което е потвърдено решение № 461373 от 31.07.2018 г. по гр.д.№ 62700 от 2016 г. на Софийския районен съд, гражданско отделение, 35 състав за отхвърляне на предявения от И. П. К., И. А. П. и Е. А. П. срещу Столична община иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на ищците върху следния недвижим имот: незастроено дворно място с площ от 1048 кв.м., находящо се в [населено място], ул.“Народно хоро № ...., заснето като поземлен имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-51 от 15.07.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК и представляващо УПИ VII-..... в кв.26 по регулационния план на [населено място], м.“О. купел I“.

В касационната жалба се твърди, че решението е недопустимо и незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на недопустимост и очевидна неправилност на решението. Поставени са следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди доводите на страните, като изложи мотиви защо възприема или не възприема конкретни защитни доводи ? Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни, респективно неоснователни ? По тази група въпроси се твърди противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС и решение № 382 от 21.01.2016 г. по гр.д.№ 2056 от 2015 г на ВКС, ГК, IV г.о.

2. Длъжен ли е съдът при установяване на пространствените граници на правото на собственост да изследва въпроса относно наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта ? По този въпрос се сочи противоречие с т.4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по т.д.№ 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС.

3. Следва ли в обстоятелствената част на исковата молба и в петитума ищците, позоващи се на давностно владение като правопораждащ факт за собствеността върху недвижим имот, да конкретизират периода на фактическото упражняване на владението ? Конкретизирането на периода има ли съществено значение при преценката кой нормативен акт се прилага, има ли законови пречки за придобиването на даден имот по давност и за прилагането на различните планове ? По този въпрос се сочи противоречие с решения № 84 от 01.11.2017 г. по гр.д.№ 4543 от 2016 г. на ВКС, ГК, II г.о. и № 136 от 04.02.2020 г. по гр.д.№ 1756 от 2018 г. на ВКС, ГК, II г.о. Освен това се сочи основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Не на последно място касаторите твърдят, че решението е вероятно недопустимо и очевидно неправилно- основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК.

В писмен отговор от 13.12.2021 г. Столична община оспорва касационната жалба. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано и на СО да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по установителен иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от ищците срещу Столична община установителен иск за собственост, въззивният съд е приел, че ищците, чиято е била доказателствената тежест, не са доказали, че претендираният имот е идентичен с имотите на наследодателя на ищците П. К. О. по сочените от ищците нотариален акт от 1915 г. и договор за доброволна делба от 1927 г. От приетите по делото заключения на съдебно-технически експертизи такава идентичност не се установявала. Установено било, че имотът по действащата кадастрална карта бил идентичен с около 900 кв.м. от парцел III-822 в кв...... по регулационния план от 1914 г., който парцел е бил собственост на С. К. И. и Т. Т. С. по силата на договор за покупко- продажба с нотариален акт № ..... от 05.08.1954 г. и който имот е отчужден по реда на П. през 1958 г., тоест че парцел III-822 от кв. .... по регулационния план от 1914 г. въобще не е измежду имотите, които са получени в дял от П. О. при делбата от 1927 г. Не се е установило и съвпадение на съседите на имотите, за да се направи извод за съвпадение на местоположението им. За недоказано съдът е приел и твърдението на ищците, че са собственици на 192 кв.м. от процесния имот, доколкото не можело да се установи къде е била точната граница между имоти с пл.№ ..... и № ..... по плана от 1914 г. и изменението от 1925 г. При тези данни и с оглед установената липса на идентичност на имотите, въззивният съд е приел, че искът за собственост е неоснователен и следва да се отхвърли, без да се изследва наличието на останалите елементи от фактическия състав на съдебно предявените права.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение касационното обжалване на решението следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС, включително с посочените решения/ по първия поставен от касаторите и доуточнен от настоящия състав на ВКС правен въпрос: Задължен ли е въззивният съд при произнасянето по спорния предмет на делото да обсъди всички своевременно въведени от страните в процеса доводи и възражения, както и да изложи мотиви по тях ? Видно от мотивите на решението, в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд въобще не се е произнесъл по довода на ищците във въззивната им жалба за неправилност на първоинстанционното решение относно едно от заявените от ищците основания за придобиване на имота- давностно владение. Такова основание е предявено в исковата молба /както в обстоятелствената част, така и в петитума на същата се е твърдяло придобиване на имота по наследство от П. О. и по давностно владение, упражнявано непрекъснато от 1915 г. до настоящия момент/; първоинстанционният съд се е произнесъл и по това основание на иска, като е изложил мотиви защо го счита за недоказано, а във въззивната жалба ищците са изложили доводи за неправилност на решението на районния съд в частта му, касаеща основанието давностно владение. Въпреки това, въззивният съд не се е произнесъл по тези доводи.

Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г. о.